Тейлър се поколеба.
— Да.
Беше толкова очевидно, че лъже, че се поколебах да я предизвикам от страх, че ще изгубя всякакви шансове да ми съдейства.
Внезапно тя избъбри:
— Станало ли е нещо с Лекси? Знаеш ли нещо? Пострадала ли е?
Бяхме спрели на ъгъла с Маунт Върнън стрийт, за да изчакаме една двойка да се отдалечи достатъчно, за да не ни чува.
— Може би — казах аз.
— Може би? Какво значи това?
— Значи, че трябва да ми кажеш всичко.
Тейлър хвърли цигарата на тухления тротоар, настъпи я и извади втора от чантичката си.
— Виж какво, тя се запозна с един мъж. Окей?
— Помниш ли името му?
Тя поклати глава и запали цигарата, като избягваше погледа ми.
— Май че беше испанец. Не помня. Имената им звучат еднакво. Марко, Алфредо, нещо такова.
— Ти с нея ли беше, когато се запознаха?
Виждах как преценява нещата на ум. Ако кажеше, че не е била с Алекса, тогава къде е била? Когато две момичета отидат на бар, почти винаги са заедно. Не се разделят, за да покоряват, а се пазят една друга, пращат си сигнали, всяка преценява мъжете около другата. Да, понякога се състезават за един и същ, но в повечето случаи работят в отбор.
— Да — каза тя, — но беше шумно и не чух името му. Освен това вече се бях натряскала и просто исках да си отида вкъщи.
— Той не се ли опита да те сваля?
Тя присви очи — това беше въпрос на гордост.
— Беше толкова загубен, че много бързо го отсвирих.
— Заедно ли си тръгнаха?
Чаках отговора й толкова дълго, че реших, че може да не ме е чула. Точно щях да повторя въпроса си, когато Тейлър отвърна:
— Сигурно. Не знам.
— Как така не знаеш?
— Тръгнах си първа.
Не си дадох труд да й посоча противоречието.
— Право в къщи ли се прибра?
Тя кимна.
— Пеша ли?
Площад „Луисбърг“ беше на върха на хълма, кратка разходка — освен ако човек е пиян и носи обувки на тънки токчета.
— С такси.
— Чухте ли се с Алекса по-късно вечерта?
— Защо да се чуваме?
— Стига, Тейлър, документирате всяка минута от живота си с есемеси и във Фейсбук, постваш дори докато си миеш зъбите. Да не искаш да кажеш, че не ти е пратила есемес: „Олеле, в апартамента му съм“?
Тя извъртя очи с пълно презрение.
— Не сте се чували, откакто си тръгна от „Кафеза“ снощи, така ли?
— Така!
— Опита ли се да й се обадиш?
Тя поклати глава.
— Да й пратиш есемес?
Тя отново поклати глава.
— Нима не провери как е минала вечерта? Нали двете сте най-добри приятелки завинаги“?
Кой знае откъде, но някак си знаех този тийнейджърски израз. Тя повдигна рамене.
— Нали разбираш, че ако ме лъжеш или криеш нещо, може да излагаш живота на приятелката си на опасност?
Тейлър тръсна глава и тръгна надолу по улицата.
— Нищо не съм чула — каза тя, без да се обръща.
Инстинктът ми подсказа, че не ме лъже. Само че беше очевидно, че лъже за нещо. Вината й избождаше очите като неонова табела. Може би не искаше да излезе, че е лоша приятелка. Може би беше зарязала Алекса заради мъж.
Обадих се на Дороти и попитах:
— Някакъв напредък с телефона на Алекса?
— Нищо ново. Ще трябва да ни помогне някой полицай, Ник. Няма как да ги заобиколим.
— Имам идея — казах аз.
14
Когато работата ти е свързана с хорските тайни, рано или късно разбираш каква сила е да ги знаеш. Без проблем получаваш влияние, дори контрол, върху друг човек, било то в Конгреса или в гимназията, в учителската стая или на хиподрума.
Повечето тайни прикриват престъпления, злоупотреби или провали. Могат да съсипят кариери или да подлеят вода на врагове. Да не говорим колко световни лидери са съсипали. Във Вашингтон, където всеки струва колкото тайните, които знае, те наистина са разменна монета. Беше време да похарча няколко от моите монети.
Докато бях в „Стодард Асошиътс“, работих за един конгресмен от Флорида, който завършваше първия си мандат и водеше доста мръсна битка за преизбирането си. Опонентът му се беше докопал до копие от договора за един апартамент в Сарасота, който бе наел за приятелката си, келнерка в „Хутърс“. Новината щеше да изненада майката на шестте му деца, а него да постави в доста неудобно положение като се има предвид, че политическата му платформа обръщаше особено внимание на семейните Ценности. Поразчистих кашата и следата от документи изчезна. Келнерката постъпи на работа в Пенсакола, а хазяинът й нямаше спомен да е давал апартамента на конгресмена и обяви, че Договорът бил фалшифициран, а клиентът ни спечели изборите.