— Оръжието е за самозащита.
— Знаеш ли какво е това? — попита зекът и пред очите на Чужой проблесна стоманено острие с дебела черна дръжка. Естествено, че знаеше какво е това. С най-спокойния глас, който успя да си наложи, той каза:
— Винаги съм готов да обсъждам нови възможности за бизнес.
Върхът на ножа опря в кръста му. Лявата ръка на наемника се плъзна нагоре по гръбнака му и спря върху лявото му рамо, а дългите пръсти сграбчиха плешката му. Внезапно Чужой усети силна болка и цялата му лява ръка стана напълно безчувствена. Горещият дъх на мъжа пареше врата му.
— Знам, че клиентът все още не е получил искания откуп — каза зекът. — Знам още, че се е съгласил да ме предаде.
Чужой отвори уста да отрече, но острието влезе малко по-навътре, а после се отдръпна. Болката беше толкова силна, че го накара да изохка.
— Ако ще работим заедно, трябва да си имаме доверие — каза звярът.
— Разбира се — прошепна Чужой със затворени очи.
— Ще трябва да спечелиш моето.
— Да. Разбира се. Моля те!
По бузата му се търкулна сълза. Не беше сигурен дали е от болката, която му причиняваше натискът на ножа, или просто от страх.
— Мисля, че имаш някаква представа къде е момичето — каза зекът.
Чужой се поколеба — не искаше да признае, че след последната им среща е поръчал да го проследят, това само щеше да го вбеси. Беше наредил на човека, когото нае, да бъде дискретен и той толкова изостана, че едва не го изтърва. Но… възможно ли беше зекът да е разбрал, че го наблюдават? И така да беше, на Чужой му беше известно само приблизителното разположение на мястото, където е заровен ковчегът. Не беше наясно с името на града. На окръга — да, но ставаше дума за площ от стотици километри. Все едно не знаеше нищо.
Преди да успее да измисли отговор, зекът проговори.
— Човек с твоя опит би трябвало да наема професионалисти.
Чужой отново усети острието, но този път зекът не го изтегли и болката го прониза от темето чак до петите. По тялото му плъзна топлина или поне така му се струваше, докато си даде сметка, че сфинктерът му се е отпуснал.
Отчаян, той изкрещя:
— Помисли за парите!
Ножът обаче беше влязъл дълбоко в стомаха му. Той се опита да се отскубне от желязната хватка на зека и избълва нещо горещо, което изгори гърлото му. Отвън вятърът виеше. По дъсчената облицовка на къщата трополеше дъжд. Валеше като из ведро.
— Мисля — отвърна зекът.
— Какво искаш? — извика Чужой. — Боже мой, какво искаш от мен?
— Може ли да ми заемеш телефона си? — попита той. — Искам да проведа един разговор.
79
— Сложете го на спийкър — казах аз на Наврозов.
Това беше обаждането, от което щяхме да разберем, че операцията по отвличането е била отменена успешно, или че…
Наврозов вдигна и припряно каза:
— Да?
— На спийкър — повторих аз, а той ми отвърна:
— Не знам как.
Взех телефона, натиснах бутона за спийкъра и чух нещо странно. Нещо неочаквано.
Крясък.
След това се разнесе мъжки глас, който говореше на руски. Нямаше как да определя интонацията му, разбира се, но той звучеше спокойно и професионално. Зад него се чуваше монотонно скимтене и порой от думи, които приличаха на молби. Поставих телефона на бюрото и погледнах към Наврозов, който изглеждаше объркан.
Той се наведе напред, явно без напълно да разбира смисъла, и каза:
— Кто ето[23]?
Спокойният глас отсреща отговори:
— Bы меня не знаете[24].
— Что произходит[25]? — попита Наврозов.
— Кой е? — намесих се аз.
— Каза, че наемникът не може да се обади, но би могъл да му предаде съобщение…
Скимтенето внезапно се усили и премина във висок, почти женски писък, от който тилът ми настръхна.
— Остановите!.. Я прошу!.. Пожалуйста, прекратите! Что ти хочеш[26]? Боже мой!
Наврозов изглеждаше потресен. Лицето му се изчерви и сякаш увисна, докато слушаше.
— Не могу… не… могу[27]…
Умоляващият глас отслабваше все повече.
— Кой е? — настоях аз. След което отново се разнесе спокойният глас.
— Кажете на господин Наврозов, че служителят му вече няма да му докладва. Довиждане.
Минаха няколко секунди, преди да осъзная, че връзката е била прекъсната. Прилоша ми — знаех, че се е случило най-лошото. Наврозов също. Той метна телефона през стаята и апаратът се удари в една нощна лампа, като я повали на килима. Лицето на олигарха беше мрачно и изпъстрено с петна. Той избълва поредица от ругатни на руски.