Драгомир отвори дървената врата, а новата му играчка — ножът „WASP“ с газ под налягане в дръжката — беше в готовност. Между него и псето беше само мрежата. Кучето се стресна, отстъпи назад и изръмжа тихо с оголени зъби, а Драгомир тихо го повика на руски — „Ела, кученце“ — и отвори мрежата. Песът се хвърли към него, той заби острието в корема му и натисна с палец бутона, който изстреля в животното кълбо въздух под налягане с размера на баскетболна топка.
Експлозията беше моментална, но Драгомир веднага осъзна, че не е действал както трябва. Вътрешностите на животното го опръскаха и върху него се посипаха лигави късчета кожа и козина и дъжд от карантия — червен и лъскав.
От време на време той наистина допускаше грешки. Следващия път щеше да забие ножа до дръжката, преди да освободи газа.
Отне му половин час да събере остатъците от трупа в торба за боклук и да я завлече в гората, където щеше да я зарови по-късно. После изми с маркуч мрежата и кървавата веранда. Изкъпа се в малката душкабина от фибростъкло на втория етаж, нахлузи чисти дънки и фланелена риза и в този момент на вратата се позвъни. Драгомир погледна през прозореца на спалнята и видя, че на пътя отпред е паркиран джип „Лексус“. Сложи си една бейзболна шапка с козирката назад, за да прикрие татуировката си, небрежно слезе по стълбите и отвори вратата.
— Извинете, че ви безпокоя — каза един мъж на средна възраст с отсъстваща брадичка и очила с дебели стъкла и телени рамки. — Кучето ми избяга и се чудех дали не сте го виждали.
— Куче ли? — повтори Драгомир през мрежата.
— О, извинете, къде ми е възпитанието — извини се мъжът. — Аз съм Сам Дюпюи, живея от другата страна на пътя.
— Андрос — представи се Драгомир. — Управител.
Андрос беше полско име, но звучеше и като гръцко.
— Приятно ми е да се запознаем, Андрос — каза съседът. — Мисля, че видях Херкулес да тича към къщата, но може би съм сбъркал.
— Много съжалявам — с усмивка отвърна Драгомир. — Ще ми се да можех да ви помогна. Дано скоро го откриете.
45
Открих Даяна в стаята за почивка, разтворила брой на „Бостън Глоуб“ на кръглата маса пред себе си. По нищо не личеше да го е чела. Просто чакаше.
— Кафето ти — каза Даяна и ми подаде една чаша. — Ела да се разходим.
Последвах я навън.
— Откриха чантата на Алекса под леглото му — каза тя. — Взел е всички пари, но сигурно се е боял да използва кредитните карти. Откраднатият „Ягуар“ е бил открит в един от гаражите на „Тъфтс“.
— Някаква информация за местонахождението й?
— Колата е твърде стара, за да има дори въздушни възглавници, какво остава за система за навигация, но са открили следи от бял прах.
— Кокаин?
— Бурунданга. Екстракт от растението бругмансия, известно още като колумбийски дяволски дъх, естествен източник на скополамин.
— Билков наркотик за изнасилване.
Тя кимна.
— Чувала съм, че половината от жените, приети в спешното отделение в Богота, са там заради това нещо. Престъпниците го сипвали в напитките на жертвите си в дискотеките и публичните домове. Няма вкус и мирис, водоразтворимо е и в общи линии ги превръща в зомбита. В съзнание са, но се подчиняват на всичко. Волята им напълно се изпарява, така че правят каквото им кажат — изтеглят пари от картите си и им ги дават без възражения. Когато им мине, изобщо не помнят какво е станало.
Докато вървяхме към стълбите се разминахме с юридическия аташе от бразилското консулство, мъжът с дългата сива коса и скъпия костюм. От разкопчаната яка на ризата му се подаваха черни къдрави косъмчета. Вървеше енергично, но с наведена глава, потънал в мисли.
Заизкачвахме се по стълбите и аз попитах Даяна:
— Намерили ли са някакви телефонни разпечатки в жилището му, от мобилния му телефон, например?
— Събрали са всичко и го обработват. Засега нищо не са открили.
Тя отвори вратата към седмия етаж, а аз спрях.
— Онзи не носеше ли вратовръзка?
Даяна погледна към мен на бледата светлина на стълбището, завъртя се и двамата се върнахме долу с доста бърза крачка. Когато стигнахме до стаята, където бях говорил с Перейра, тя отвори вратата и ахна.
Не мога да твърдя, че бях изненадан от видяното, но то все пак беше гротескно. Тялото на Маурицио Перейра беше неестествено усукано, а лицето му — ужасно разкривено и замръзнало в мълчалив крясък на агония. Устните му бяха посинели, очите — изпъкнали, а склерата — изпъстрена със спукани капиляри. Класически признаци на петехиален кръвоизлив. Виненочервената копринена вратовръзка на юридическия аташе бе здраво завързана около врата му, а цветът й беше само малко по-тъмен от контузията на гърлото му под и над възела.