— Ники, след няколко минути имам среща с читателския клуб, така че може ли да побързаме?
— Имам само няколко въпроса. Кога за последно говори с Алекса?
Майка ми запали втора цигара с евтината си запалка „Бик“ и вдиша дълбоко.
— Преди два-три дни. Вчера Маршъл се обади да пита дали е тук. Тя пак има неприятности, нали?
Кимнах.
— Гейб каза, че е преспала при приятелката си Тейлър в дома й на Бийкън Хил, нали знаеш, че сенатор Дик Армстронг й е баща? Но смятам, че и двамата знаем какво означава това. Красиво момиче е и…
— Не е това.
Майка ми вдигна очи.
— Да не е избягала?
— Не.
Тя се втренчи в лицето ми.
— Нещо й се е случило — каза тя. — Кажи ми какво й се е случило, Ник!
Казах й.
54
Очаквах да се разстрои, но не бях подготвен за силата на реакцията й. Майка ми сякаш се разпадна, срина се по начин, който не бях виждал преди. Издаде ужасяващ, пълен с болка стон и от очите й рукнаха сълзи. Прегърнах я и минаха няколко минути, преди отново да е в състояние да говори.
— Знам, че държиш на нея…
— Да държа ли? О, миличък, аз обичам това момиче!
Гласът й трепереше.
— Знам!
Тя помълча малко и накрая каза:
— Колко искат?
— Явно са й дали сценарий. Каза, че искат нещо, наречено „Меркурий“. Маршъл казва, че няма представа какво е то.
— Меркурий?
— Работи за него с години, сигурно си попадала на това име в някоя папка или писмо.
— Паметта ми все още е отлична, слава богу, но нищо не ми идва на ум. Ако Маршъл има и най-малка представа какво е „Меркурий“, веднага ще им го даде. Той би се отказал от състоянието си, за да върне дъщеря си.
— Ако му е останало някакво състояние.
— Нищо не съм чувала по въпроса, изобщо не ми е споменавал да има неприятности. С него обаче вече не си говорим много. Доколко се знае, че той е…
— Разорен. Засега някак си е успял да спре новината да се разчуе, но съм сигурен, че духът всеки момент ще излезе от бутилката. Той не ти ли се доверява?
— Не и откакто се нанесе Белинда.
— Доста сериозна промяна.
— Миличък, преди Маршъл ми се обаждаше дори преди да отиде до тоалетната. Това е разликата между него и баща ти. Една от многото разлики. Маршъл уважаваше преценката ми.
Болеше ме да го чуя, но майка ми цял живот беше алергична към самосъжалението и го каза с лекота.
— Значи смяташ, че тя нарочно го отдалечава от теб?
Майка ми пое дълбоко дъх, а червеното пламъче на върха на цигарата проблесна, като пращеше и съскаше.
— Два пъти ме каниха на вечеря, а тя постоянно ме прегръщаше и ми повтаряше с оня захаросан тон, че просто „трябва да идем на пазар на Нюбъри стрийт“, или питаше „защо не ме виждат по-често“, но щом се обадя на Маршъл у дома, вдига тя и казва, че ще му предаде. Съмнявам се, че някога му е предавала каквото и да било.
— Не си ли пишете по електронната поща?
— Тя смени адреса му и аз така и не получих новия. Казва, че той трябвало да внимава много повече и да не е така леснодостъпен. Така че пиша на Белинда и тя отговаря от негово име.
— Е, и Алекса не се разбира с нея.
Мама поклати глава и издиша голямо количество дим.
— О, тази жена е направо токсична! Алекса постоянно се оплакваше от нея, а аз все й казвах да й даде възможност — да си втора майка не е лесно. Само че накрая се запознах с нея и ми стана ясно. Мисля, че Белинда всъщност мрази заварената си дъщеря. Никога не съм виждала подобно нещо.
— Тя казва, че обожава Алекса.
— Пред другите. Когато са насаме, не си прави труда да се преструва.
— Може би това не е единствената й преструвка. Не се ли оплака на Маршъл, че тя те изолира?
— Разбира се, поне в началото. Той вдигаше рамене и казваше „Научих се да не споря“.
— Много странно.
— Това се случва с много женени мъже, когато поостареят, виждала съм го. Съпругите им започват да управляват социалния им живот, после и приятелствата им. Съпругът абдикира от отговорност, защото е твърде зает или просто не му се занимава и докато се усети, става еднолична собственост на жена си. Дори богатите мъже с власт, какъвто… беше Маршъл. Смятам, че като се изключи Белинда, извън офиса той се вижда единствено с Дейвид Шектър.
— Шектър откога му е адвокат?
— Шеки ли? Той не му е адвокат.
— Какъв му е тогава?
— Нали знаеш как шефовете на мафията винаги си имат съветници?
— Консилиере?
— Точно така. Шеки е консилиере на Маршъл.
— И за какво го съветва?
— Смятам, че той просто вярва на преценката му.