— О, боже! — прошепна Дороти.
— Шшт! — прекъсна я Маркъс. — Моля ви!
Разнесе се тихо бръмчене, внезапно образът се накъса, замръзна, превърна се в хиляди миниатюрни квадратчета, които се пръснаха и прозорецът почерня.
— Не! — извика Маркъс. — Не отново! Защо става така?
Тогава видеото се възстанови. Алекса тъкмо казваше:
— Искат Меркурий, татко, разбираш ли? Трябва да им дадеш Меркурий. Не знам какво означава това, казаха, че ти знаеш. Моля те, татко, не мисля, че ще мога да издържа още дълго.
Образът отново изчезна. Изчакахме няколко секунди, но този път той не се върна.
— Това ли е? — каза Маркъс, като безумно гледаше ту мен, ту Дороти. — Това ли е краят на видеото?
— Сигурен съм, че не е последното — казах аз.
— Камерата със сигурност е инфрачервена — обади се Дороти.
Явно това беше причината за зеленикавия оттенък на видеото. Тези камери имаха собствен светлинен източник, невидим за човешкото око.
— Държат я в пълен мрак — казах аз.
— Малката ми Лекси! — изкрещя Маркъс. — Какво ли й правят? Къде е тя?
— Все още не искат да знаем това — отвърнах аз. — Това е част от натиска, от… жестокостта им. Незнанието.
Маркъс покри очите си с ръце. Долната му устна трепереше, лицето му беше почервеняло. Той безшумно хлипаше.
— Убедена съм, че лежи — каза Дороти. — Личи си по вида на лицето й.
— Какво се случи с образа накрая? — попитах аз. — Защо прекъсна?
— Може би е грешка в сигнала.
— Не съм толкова сигурен. Забеляза ли онзи звук? Сякаш наблизо има кола или камион.
Дороти кимна.
— Може би голям стар камион. Сигурно са близо до движението. Близо до някой голям път, магистрала или нещо такова.
— Не — казах аз. — Не е път. Не е натоварена улица. Това беше първото превозно средство, което чуваме, което значи, че е до път, но той не е натоварен. — Обърнах се към Маркъс. — Какво е Меркурий?
Той свали ръка от очите си — присвити, червени и плувнали в сълзи.
— Нямам представа.
— А какво значеше „Прекалено слаба съм и не мога да се променя“ и „Въртя се в най-големия мрак“?
— Кой знае, по дяволите — отвърна той с гъгнив от сълзи глас и прочисти гърлото си. — Уплашена е до смърт.
— Но обикновено не говори така, нали?
— Ужасена е, просто… пелтечеше!
— Да не би да цитира някое стихотворение?
Изражението му остана безучастно.
— Звучеше като препратка към нещо. Тя сякаш рецитираше. Изобщо ли не ти е познато?
Той поклати глава.
— Може би книга, която си й чел, когато е била малка? — предположих аз.
— Аз, така де… — Той се поколеба. — Майка й четеше. И твоята майка. Аз… никога не съм го правил. Не се свъртах много вкъщи.
И той отново сложи ръка на очите си.
Докато се отдалечавахме от дома на Маркъс — вече мислех за него като за лагер, охраняван от въоръжени пазачи. В мрачната беззвездна нощ разказах на Дороти как е изгубил всичко. Тя зяпна от удивление, също като мен.
— Искаш да кажеш, че е изгубил десет милиарда, сякаш са паднали зад възглавниците на дивана?
— В общи линии.
— Това може ли да стане?!
— Да, съвсем лесно при това.
Тя поклати глава.
— Ето защо съм доволна, че не се ориентирах към финансите. Постоянно си губя ключовете и очилата — ако нещо може да се загуби, ще го загубя.
Тя пишеше на блекберито си, докато говореше.
— Напомни ми да не ти поверявам никакви пари — казах аз.
— Имаш ли представа какво е „Меркурий“?
— Маршъл не знае, откъде ще знам аз?
— Маршъл твърди, че не знае.
— Така е.
— Може би това е някой от офшорните му фондове или нещо такова. Пари, които е скрил някъде.
— Не.
— Защо не?
— Ако похитителите знаят, че са изгубили инвестициите си, значи знаят, че той е разорен. Така че „Меркурий“ няма как да има нещо общо с пари.
— Може би смятат, че е скрил нещо. Тези хора винаги складират големи количества пари. Като катерици са. Зли катерици.
— Защо не го казаха в прав текст? Защо не казаха „Приведи триста милиона в тази или онази сметка или ще убием малката“?
— Не знам — призна тя.
— Добре, кое е по-ценно от парите?
— Добродетелната жена — отвърна Дороти и присви устни.
— Може би някой алгоритъм за търговия на борсата. Формула за инвестиции, която е измислил Маршъл.
Тя поклати глава, без да спира да пише.
— Алгоритъм ли? Останал е гол като пушка. Каквато и да е тайната му, не й вярвам.