Това беше импровизация — друго не можеше да направи.
— За насъбралия се метан, така ли?
Драгомир повдигна рамене. Той не разбираше английски. Просто правеше каквото му кажат. Беше прост работник, нищо повече.
— Защото ако копаете септична яма, ви трябва разрешително.
Бузите и ушите на ченгето бяха придобили цвета на студен борш. Драгомир се усмихна.
— Няма септична яма.
От тръбата се разнесоха приглушени викове и полицаят наведе глава. Абсурдните му уши сякаш потрепнаха.
— Чувате ли?
Драгомир бавно поклати глава.
— Не…
Крясъците на момичето се усилиха и станаха по-ясни.
— ПОМОЩ! ГОСПОДИ! СПАСЕТЕ МЕ, МОЛЯ ВИ, О БОЖЕ…
— Сякаш идва отдолу — каза полицаят. — Ама че странно!
63
— Слушам те — казах аз.
Дороти въздъхна, гласът й беше тих и някак отнесен.
— Да започнем от най-простия въпрос: откъде получават достъп до интернет. Не смятам, че това е стандартна високоскоростна връзка.
— Защо?
Тя се облегна на стола и скръсти ръце.
— Родителите ми живеят в Северна Каролина. Преди няколко години решиха да си прекарат кабелна телевизия, за да гледат повече филми. Само дето нямаше кой да им я достави. Наложи се да си сложат сателитна чиния на покрива.
Кимнах.
— Веднъж се опитах да гледам нещо у тях и картината постоянно се разпадаше. Едва не откачих. Попитах ги какво става, дали винаги е така и защо не са се обадили в сателитната компания, за да оправят образа. Мама каза „О, постоянно се случва — всеки път, щом оттук прелита самолет. Човек свиква, нищо не може да се направи.“ Те живеят до летище „Шарлът-Дъглас“, разбираш ли? Точно по маршрута на самолетите. А те са адски шумни. След това забелязах, че чуя ли самолет, картината се скапва.
— Добре — казах аз. — Значи похитителите са навътре в гората или в някой провинциален район, където няма високоскоростен интернет и могат да се включат в мрежата само със сателит. И ти смяташ, че самолетите прекъсват сигнала?
— Възможно е. Както и силните бури. Ако нещо застане между чинията и сателита, сигналът прекъсва. Достатъчно е самолетът е достатъчно голям и да лети достатъчно ниско. Дори да е само за част от секундата, това ще прекъсне видеопотока.
— Много добре — казах аз. — Шумът, който чуваме, може да е от самолет. Да кажем, че са близо до някое летище. На какво разстояние от него са според теб?
— Трудно е да се изчисли, но трябва да са достатъчно близо, че при излитане и кацане самолетите да са на такава височина, че да блокират сигнала от сателита. Зависи от размера на самолета, скоростта му и така нататък.
— В САЩ има страшно много летища — отбелязах аз.
— Сериозно? — отвърна сухо тя. — Не ми беше хрумвало. Ако успеем да стесним периметъра, ще стане много по-лесно.
— Мисля, че можем.
— Така ли?
— Ню Хампшър.
Обясних й как чрез телефоните на Алекса и на похитителя Джордж Девлин беше разбрал, че „господин X“ е отвел момичето в Ню Хампшър през границата с Масачузетс.
Тя ме слушаше, взряна в празното пространство. След двайсет секунди мълчание каза:
— Това много ни помага. Не знам колко летища има в Ню Хампшър, но бройката току-що стана по-човешка.
— Може да я намалим още повече — казах аз. — Онзи зловещ сайт, CamFriendz, предава в реално време, нали?
— Така твърдят. Според мен, наистина е така, с разминаване от няколко секунди, като се вземат предвид бавните връзки, закъсненията в сървъра и така нататък… Да кажем, че изостават с пет секунди.
— Ще сравним това с разписанието на полетите в базата на ФАА.
— Имат ли такова нещо?
— Разбира се, че имат. Ще търсим летища в Ню Хампшър — не, нека разширим кръга и добавим Мейн и Масачузетс, за всеки случай, чието разписание съвпада с часовете на четирите прекъсвания.
Тя енергично кимна.
— Можем да ограничим търсенето още повече — казах аз. — По време на едно от предаванията имаше две последователни прекъсвания, нали?
— Да, така е.
— Значи разполагаме с точния интервал между два полета.
Усмивката й бавно се разшири.
— Не е зле, шефе.
Повдигнах рамене.
— Идеята беше твоя.
Откакто имам собствен бизнес, научих едно — шефът никога не бива да си присвоява заслугите.
— Можеш ли да влезеш в електронната база данни на Федералната авиационна администрация?
— Не.
— Е, ФБР ще успеят да го уредят. Ще се обадя на Даяна.
— Извинете?
На вратата стоеше притеснената Джилиън.