— Боже, Ник! — каза Даяна. — Просто… нямам думи.
— Какво?
— Готвим се за нападение.
— Което означава, че най-добрите служители на ФБР са на 65 километра от мястото, където нашият човек си върши работата. Хайде, да тръгваме.
— Не мога просто да си тръгна, знаеш това. Човек не напуска позицията си без разрешение.
— Тук не си им нужна, ти си само зрител. Прахосваш и времето, и таланта си.
Даяна изглеждаше така, сякаш е в агония. Разкъсваше се от нерешителност.
— Хайде! — казах аз и отворих вратата на джипа.
— Хелър!
— Съжалявам — казах аз, докато излизах.
— Ник, почакай!
Обърнах се.
— Не го прави, Ник, не и сам!
Погледнах я за миг — невероятните зелени очи, рошавата коса — и усетих, че нещо в мен се стяга.
— Трябва да вървя.
— Недей, Ник!
Затворих внимателно вратата.
90
Обратният път до гаража, където бях оставил дифендъра (на около километър и половина разстояние), беше труден и дълъг. Първо минах по няколко тесни селски пътища, а после — по натоварена магистрала. Междувременно дъждът се бе превърнал в потоп с библейски мащаби и когато стигнах до колата, дрехите ми бяха вир-вода въпреки дъждобрана. Надух отоплението докрай и потеглих на север към Пайн Ридж. Здрачът бързо бе изместен от нощта, а дъждът не спираше.
320 дни в година лендроувърът е излишно мощен звяр, странност, истински танк по градските улици. Тази нощ, при такива опасни условия, той откровено царуваше на пътя. Задминах безброй заседнали коли, чиито шофьори изчакваха бурята да отмине.
Около петнайсет минути, след като потеглих, се обади Даяна.
— Откриха труп.
— Има ли документи?
— Да. Името му е Кирил Чужой, има зелена карта и живее в Ръдърфорд, Ню Джърси. Родом е от Москва и работи за холдинга на Роман Наврозов, „Росинвест“.
— А в джоба му сте намерили телефон „Нокия“-менте — довърших аз.
— Да. Вероятно е на Жуков.
— Не, по-скоро си е негов, но СИМ-картата е на Жуков.
— Какво?
— Сетил се е, че ако сложи своята СИМ-карта в телефона на Другия, при търсенето ви номерът му ще изскочи и ще решите, че най-накрая сте го открили. И е бил прав.
— Не разбирам — защо просто не е разменил апаратите?
— Виж, той е умен. Не е искал да рискува в телефона на Чужой да има проследяващ софтуер. Можеш ли да ми пратиш снимка на тялото?
— Изчакай — каза тя и след минута отново чух гласа й. — Би трябвало вече да е при теб.
Сложих я на изчакване, отворих електронната си поща и открих снимката. Фалшивият юридически аташе от Бразилското консулство. Човекът, убил наркопласьора в сградата на ФБР в Бостън. Роман Наврозов сигурно го беше изпратил, за да е сигурен, че Маурицио Перейра няма да издаде нещо, което да го свърже с отвличането на Алекса.
— Прати снимката на Гордън Снайдър, става ли? — казах аз на Даяна.
— Защо?
— Защото тя свързва Наврозов с убийството в сградата на ФБР.
— Ясно, ще му я пратя.
— Къде си сега?
— Връщам се към паркинга. А ти?
— На 35 километра от теб, но карам много бавно. Можеш ли да пратиш екипа тук?
— Къде?
Продиктувах й координатите.
— Това ли е мястото, където смяташ, че я държи?
— Не. Това е центърът на град Пайн Ридж. Площта му е 90 квадратни километра.
— Защо си толкова сигурен за мястото?
— Не съм сигурен. Дороти сравнява данните със снимки от Гугъл Ърт.
— И какво точно търси?
— Терен, който е достатъчно просторен и достатъчно уединен, с няколко излаза. Свободен, изоставен, с просрочена ипотека, все едно. Най-важното е собственикът да отсъства.
— А сметките за ток и вода?
— Не разполагаме с вашите източници, действаме на сляпо. Така че се опитай да изпратиш Специалните части насам възможно най-бързо.
— Ще се постарая — каза тя. — Ще се видим там.
— Надявам се.
Минута, след като затворих, ми хрумна нещо и се свързах с Дороти.
— Ще ми намериш ли домашния номер на началника на полицията в Пайн Ридж?
91
— О, повярвайте ми — каза съпругата на началника на полицията, — не ни прекъсвате, докато вечеряме. Уолтър е навън, укрепва брега и изобщо не знам кога ще се върне. Всички са там, включително служителите на непълен работен ден и всички доброволци, които успяха да съберат. Много е сериозно, реката е придошла и навсякъде е разкаляно. Мога ли да ви помогна с нещо?
— Нужен ли му е още един доброволец?
— Направо отивайте.