Проследяващото устройство бе поставено от мой стар приятел от Специалните части (наричахме го Ромео), който имаше собствен бизнес в сферата на КПТН, или „контрамерки против техническото наблюдение“. Той кисело се оплака, че запалката била абсурдно малка — не бил сигурен, че ще намери достатъчно дребен тракер. Искаше вместо нея да открадна телефона й. Така щеше да му е най-удобно, само че по-лесно би било да отмъкна единия й бъбрек. Той все пак успя да вмъкне нано-GPS устройство в резервоара за газ на запалката, без да спира да мрънка, Разбира се. Ромео, чието истинско име беше Джордж Девлин, не беше никак лесен, но работеше перфектно.
Програмира тракера да започне да праща сигнали за местоположението си само ако го преместят на повече от 300 метра. Сега виждах, че веднага след разговора ми с Тейлър на ъгъла на „Чарлз“ и „Бийкън“, тя си е отишла у дома — или са я закарали с лимузината на Дейвид Шектър — а след това е карала до Медфърд, на седем километра северозападно от къщата. С кого ли е трябвало да се види толкова спешно? Мисля, че се досещах за отговора.
38
Двайсет минути по-късно карах по „Олдфийлд“ в Медфърд — приятна улица с красиви стари дървета и дървени къщи. Някои бяха двуфамилни, а други — жилищни сгради. Повечето бяха добре поддържани, редовно пребоядисвани, с прилежно окосени морави и идеално подрязани храсти. Няколко обаче изглеждаха запуснати от отсъстващите собственици, които сякаш бяха вдигнали ръце от своите наематели-студенти, които живееха като скотове. Университетът „Тъфтс“ беше съвсем наблизо.
Къщата, в която снощи Тейлър бе прекарала 45 минути, беше триетажна и боядисана в бяло, една от хубавите. В шест и половина сутринта в квартала беше спокойно. Видях жена с клин в черно и тюркоазено, която беше излязла да потича, после от един гараж в другия край на улицата се показа кола. Зачаках, без да изпускам от очи къщата. После излязох и минах покрай нея, сякаш бях съсед, който прави сутрешната си разходка. Бързо се огледах и небрежно се качих на предната веранда. Видях пет звънеца с имена до тях. Пет апартамента — в един от тях сигурно живееше собственикът. На горните два етажа имаше по два апартамента.
Петте фамилни имена бяха Шиф, Мърдок, Пепейра, О’Конър и Ънгър. Запомних ги, върнах се в колата, набрах номера на Дороти и я събудих.
Тя ми върна обаждането след пет минути.
— Маргарет О’Конър е на 79 години, вдовица от 15 години — притежава сградата от 1974 г. Останалите четирима плащат Наем. Единият наскоро е завършил колеж и работи за Амнести Интернешънъл. Двама правят докторати в „Тъфтс“. Четвъртият е нашият човек.
— Кой точно?
— Перейра. Пълното му име е Маурицио да Силва Кордейро-Перейра и да, намерих снимката му. Това е мъжът от записа на охранителната камера в хотела.
— Тейлър го нарече Лоренцо.
— Дал й е фалшиво име.
— Фамилията му е на звънеца, така че дори отначало да не е знаела истинското му първо име, е била наясно с фамилното. Каква е връзката им?
— Ето какво открих — той е на трийсет и две, роден е в Сао Пауло, Бразилия. Семейството му е богато, говорим за големи пари. Баща му работи в ООН в Ню Йорк.
— Ха! И с какво се занимава бащата?
— Вероятно с нищо особено. Член е на постоянната мисия на Бразилия и доколкото знам, тези хора не вършат нищо. Маурицио е израснал в заградено имение в Морумби, в предградията на Сао Пауло. Учил е в двуезично училище — „Сейнт Пол“, а после е постъпил в Универсисаде де Сао Пауло. Член е на тенис клуб „Хармония“ и на поло клуб „Хелветия“…
— И защо богаташче като него ще живее в скапан апартамент на Бедфърд?
— Изглежда е прекарал няколко доста лениви години като Докторант във факултета по право и дипломация „Флечър“ в „Тъфтс“. Само че не е отделял много време на библиотеката — пласьор е, най-вече на кокаин, трева и амфетамини.
— Сега вече стана интересно. Какво научи за това?
— Преди две години е имало общо разследване на Управлението за борба с наркотиците и Имиграционните служби по хипотезата, че хлапето използва дипломатическата поща на баща си, за да вкарва контролирани вещества.
— Баща му сигурно никак не е бил доволен — казах аз.
— Няма да се учудя, ако се е отказал от него. Няколко пъти е бил арестуван, но не са му отправили обвинения. Явно малкият знае как да лъже системата.