Момчето беше високо и кльощаво, с нездрав тен и редичка брада-катинарче. Носеше контешко черно кадифено сако с тънки, обточени с мъниста ревери, които и на маскен бал щяха да изглеждат префърцунено. Под него беше облечен с черна риза с миниатюрна яка и тънка черна вратовръзка. Отпиваше от чаша, пълна с кафява течност и забавляваше петима или шестима също толкова развлечени мъже на неговата възраст, които обръщаха шотчета, зяпаха танцьорките, смееха се прекалено високо и като цяло се държаха нагло.
Аркадий Наврозов изглеждаше така, сякаш е на четиринайсет, макар че беше почти двайсетгодишен. Дори да не знаех, че баща му, Роман Наврозов, е безобразно богат, това си личеше по поведението на хлапето.
Твърдеше се, че състоянието на Роман Наврозов възлиза на двайсет и пет милиарда долара. Беше руски изгнаник, натрупал богатството си по времето на Борис Елцин, като се докопал до няколко държавни компании за петрол и газ и ги приватизирал. Щом дошъл на власт, Владимир Путин го хвърлил в затвора за корупция. Наврозов излежал пет години в печално известния затвор „Копейск“, но явно се споразумял с Путин, защото тихомълком го пуснали и той заминал в изгнание, а голяма част от парите му били непокътнати. Имаше къщи в Москва, Лондон, Ню Йорк, Париж, Монако, Сейнт Бартс… сигурно самият той им беше загубил броя. Притежаваше футболен клуб в Западен Лондон. Яхтата му, най-голямата и най-скъпата в света, обикновено бе закотвена на Ривиерата и си имаше собствена система за противоракетна отбрана (френска), тъй като Роман Наврозов живееше в постоянен страх.
Благодарение на частната си армия от петдесет бодигарда беше преживял два публични опита за убийство и вероятно безброй други — проявил глупостта да се изкаже срещу Путин и „клептокрацията“, а Путин явно беше докачлив.
Единственият му син, Аркадий, преди година бил изхвърлен от Швейцария, тъй като изнасилил шестнайсетгодишна камериерка в хотел „Бо-Риваж Палас“ в Лозана. Баща му прахосал доста пари, за да го отърве. Наврозов се боеше, че някой може да го отвлече, така че Аркадий никъде не ходеше без свой комплект бодигардове. Той обаче беше модерно хлапе и постваше във Фейсбук, както и в някакъв сайт, наречен Форскуеър, където целта явно е да съобщаваш местоположението си на приятелите си във всеки един момент.
По-рано същия ден показанията бяха:
Аркадий Н. в Ню Йорк:
Написа @„Джентри": Тази вечер ще куфея във ВИП залата!
Щом пристигна, написа:
Аркадий Н. @„Джентри", 45-а улица.
Скоро след това аз също пристигнах в „Джентри“, само че без да куфея и без да го постна никъде. Не обичам хората да знаят къде отивам, преди да стигна. Проваля изненадата.
Масата ми се намираше в другия край на залата, но ги виждах отлично. Хвърлих поглед на часовника си. Точно навреме най-красивата жена в помещението се промъкна до Аркадий. Бодигардовете му се размърдаха, но явно не сметнаха Кристъл за смъртна заплаха. Тя прошепна нещо на малкия, примъкна се в скута му и прокара ръка по чатала му.
Приятелите му се изхилиха, а той срамежливо стана и я последва през осветените в пурпурно завеси към една от стаите от другата страна. Бодигардовете му хукнаха след него, но той ги върна. Точно както очаквах. Докато се върнат обратно в сепарето си, мен вече ме нямаше.
Отделеното със завеса помещение, където Кристъл отведе Аркадий, приличаше на викториански будоар-менте в евтин бардак в Невада. Стените бяха покрити с червено кадифе, килимът беше червен и пухкав, а голямото легло — покрито с червена кадифена кувертюра със златни пискюли. Светлината беше приглушена. Скрит зад завесата, ги видях как влизат.
— …да се настаниш удобно, докато донеса малко шампанско, ммм? Обичаш ли „Дом“?
Тя го настани на леглото, пъхна език в ухото му и прошепна:
— След секунда се връщам.
— Ей, къде отиваш, по дяволите? — викна хлапето с плосък, твърде американизиран руски акцент.
— Сладък, щом се върна, темето ти ще изхвърчи! — каза тя с глас, пълен с изкусителни обещания, и се плъзна между завесите.
Пъхнах в ръката й пачка банкноти — втората половина от обещаното. Аркадий доволно се усмихна, протегна се като котка и подвикна:
— Обещаваш ли?
Той не забеляза, че се промъквам към леглото от другата страна. Бърз като кобра, скочих, запуших устата му, опрях револвер в слепоочието му и вдигнах предпазителя.