— Кога?.
— В 2.36 часа сутринта. Явно всички снимки, направени с айфон, съдържат данни, които указват датата и часа. Както и нещо, наречено геотаг — дава ти GPS координатите на телефона в момента, когато е била направена снимката.
— Леминстър?
— Надолу по пътя, на около километър и половина от мястото, където го намери.
— Това е бухал.
— Да. Не бях сигурна дали ще успееш да го различиш на екрана на твоето блекбери, но ако увеличиш снимката, изглежда, че татуировката покрива главата и врата му, както и значителна част от горната част на гърба.
— Потърси ли я вече в НИЦП?
— Разбира се. Едно от полетата в базата данни е за белези и татуировки. Нищо не излезе.
— Прати ли я в Центъра за информация за бандите?
— Да, без резултат.
— Няма ли някаква централна база данни за татуировки на престъпници?
— Трябва да има, но няма.
Замислих се за миг.
— Някога виждала ли си татуировките на Латинските крале?
Латинските крале са най-голямата латино улична банда в страната.
— Не е ли корона с пет върха?
— Това е една от тях. Имат и една с лъв с корона на главата — с остри зъби и големи очи. Някои членове на бандата си я татуират на гърба, огромна е.
— Мислиш, че е член на латино банда?
— Поне на някаква банда.
— Изпратих снимката на седемдесетте ни юридически аташета по света и ги помолих да я покажат на местната полиция. Може да извадим късмет.
— Да, може би — не бях оптимист. — Мъж с бухал на главата и врата би трябвало да бие на очи и хората да не го забравят лесно.
— Това не е умно. Бухалите би трябвало да са умни.
— Средностатистическият уличен гълъб е десет пъти по-умен от най-умния бухал. Въпросът не е, че е умен, а че плаши. В някои култури бухалът е символ на смъртта — обясних аз. — Лошо предзнаменование. Пророчество за смърт.
— Къде? В кои страни?
Замислих се за момент.
— Мексико… Япония… Май че и Румъния. Може би Русия… Виждала ли си как ловуват бухалите?
— Може да ти се стори странно, но не съм.
— Движи главата си наляво и надясно, нагоре-надолу, като наблюдава, слуша и определя разстоянието до жертвата си. Не би могла да откриеш по-съвършен и безскрупулен убиец.
51
— Здравейте, господин Хелър — поздрави ме Джилиън, щом влязох в офиса. — Дороти пита за вас.
— Позволено ти е да ме наричаш Ник — казах аз вероятно за двайсети път, откакто тя постъпи на работа при мен.
— Благодаря ви, господин Хелър, но това ме кара да се чувствам неудобно.
— Добре — казах аз. — Тогава ме наричай Ел Хефе.
— Моля!?
Забелязах пеперудата, татуирана на дясното й рамо — носеше някаква дантелена блуза, която оголваше корема й. На пъпа й имаше пиърсинг.
— Какво означава тази пеперуда? — попитах аз.
— Символизира свобода и промяна. Направих си я, когато спрях да ям плът.
— Била си канибал? Не беше отбелязано в документите ти, когато кандидатстваше за работа при мен.
— Какво!? Искам да кажа, че преди ядях месо. На кръста си имам татуировка „Месото означава убийство“, искате ли да я видите?
Тя стана и се обърна.
— Джилиън! — звънна гласът на Дороти, която вървеше към нас. — Можеш да си показваш курвопечатите извън работно време. Освен това трябва да обсъдим как е редно да се обличаш в офиса.
— Нали казахте, че не е задължително да съм на токчета?
Дороти поклати глава с досада.
— Получих снимката, която ми прати — обърна се тя към мен.
— Търся подобни татуировки в Гугъл, но засега нищо не откривам.
— Брат ми работеше в студио за татуировки в Согъс — намеси се в този момент Джилиън.
— Най-добре смени тонера на принтера, както те помолих — сряза я Дороти.
— В кабинета ми! — наредих аз на Дороти. — Би ли ми напомнила защо нае Джилиън?
— Тя е изключително умна млада жена.
— Това ми е убягнало.
— Признавам, че нагаждането към канцеларската работа й отнема повече време, отколкото очаквах…
— Работата й не е ли именно канцеларска?
— Дай й възможност, или сам й намери заместник — изрепчи ми се Дороти. — А сега да преминем нататък, ако обичаш. Открих спайуеър в мрежата ни.
— Какъв вид спайуеър?
— Вирус, който е проникнал във вътрешната ни мрежа и е отворил задна врата. Вече от няколко дни сканира всички дискове, търсейки защитени файлове, и ги праща някъде.
— Ето как са се добрали до кодовете за охранителната ми система — казах аз. — Къде ги праща?
Дороти сви рамене.
— Към прокси сървъри, които се пренасочват на толкова места, че откриването им е почти невъзможно. Но поне го изчистих.