Той премигна и кимна. Не искаше да покаже, че похвалата му достави удоволствие, но мъже като него са особено податливи на ласкателства. Това често е най-голямата им слабост и аз виждах, че подходът ми действа.
— Начинът, по който сте откраднали „Маркъс Капитъл Мениджмънт“ е просто забележителен. Превзели сте банката, която се занимава с всички финансови операции на Маркъс. Дори сте купили Банко Трансакционал де Панама. Както и брокера им. Гениално!
Изчаках няколко секунди. Стратегическата измама, било то по време на война или при шпионаж, е просто друг вид приложна психология. Истината е, че всъщност не заблуждавате мишената, а я карате да заблуди сама себе си. Подхранвате вече налични убеждения.
Роман Наврозов живееше в състояние на параноя и постоянни подозрения, така че автоматично беше повярвал, че наистина съм настанил стрелец в празен офис отсреща, а не просто лампа с дистанционно управление, която можех да включвам и изключвам, като натискам определени клавиши на мобилния си телефон. Изработи я Джордж Девлин, разбира се, а негов колега в Ню Йорк я настрои. Подобна технология бе далеч отвъд моите способности.
По същата логика Наврозов нямаше причина да се съмнява, че съм разположил хора в съседните стаи. Защо не? Той би постъпил точно така. Същото се отнасяше и за видеото, което Дарил беше записал по-рано със свой приятел, съгласил се да носи усмирителна риза, в която има бомбичка и презерватив, пълен с кръв. Приятел, който вярваше, че патроните в неговия „Хеклер&Кох“ са халосни.
Роман Наврозов повярва, че целият този маскарад е реалност. В края на краищата самият той бе постъпвал далеч по-зле със съпругите и децата на противниците си, такава жестокост му се струваше естествена. Само че онова, което се опитвах да постигна в момента — да получа информация, като го убедя, че съм наясно с повече неща, отколкото знаех — беше много по-рисковано. Във всеки момент можех да се подхлъзна и да кажа нещо, което да му подскаже, че го лъжа.
Той ме наблюдава няколко секунди през завеса от цигарен дим. В очите му забелязах едва доловима промяна — чертите му омекнаха, мускулите му се отпусна.
— Е… — каза той и на лицето му изгря гордата усмивка, която се надявах да предизвикам. В интерес на истината, замисълът му наистина беше извратено гениален. Ако искате да плячкосате някой хедж фонд, достатъчно е да купите банката, която контролира портфолиото му. Вярно е, че при повечето обикновени хедж фондове в САЩ това няма да стане, но „Маркъс Капитъл“ не беше обикновен хедж фонд.
— Нека ви попитам нещо тогава — казах аз. — Защо ви трябваше да отвличате дъщерята на Маркъс?
— Спасителна операция, отчаян ход, защото първоначалният план не се реализира.
— А първоначалният план е бил…
Той напълни дробовете си с дим и го издиша още по-бавно. После замлъкна.
— Искали сте папката „Меркурий“ — заявих аз.
— Очевидно.
Имаше логика. Роман Наврозов беше бизнесмен, бизнесмените на най-високите нива търгуват с най-ценните стоки, а нима има по-ценна стока от най-тъмните тайни на разузнаването на единствената останала суперсила в света?
— Значи смятахте да продадете данните за черния бюджет на руското правителство?
— Черен бюджет ли?
— Може би не сте запознат с този термин.
— Моля ви се! Знам какво означава черен бюджет. Да не смятате, че папката „Меркурий“ има нещо общо с тайния военен бюджет на Америка? Аз съм бизнесмен, не брокер на информация.
— Папката съдържа подробности за най-секретните операции на нашето разузнаване.
Той ме погледна изненадано.
— Това ли ви казаха? Още малко и ще ми заявите, че вярвате в дядо Коледа и феята на зъбките.
Телефонът му иззвъня с досадната мелодия, която „Нокия“ инсталира по подразбиране — чуваше се навсякъде, докато хората се научиха да си избират други. Наврозов хвърли поглед към дисплея.
— Посредникът — каза той.
Сърцето ми заблъска.
78
Кирил Александрович Чужой подкара колата по дългия черен път със свито в очакване сърце. Не обичаше да цапа ръцете си, но понякога нямаше избор и действаше ефективно и без колебание. Роман Наврозов му плащаше изключително добре и щом той искаше да се подсигури, Чужой трябваше да направи каквото е нужно. За бога, дори беше отишъл до Бостън, за да очисти някакъв дребен наркопласьор в сградата на ФБР! Това привлече твърде много внимание и Чужой скоро щеше да напусне страната. Можеше да работи за Наврозов откъдето и да било по света.