— Аз…
Прекъснах го, преди да успее да продължи.
— Трябва да ти кажа нещо за себе си — не обичам клиентите да ме лъжат. Поех този ангажимент заради Алекса, но ако разбера, че лъжеш или премълчаваш нещо, ще си тръгна. Ще зарежа всичко, без изобщо да се замисля. Ясно ли е?
Той ме наблюдава дълго, като бързо премигваше.
— Получаваш амнистия за всичко, което си направил или казал до момента — продължих аз, — но излъжеш ли ме оттук нататък, ще се откажа от случая. Така че да опитаме отново. Обади ли се на полицията?
Той не отговори, после затвори очи и поклати глава.
— Не.
— Добре. Все е някакво начало. Защо не?
— Защото знаех, че ще намесят ФБР.
— Е, и?
— Единственото, което иска ФБР, е да ме пъхне в затвора, за да служа за назидание. Не ги е грижа за друго.
— И защо? Имат ли основание?
Той се поколеба, а после каза:
— Да.
— Така ли? — погледнах го аз, а той просто ми върна погледа.
— Ако не ми кажеш всичко веднага, аз си тръгвам.
— Не би причинил това на Алекса.
— Аз нищо не съм причинил на Алекса — казах и станах. — И съм убеден, че ФБР ще направи всичко възможно, за да я открие.
— Ник! Не можеш да постъпиш така.
— Стой и гледай — отвърнах аз и тръгнах към вратата.
— Чакай! — извика Маркъс. — Ник, изслушай ме!
Обърнах се.
— Да?
— Дори да поискат откуп, не мога да го платя.
— Това пък какво значи?
Лицето му преливаше от унижение, гняв и дълбока тъга едновременно. Това беше ужасно, уязвимо изражение.
— Нямам нищо — каза той. — Дори пукнат грош. Разорен съм.
ЧАСТ ВТОРА
„Защо мъжът не вижда онова, което трябва?
Самият той си пречи, като го укрива.“
Фридрих Ницше, „Зазоряване“
27
— Всичко отиде — изрече равно Маркъс.
Говореше безчувствено, сякаш беше упоен.
— Ти оперираш с десет милиарда долара.
— Оперирах. Вече ги няма.
— Десет милиарда долара ги няма?
Той кимна.
— Това е невъзможно! — Внезапно ми хрумна ужасяваща мисъл. — Боже мой, ти изобщо не си разполагал с тези пари! Нали? Не са били истински!
Маркъс се вдърви.
— Да не съм Бърни Мейдоф[8] — обидено каза той.
Погледнах го, наклонил глава на една страна. Изглеждаше смазан, съсипан.
— Какво стана тогава?
Той наведе очи. За пръв път забелязах старческите петна, изпъстрили лицето му, мрежата от бръчки внезапно стана по-ясна и дълбока. Беше блед, а очите му — хлътнали.
— Преди шест или седем месеца финансовият ми директор забелязал нещо толкова странно, че решил, че е получил чужд отчет. Пишело, че всичките ни акции са продадени, а доходите — изпратени в друга сметка, както и останалите ни пари в брой.
— Къде са били изпратени?
— Не знам.
— От кого?
— Ако знаех, досега да съм си ги върнал.
— Е, нали сте наели брокери, които търгуват от ваше име?
— Разбира се.
— Значи ако допуснат грешка, трябва да възстановят парите.
Той бавно поклати глава.
— Всички операции са били авторизирани с нашите кодове и пароли. Брокерите казват, че отговорността не е тяхна — нищо не могат да направят.
— Няма ли един конкретен човек, който да отговаря за акаунта ви?
— Разбира се, но докато разберем какво става, беше напуснал банката. Няколко дни по-късно го откриха във Венецуела. Мъртъв. С цялото му семейство… загинали при катастрофа с кола в Каракас.
— Коя брокерска фирма използваш?
Очаквах да каже „Голдман Сакс“, „Морган Станли“ или „Креди Суис“, някой от маститите играчи, и се изненадах, когато каза „Банко Транзаксионал де Панама“.
— Панама? — повторих аз. — Защо?
Той сви рамене.
— Половината ни пари са в офшорни банки, нали знаеш. Араби и всякакви такива — у тях са истинските пари.
Аз обаче имах своите съмнения. Панама беше Швейцарията на Латинска Америка — страна, където банките не са длъжни да разкриват нищо, отлично място да си скриеш парите, без да ти задават въпроси. Всъщност, там банките бяха дори по-потайни, отколкото в Швейцария. В Панама парите си влага онзи, който има какво да крие.
Най-неочаквано „Маркъс Капитъл Мениджмънт“ се оказа без капитал, който да управлява. Нищо не ни остана. Нищичко!
На челото му пулсираше вена, боях се да не получи инфаркт пред очите ми.
— Мисля, че разбирам. Не си могъл да признаеш на инвеститорите, че си изгубил всичките им пари. Нали така?
8
Създател на най-голямата финансова пирамида в света, която се сгромолясва през ноември-декември 2008 г. в САЩ, Ню Йорк в разгара на т. нар. световна финансова криза. Общата сума, с която са измамени клиентите му, възлиза на близо 50 млрд. долара. (бел. прев.)