— Точно така. Доколкото си спомням, единият бил убит при опит за арестуването му. Другият избягал.
— Обир?
— Забавление.
— Моля?
В корема ми се събра тежка и студена топка.
— Много добре ме чу. Просто са се забавлявали, Никълъс. Мъжете от „Сова“ правят неща, които нормалните хора не могат дори да си представят. Едва ли има по-добри изпълнители.
— Изпълнители?
— Те предлагат услугите си. Ако ти трябва външен изпълнител за особено мръсна работа, нещо ужасно кърваво, може да наемеш няколко души от „Сова“.
— Кой ги наема? Руската мафия?
— Обикновено не, мафиотите си имат достатъчно подобни типове.
— Кой тогава?
— Някои олигарси. Новите ни руски милиардери, например. Често им трябват безскрупулни мъже и използват хора от „Сова“.
— Кои?
Той се засмя.
— Никълъс, дори не сме обсъдили тарифата ми! Има си ред. Каза ми колко иска и след като потиснах импулса да му кажа къде да си завре твърдата валута, приех лихварските му условия.
— Отлично! — каза той. — Ще позвъня тук-там.
65
Драгомир учеше бързо. Този път използва правилно новия си нож „WASP“. Младият полицай не успя дори да се обърне, когато острието се заби светкавично в кръста му чак до дръжката. Драгомир натисна копчето и чу съскането на излитащия газ, а после изпукването. Кент се отпусна на земята. Сякаш внезапно беше решил да седне насред двора, само дето краката му бяха странно изкривени по начин, който би бил невероятно болезнен, ако собственикът им беше жив. Полицаят обаче умря моментално. Или почти моментално. Коремните му органи се бяха подули и замръзнали едновременно. Коремът му беше надут, сякаш изведнъж бе направил бирено шкембе. Докато вдигаше тялото на полицая на раменете си, Драгомир чу пращенето на радиостанцията на Кент.
66
С Даяна се срещнахме в „Овчата глава“, нещо като ирландска кръчма точно до сградата на ФБР. Тя каза, че може да обядваме набързо, защото трябва да се върне на работа, което ме устройваше напълно — предстоеше ми много дълга нощ.
Масите отвън бяха заети, така че седнахме в едно сепаре вътре. Дървесината изглеждаше стара или беше нова, но я бяха състарили с помощта на хаотични драскотини и тъмен лак. По стените имаше стари кръчмарски табели, а дървеният бар с келтски букви отпред, беше изпъстрен с репродукции на стари обяви за „Гинес“. Предлагаха множество изчанчени бири, най-вече американски, както и няколко немски.
Даяна беше облечена в копринена тюркоазена блуза и черни дънки, които някак успяваха да подчертаят извивките й, без да я карат да изглежда непрофесионално.
— Боя се, че нямам какво да ти кажа — каза тя. — В базата данни на ФАА не успях да намеря нищо.
— Колко често я обновяват?
— Постоянно и то в реално време.
— Изчерпателна ли е?
Даяна кимна.
— Включва и частните, и държавните летища.
— Е, идеята беше гениална — казах аз, — но не всички гениални идеи водят до добър резултат. Благодаря ти, че опита. Сега аз имам нещо за теб.
— Лоши новини ли?
— Не, но не мисля, че ще ти хареса.
Подадох й телефона на Маурицио, запечатан в найлонова торбичка.
— Не разбирам — каза Даяна, след като го гледа няколко секунди. — Какво е това?
Казах й.
— Взел си го от апартамента му?
Кимнах.
— Без да ми кажеш?
— Съжалявам, не вярвам на Снайдър.
Тя стисна устни, а ноздрите й се разшириха.
— Не бях прав да го крия от теб — казах аз. — Знам го.
Тя не каза нищо, само гледаше към масата с почервеняло лице.
— Кажи нещо.
Накрая Даяна вдигна очи.
— Заслужаваше ли си, Ник? Нали знаеш, че не бихме могли да го използваме като доказателство в съда, тъй като си прекъснал следите от придобиването му?
— Не смятам, че Бюрото ще даде мъртвец под съд.
— Говоря за човека, който е организирал това. Процедурите не са създадени случайно!
— Ти винаги си следвала правилата.
— Такава съм, Нико. Докато ти никога не си обръщал внимание на това кой командва, доколкото си спомням. Не си падаш по организациите.
— Последната организация, в която постъпих, ме изпрати в Ирак.
— И двамата искаме едно и също. Просто следваме различни пътища, но докато работиш с мен и ФБР, ще трябва да уважаваш правилата.
— Разбирам.
Тя ме погледна изпитателно.
— Никога повече не ми причинявай това.
— Няма.
— Добре. Поне кажи, че си измъкнал нещо полезно от телефона.