— Вероятно още е в сградата — каза Даяна. — Тъкмо излиза.
— Огледай вратовръзката — казах аз. — Съмнявам се, че е от „Брукс Брадърс“.
46
Слязох от петия етаж на бегом с надеждата да хвана бразилеца на излизане, но когато изскочих на Кеймбридж стрийт, от него нямаше и следа. Можеше да е тръгнал в поне двайсет посоки. Върнах се обратно във фоайето, надявайки се, че се е качил на някой от асансьорите, които пълзяха със скоростта на арктически ледник, но той не се появи. Слязох по стълбите до паркинга под „Сентър Плаза“ 1, но щом стигнах, си дадох сметка, че това е безнадеждно. Паркингът беше твърде голям и приличаше на лабиринт. И тъй като той беше дошъл да убие човек, задържан от ФБР, положително беше планирал бягството си предварително. Не успях да хвана убиеца на единствения човек, който можеше да ме отведе при Алекса Маркъс.
Даяна ме посрещна в коридора на шестия етаж и дори не ме попита какво е станало.
— Нямаше как да го хванеш — каза тя.
Целият етаж се огласяше от оглушителна аларма, а множество объркани агенти и чиновници задръстваха коридорите, без Да знаят какво точно се очаква от тях. Пред стаята за разпити, където бе задържан Перейра, се беше събрала малка група. Специалистите по улики бяха вътре и търсеха отпечатъци, косми и нишки. Вероятно никога не им се беше налагало да измият такова кратко разстояние до местопрестъплението. На прага на помещението стояха няколко важни на вид мъже и жени с костюми и напрегнато разговаряха.
— Не беше прав — каза Даяна.
— За кое?
— За вратовръзката. От „Брукс Брадърс“ е.
— Моите извинения.
— Само че вътре беше зашито нещо като рибарска корда.
— Вероятно плетена, от онези, които издържат тежест от 40 килограма. От нея става страхотна гарота. Действа като тел за рязане на сирене — можел е да го обезглави, ако иска, но сигурно не е искал кръвта от сънната артерия да оплеска скъпия му костюм.
Даяна изглеждаше ужасена, но не каза нищо.
— Кой го провери, преди да влезе? — попитах аз.
— Ами, там е работата — нямаме процедура за проверка. Всеки е приел, че някой друг го е проучил. На входа е показал документ за самоличност, казал, че е Клаудио Барбоса от бразилското консулство… кой ще седне да го разпитва?
— Някой да се обади в консулството, за да попита дали там има човек с такова име.
— Аз се обадих.
— И?
— В Бостън изобщо нямат юридически аташе.
Изръмжах.
— Едва ли има смисъл да се надявам да е оставил отпечатъци.
— Не забеляза ли черните му ръкавици от агнешка кожа? Изглеждаха много скъпи.
— Не — признах аз, — но поне имате видеозапис от охранителната камера.
— Имаме — каза тя. — Навсякъде е пълно с камери.
— Освен в стаята за разпити.
— Записът няма да ни покаже нищо, което не знаем.
— Ами — казах аз, — дано да разполагате с по-добър софтуер за лицево разпознаване, отколкото имахме ние, когато работех в Пентагона. Понякога хората забравят, че лицевото разпознаване не е същото като лицевата идентификация. Разпознаването сравнява лицето със снимка на човек, който вече е идентифициран. Ако нямате качествена снимка с висока резолюция, програмата не би могла да различи Лилиан Хелман от Скарлет Йохансон.
— Не е по-добър. Но този човек очевидно е професионалист _ нямаше да си покаже лицето, освен ако не беше сигурен, че няма да го хванем.
— Да — кимнах аз. — Знаел е, че ще влезе и ще излезе без проблем. Защо?
Тя сви рамене.
— Не ми плащат да знам.
— Преди чувала ли си някой да е бил убит, докато е в ръцете на ФБР, при това в сграда на Бюрото?
— Никога!
— Двама души влязоха у дома с взлом, за да ми сложат устройство за засичане на интернет трафика. Специалните части цъфнаха в Медфърд няколко минути след мен и отведоха ключов свидетел, който беше убит в охранявана стая за разпити в сградата на ФБР. Очевидно някой не иска да разговарям с Перейра.
— Не ми казвай, че обвиняваш Гордън Снайдър.
— С удоволствие бих обвинил Гордън Снайдър за петролния разлив на „Бритиш Петролиъм“, рака и глобалното затопляне, стига да можех, но затова — не. Твърде много се е впрегнал да спипа Маршъл Маркъс.
Тя се усмихна.
— Именно.
— Обаче става дума за някой в правителството. Някой на високо ниво. Някой, който не иска да разбера кой е отвлякъл Алекса.