— Ако баща му е в ООН, значи има дипломатически имунитет.
— Той и порасналите деца на дипломата ли предпазва?
— Цялото му семейство.
— И не могат да бъдат арестувани за наркотици?
— Не могат да бъдат арестувани и за убийство — отвърнах аз.
— Мама му стара, трябвало е да стана дипломат. Какво не бих дала за зареден пистолет и десет минути дипломатически имунитет.
— Сега започвам да разбирам — казах аз. — Тейлър отдавна има проблеми с наркотиците, Маурицио сигурно й ги доставя.
Картината започна да се изяснява. Произходът и заможното му семейство му осигуряваха достъп до подходящите социални кръгове, както и известна показност и увереност край богатите колежани, които за нищо на света не биха допуснали да ги видят с уличен пласьор. Всъщност не само колежаните, а и гимназистите като Тейлър Армстронг, дъщерята на сенатора.
— Татко му се отказва от него, наследството му се изплъзва — каза Дороти. — Дипломатическата поща също. Снабдяването пада, вече не се сипят пари, трудно му е да си плаща наема и вноските за колата. Когато му трябват пари, такъв човек може да се отчая и да приеме някоя рискована задача. Например да отвлече богато момиче.
— Или пък са го наели, защото снабдява Тейлър — казах аз.
— Не е било трудно.
— Кой го е наел?
— Ами Маурицио е от Бразилия, от богато семейство с връзки. Един от недоволните инвеститори на „Маркъс Капитъл“ е Хуан Карлос Гусман.
— Който е…?
— Колумбийски наркобарон. Живее в Бразилия.
— О, Боже! — възкликна тя. — Господи Исусе! Момичето е в ръцете на наркокартел?! И ти смяташ, че ще я прибереш жива?
— С твоя помощ имам шанс.
— Ник, няма начин да проследя видеопотока, нито аз, нито който и да е друг. Говорих с всичките си познати, а сред тях има хора, които се занимават с това много по-отдавна.
— Казала си на някого върху какво работим?
— Естествено, че не. Говорихме за IP адреси и алгоритми. Проследяване на дигитални улики. Така няма да ги намерим.
— Доста труд си дадоха, за да искат откуп от Маркъс — казах аз.
— Мислиш ли, че нашият човек още живее в онзи апартамент, или е духнал, щом Тейлър го е предупредила?
— Не знам. Ако още е там, значи е бил само куриер — отвлякъл е Алекса и я е предал на някой друг. Не я е закарал до Леминстър, а после обратно дотук.
— Може би е хвърлил телефона й там, за да остави фалшива следа и хората да си мислят, че тя е там, а не близо до Бостън.
— Прекалено сложно е. Много по-умно е просто да унищожи телефона и да не остави никаква следа. Освен това е карал крадена кола. Не си струва риска да го спрат за счупен стоп или изтекла винетка. Или пък някое амбициозно местно ченге да разпознае номера.
— Ами ако го няма?
— Ще претърся апартамента и ще видя дали нещо може да ме отведе до Алекса. Сметки, изрезки от вестници, компютърни файлове, каквото и да било.
— Добре, а ако е там? Не забравяй — богаташче или не, той е наркопласьор, ще бъде въоръжен. Моля те, гледай да не те убият преди десет часа!
— Десет часът ли?
— Губернаторът, забрави ли? Искаше да присъствам в случай, че имат технически въпроси, на които не можеш да отговориш, защото се занимаваш с „общата картина“?
Ставаше дума за среща, уговорена отдавна от бивш губернатор на голям щат, който трябваше да подаде оставка заради скандал с подкупи. Всички около него знаеха, че е бил натопен.
— Кажи на Джилиън да я отложи — казах аз.
— Да я отложи!? — не повярва на ушите си Дороти. -
— Адвокатите са дошли чак от Ню Йорк специално за срещата, не може да я отложиш!
— Доколкото знам, все още аз съм шефът. Кажи на Джилиън да я отложи и да ми опразни програмата до края на седмицата. С нищо друго няма да се занимавам, преди да върна момичето у дома.
— До края на седмицата? — попита тя. — Ако смяташ, че ще ти отнеме само няколко дни, значи си се взел твърде насериозно. Както и да е…
— Ще говорим по-късно — прекъснах я аз, затворих, излязох от колата и заобиколих сградата, като спрях от страната, където беше апартамента на Маурицио Перейра.
Наркопласьорите живеят в състояние на постоянна параноя. Той сигурно държеше пистолет до леглото си — не под възглавницата, което е доста неудобно, а под леглото или зад таблата. Единствената ми възможност беше да го изненадам.
39
Освен ако не си изкарвате прехраната, като разбивате ключалки, това, че знаете как се прави, не означава, че го правите както трябва. Веднъж наех професионален ключар, за да ми даде няколко урока, макар че вече бях научил основните неща от един конфискатор, с който се запознах като юноша, докато се размотавах из работилницата му на „Норман Ленг Мотърс“ в Молдън. Освен това държах в жабката цял набор от инструменти, включително комплект професионални шперцове и ключове. За традиционните шперцове обаче трябва финес, време и търпение, а аз не разполагах с нито едно от трите.