— Сигурна съм, че съществуват, но не, не познавам такъв. Във всеки случай никога не съм срещала човек от Джорджия, който използва думата „безалкохолно“. За тях всички безалкохолни напитки са „кола“. Всъщност не си излизал с жена от Барнсвил, нали?
— Не. Освен това там няма „Браунис“.
— Селската яхния беше хитро хрумване, Ник. Ако никога не я е опитвала, значи не е от Джорджия. Какво те накара да я подозираш?
— Акцентът й не е както трябва, пропуска р-тата. В Джорджия не говорят така.
— Тя не е оттам, нали?
— Дори не мисля, че е южнячка.
— Защо се преструва тогава?
— Точно това искам да разбера. Можеш ли да я проучиш и…
— Вече започнах — прекъсна ме Дороти. — Още щом каза „Пепси“.
53
За разлика от Белинда Маркъс, Франсийн Хелър никога не бе искала да бъде съпруга на богаташ. Майка ми и баща ми учили в едно и също училище във вътрешността на щата Ню Йорк. Тя била красавицата на класа — на старите снимки приличаше на Грейс Кели. Баща ми, от друга страна, не приличал на Грегъри Пек (меко казано).
Още щом я зърнал, Виктор Хелър си поставил за цел да я спечели. Баща ми беше ужасяващо енергичен и очарователен човек, истинска природна стихия. И щом поискаше нещо, неизменно го получаваше. Накрая получил Франсийн, а после десетилетия наред я държа в златна клетка.
Беше ми пределно ясно какво е видял в нея — ефирната й грация и царственото й присъствие, придружено с привлекателна откровеност, но изобщо не разбирах какво тя е видяла в него освен факта, че я желае с безмилостна, чудовищна амбиция. Може би това е било достатъчно, за да спечели едно неуверено момиче — майка ми е имала нужда да се нуждаят от нея. Нейните родители били разведени. Майка й се преместила да живее в Бостън, а момичетата останали при баща си в Ню Йорк, защото не искали да сменят училището и постоянно сновяли между родителите си. Може би мама е жадувала за стабилност.
Парите определено не били част от уговорката и не смятам, че тя успя напълно да разбере страстта на баща ми към тях. Баща й, адвокат на държавна служба, използвал торбичката чай по два пъти, за да пести стотинките.
На майка ми не й било лесно — оказало се, че да си съпруга на Тъмния принц на Уолстрийт е длъжност на пълен работен ден. Постоянно трябвало да ходи по приеми и коктейли. Имената на господин и госпожа Хелър неизменно изниквали във всяка благотворителна програма, в най-краткия списък с най-щедрите дарители. Не просто домакини, спонсори или, да пази Господ, приятели — те винаги били в Президентския кръг, в Председателския съвет, в Обществото на века… докато единственото, което искала майка ми, било да си остане у дома с двете си момчета — с мен и с Роджър.
Баща ми изчезна, когато бях на тринайсет. Укриваше се от правосъдието, а тридесет и седемте обвинения във финансови злоупотреби го следваха като глутница кучета. Пътуваше из Европа, докато накрая се приземи в Швейцария. Всичките му сметки бяха замразени и семейството ни от богато се превърна в мизерстващо. Загубата на сигурност и унижението травмираха майка ми, както и нас, но дълбоко в себе си се чудех дали тя не изпитва и облекчение, че е излязла от златния сапунен мехур, че вече не трябва по команда да играе ролята на домакиня на грандиозни събития. И че е избягала от нарцисизма на баща ми, който изсмукваше кислорода наоколо и унищожаваше душите ни.
Когато майка ми си намери работа като лична асистентка на Маршъл Маркъс, това спаси и нейния живот, и нашите. Сигурно е било и унизително — до вчера той гостуваше в дома й, а днес тя сортираше списъка му с обаждания, но Маршъл направи всичко възможно тя да няма такова чувство. Нямахме чувството и че ни прави подаяние, макар че вероятно именно за това ставаше дума. Майка ми обясни, че вместо това е имала чувството, че това е семеен бизнес, а тя е част от семейството.
После тя си намери работа като преподавател в местното начално училище, а сега беше пенсионерка, но продължаваше да работи в училищната библиотека на доброволни начала. Освен това се грижеше за старите дами в комплекса за пенсионери, в който живееше. Някой трябва да ви закара при очния лекар? Обадете се на Франки. Не ви е ясно какво точно означава онзи абзац със ситния шрифт накрая на рецептата ви? Питайте Франки. Тя знаеше всичко или беше наясно как да го проучи. Не знам защо се преструваше, че е пенсионирана, след като всъщност беше по-заета от целия медицински персонал, който се грижеше за тях. Освен това още от момента, в който се освободи от златната клетка, тя стана съвсем пряма. Не търпеше ничии глупости. Милата ми, деликатна майка се бе превърнала в директна, хаплива възрастна жена. Което беше разкошно.