— Ал Капоне е бил заловен за неплатени данъци.
— За нищо друго не могли да го сгащят. Местната милиция не успяла да го свърже с нещо далеч по-лошо, за което били сигурни, че е отговорен — причината да вземе назаем багера. Повече от година разследвали изчезването на едно семейство — съпруг, съпруга и син тийнейджър, които една нощ потънали вдън земя. Разпитали подробно Жуков, но не изкопчили нищо. Разполагали само с непотвърдени слухове, че друг затворник го е наел да ги убие.
— Да убие цяло семейство?
— Мъжът бил собственик на няколко автокъщи в Томск. Предупредили го, че ако не ги продаде на един приятел на Жуков, цялото семейство ще страда. Изглежда заплахите са били основателни.
— Значи телата така и не са намерени?
— Намерили са ги, година след изчезването им и то съвсем случайно. Щели да строят къщи върху изоставен парцел извън града и когато полагали основите, изровили три трупа. Двойка на средна възраст и синът им, който бил още юноша. Полицията открила големи количества пръст в дробовете им. Били са заровени живи.
— Ето защо Жуков е взел земекопната машина.
— Така изглежда. В съда обаче не успели да го докажат. Той е изключително добър, покрил следите си като професионалист. Разбирам защо го е наел Роман Наврозов. Но ако те интересува психологическото му минало, Никълъс, може да ти е полезно да научиш, че когато Жуков бил малък, баща му загинал при произшествие в мина за въглища.
— Искаш да кажеш, че също е бил заровен жив?
— По-точно, се е удавил. Работел в подземна мина и когато колегите му се натъкнали на изоставена шахта, пълна с вода, тунелите се наводнили. Загинали трийсет и седем миньора.
— На колко години е бил Жуков?
— На девет или десет. Можеш да си представиш каква травма е било това за семействата. Особено за малките деца, останали без бащи.
— Не виждам връзката между травмата в детството и…
— Майка му, Дуся, преди години казала на човека, който я разпитвал, че синът й се оплаквал най-вече от това, че не е видял как е станало. Тогава си дала сметка, че Драгомир не е като другите момченца.
Внезапно престана да ми се спи.
— Не го прави за пари, нали?
— Сигурен съм, че парите ще му бъдат полезни, докато бяга и си изработва нова самоличност, но не. Мисля, че е приел работата, защото му предоставя рядка възможност. Само предполагам, разбира се.
— Възможност ли?
— Да гледа как някой се дави пред очите му.
81
Алекса пееше колкото й глас държи. Песни, на които обичаше да танцува, песни, които обичаше да слуша. Или просто части от песни, когато не можеше да си спомни останалото. Важното беше да не мисли за това къде се намира.
„Bad Romance“ на Лейди Гага. Опита се да си спомни френските думи накрая на песента — нещо за отмъщение — което я разсея за малко. После „Poker Face“. Пееше толкова високо, че почти крещеше, но това беше лесно — представи си, че е самата Лейди Гага и носи прилепнал гащеризон от изолирбанд.
После изпя „Imma Ве“ на „Блек Айд Пийс“. Така мина известно време. После премина към Лудакрис. Трябваше да си спомни твърде много текстове. Пробва „Не мога да докосна това“ на Ем Си Хамър, но беше прекалено трудно и скоро се отказа.
Когато спря, отегчена и обезкуражена, гърлото я болеше. Спомни си къде е и отново започна неконтролируемо да трепери, сякаш някой ровеше из нервните й окончания с гребло. Побиха я силни тръпки и цялото й тяло се стегна. Само при мисълта за стиропор, който се трие в картон, косите й се изправиха.
Физиологичната реакция обаче беше нищо в сравнение с дълбокия ужас, който я овладя и студеният черен облак от страх, който се спускаше върху й отново и отново от началото на този кошмар всеки път, когато осъзнаваше, че има нещо по-лошо от смъртта — това. Алекса издаде висок, продължителен писък, който премина в безнадежден хлип. Сълзи опариха бузите й.
Тя изкрещя и раздра тапицерията на ковчега. Пръстите й се натъкнаха на твърд квадратен предмет, прикачен към капака, и тя се досети, че това е видеокамерата. Напипа миниатюрната леща с палеца си и известно време не го отмести.
Сега той не я виждаше. Можеше да ослепи Бухала.
Държа пръста си върху лещата, докато ръката й започна да трепери. Тогава от колоните се разнесе гласът на Бухала и тя подскочи.
— Ако се шегуваш, Алекса, идеята не е много добра.
Тя не отговори. Защо да го прави? Не беше длъжна.
Тогава й хрумна нещо толкова грандиозно, че сърцето й заби бясно от вълнение, вместо от ужас. Можеше да отскубне проклетата камера от капака. Можеше да ослепи Бухала завинаги. Без камерата той нямаше власт над нея!