И двамата носеха гумени ръкавици, както и нови на вид дънки и тъмни якета. Повечето хора не биха регистрирали нищо странно в дрехите им, но за всеки, работил под прикритие, облеклото им биеше на очи като електронен билборд на Таймс Скуеър. Облекло, в което можеш да скриеш оръжие, със скрити джобове за пистолет и пълнители.
Не знаех кои са и защо са дошли, но веднага разбрах, че са въоръжени… докато аз не бях. Дори не бях облечен.
31
Не бях уплашен, а ядосан, направо вбесен от наглостта на натрапниците, които бяха нахлули в жилището ми и бърникаха компютъра и новия ми плосък телевизор.
В такива случаи повечето хора усещат прилив на адреналин и сърцето им започва да препуска. Моето се забавя. Дишам по-дълбоко, виждам по-ясно. Сетивата ми стават по-остри.
Ако исках просто да се разкарат, трябваше само да издам някакъв звук. Те веднага щяха да зарежат всичко и да се измъкнат. Аз обаче не исках да ги гоня. Исках да ги убия. След като си поприказваме, разбира се. Държах да разбера кой ги е пратил и защо.
Върнах се в банята и останах там за момент. Докато обмислях възможностите си, от мен все още капеше вода. Някак бяха успели да влязат, без да задействат алармата. Бяха успели да надхитрят системата ми за сигурност, което не беше лесно. Забелязах, че предната врата зее, а един от прозорците е отворен. Не вярвах, че са влезли през него, улицата беше твърде оживена. Дори нощем щяха да привлекат твърде много внимание, защото апартаментът ми беше на петия етаж. За да влязат пред входната врата обаче, трябваше да знаят кода за алармата.
Очевидно не очакваха да ме заварят у дома и не ме бяха видели да влизам през служебния вход в дъното на мансардата, който използвах рядко. Не бяха чули, че пускам душа в другия край на апартамента — в тази стари сгради по тръбите постоянно тече вода.
Единственото ми предимство беше, че не знаеха, че съм там.
Видях панталоните, които бях струпал на пода на банята, и бързо преговорих какво има в тях. Само обичайните, подходящи за импровизирани оръжия предмети — ключове, химикалки… Биха свършили работа, но само отблизо.
В този момент малко излишни вещи нямаше да ми се отразят зле. На пръв поглед наоколо нямаше нищо обещаващо. Четка и паста за зъби, чаша, вода за уста, кърпи за ръце, хавлии. Кърпата може да бъде ефективно оръжие, ако я използвате като кусари-фундо, японска верига с тежести, но само ако сте достатъчно наблизо.
Тогава видях електрическата си самобръсначка. Обикновено използвам обикновени бръсначки, но когато бързам, самобръсначката е по-полезна. Спираловидният й кабел беше дълъг около шейсет сантиметра. Ако го разтегнех, сигурно щеше да стигне метър и осемдесет.
Нахлузих панталоните, извадих кабела от контакта и тихо се промъкнах в голямото помещение. Първо трябваше да се заема с бияча — компютърджията едва ли щеше да представлява особена заплаха. Оправех ли се с бабанката, щях да науча каквото можех от умника.
Краката ми все още бяха мокри и малко лепкави и издаваха лек звук, като от отлепване на вендуза, когато ги вдигах от пода, така че се приближавах бавно, опитвайки се да го приглуша. След няколко секунди бях на три метра от натрапниците, скрит зад една колона. Вдишах бавно и дълбоко. Хванах самобръсначката с дясната си ръка, а кабела — с лявата. Опънах кабела силно назад, като прашка и с всичка сила метнах самобръсначката към слепоочието на здравеняка.
Пукотът се чу съвсем ясно. Той вдигна ръце да предпази лицето си, но закъсня с една секунда. Изкрещя, преобърна стола и се просна на пода, а аз дръпнах кабела и самобръсначката се върна обратно при мен.
Междувременно компютърджията се надигаше, но аз исках да се уверя, че другият няма да успее да стане. Хвърлих се напред и се приземих върху него, забивайки дясното си коляно в слънчевия му сплит, което му изкара въздуха. Опита се да се надигне и да ме обсипе с удари с юмруци, но без особен успех. Пое си шумно дъх и успя да ме халоса няколко пъти по ушите и веднъж в челюстта — последното кроше беше особено силно и болезнено, но не ме зашемети. Прицелих се в лицето му и го ударих с всичка сила. Последва влажно изхрущяване, усетих как нещо твърдо и остро хлътва под ръката ми.
Той изкрещя, сгърчен в агония. Носът му беше счупен, може би и няколко зъба. По лицето ми пръсна кръв. С периферното си зрение забелязах, че компютърджията се е изправил на крака и вади от якето си нещо, което явно беше пистолет.