Кимнах.
— На местопрестъплението не са били открити никакви отпечатъци. Нито от Жуков, нито от съучастника му. Надявах се, че местната полиция е добавила някакви неидентифицирани отпечатъци към данните за неразрешения случай, че те може да са се появили някъде другаде… но нищо не излезе.
— Това ли е всичко?
Станах. Бях изтощен, кисел и отчаяно исках да направя нещо. Заразхождах се из дневната й.
— Това пък какво значи?
— Би ли ми напомнила какъв е бюджетът на ФБР? Почти десет милиарда долара, нали? И имате директен достъп до всеки служител на закона в страната, плюс повече бази данни, отколкото сте се научили да използвате. И въпреки това още не сте открили нещо повече от Дороти и мен!
— А вие какво сте открили? Доколкото знам, момичето още е под земята.
Обърнах се и тръгнах към вратата.
— Трябва да се връщам в офиса.
— Не — каза тя. — Трябва ти сън. Почти на ръба си. Не можеш да направиш абсолютно нищо, докато някоя от уликите не даде Резултат. Някоя от твоите улики. Или докато не започне работният ден. Така че иди да си легнеш, Ник.
— После.
Тя се приближи и сложи ръка на рамото ми.
— Ако не позволиш на мозъка и тялото ти да починат, ще започнеш да грешиш, и тогава какво ще стане?
Завъртях се.
— Не се тревожи — отвърнах аз. — Аз не греша.
— Сега вече съм сигурна, че ти липсва сън — със смях каза тя и преди да се усетя, устните ми бяха върху нейните. Устата й беше топла, с вкус на мента. Взех лицето й между дланите си и погалих косите й, а тя затвори очи. Меките й ръце се плъзнаха под ризата ми и се притиснаха към гърдите ми, а ноктите й лекичко ме издраха. Докато галех гърдите й и я целувах по шията, катарамата на колана ми издрънча между пръстите й.
— Даяна — казах аз, а тя запуши устата ми със своята и краката й се увиха плътно около кръста ми.
— Знам, че не можем да се върнем към предишния вариант — каза тя.
— Не съм си мислил, че това е повторение.
Даяна се усмихна, но очите й бяха влажни. Посегна към мен и аз дълго я прегръщах. Беше прекрасно… и почти ми стигна.
Телефонът ми иззвъня и аз хвърлих поглед към дисплея. Маршъл Маркъс.
— Ник — прошепна той. — Току-що получих съобщение. Кратко пиукане ми подсказа, че на другата линия ме чака обаждане. Дороти.
— Съобщение от кого?
— От тях. Имам до края на деня, после ще я…
— Почакай — казах аз и приех обаждането на Дороти.
— Ник, Маркъс току-що получи имейл от похитителите.
— Знам, на другата линия е, точно ми разказваше.
— Лоша работа — каза тя и аз усетих, че устата ми пресъхва.
— Компютърът ти наблизо ли е?
Поколебах се.
— Наблизо има компютър.
— Веднага ще ти изпратя имейл.
Направих знак на Даяна, която донесе лаптопа, и влязох в електронната си поща. Междувременно минах на другата линия.
— Почакай, Маршъл, в момента го отварям.
— Как го правиш?
Не му отговорих, бях твърде зает да чета поредния анонимен имейл.
Правилата сега променени
Сега изискване за да спасите дъщеря си съвсем просто Преведете петстотин петстотин милиона щатски долара в сметката по-долу до края на работен ден 17:00 часа бостънско време днес
Няма да преговаряме
Офертата е крайна.
Ако $$$ се получат до 17:00 часа бостънско време днес дъщеря ви Алекса ще бъде освободена. Ще ви уведомим за публично място където бъде освободена и можете да я вземете.
Ако $$$ не се получат до 17:00 часа бостънско време днес ще получите една последна възможност да гледате дъщеря си Алекса по интернет.
Ще гледате как ковчег се пълни с вода.
Ще гледате как дъщеря ви се дави пред очите ви.
Ще наблюдавате последни минути от живота на дъщеря ви.
След това бяха записани името и адреса на банка в Белиз, както и банков код и номер на сметка.
— Господи! — казах аз.
— Ники — обади се Маршъл Маркъс с изтънял, треперещ глас. — Мили Боже, който си на небето, моля те, Ник, помагай!
— Това правим — казах аз. — Без почивка.
— Петстотин милиона долара? Благодарение на същите тези копелета вече не разполагам с такива суми и те би трябвало да го знаят.
— Къде е Белинда?
— Белинда ли? Тук е, до мен. Както винаги. Защо?
— Сега ще затворя — казах аз. — Може би има начин да успеем.
— Как?
Аз обаче прекъснах връзката. Наведох се и целунах Даяна — Обади ми се веднага щом разбереш нещо — каза тя.