— Бихте ли ми дали номера му?
Началник Уолтър Ноуитски вдигна след първото позвъняване.
— Господин началник — казах аз, — съжалявам, че ви безпокоя в такъв тежък момент, но се обаждам относно един от служителите ви…
— Това ще трябва да почака — отвърна той. — Затънал съм до шията.
— Става дума за Джейсън Кент. Работел е за вас, в доклада ви пише, че е бил убит.
— Кой се обажда? — рязко попита той.
— ФБР — отвърнах аз. — ОПИО.
Той беше наясно с жаргона, разбира се — като всяко друго ченге. ОПИО беше Отделът по информационно обслужване, който поддържаше базата данни на НЦИП с всички докладвани престъпления.
— С какво мога да ви помогна?
— Докладвали сте го като 908, предумишлено убийство на полицейски служител. Просто проверявам сигнала.
— Добре, аз… вижте, сега не е най-подходящият момент да говорим, в Ню Хампшър имаме сериозни наводнения, хората са заседнали в колите си, реката приижда и…
— Разбирам — отвърнах аз, — но е доста спешно. Имаме сигнал за убийство в Масачузетс с параметри, сходни с онези, за които сте съобщили, така че ако сте в състояние да отговорите на няколко бързи въпроса…
— Изчакайте да вляза в колата. Отвън не чувам дори себе си.
Чух как бърника телефона си, а после затръшва вратата.
— Кажете какво ви интересува — каза той.
— Има ли заподозрени?
— Заподозрени ли? Не, сър. Сигурен съм, че не е човек от града.
— Полицай Кент престъпление ли разследваше, преди да го убият?
— По тези места нямаме много престъпления. Най-вече превишена скорост, но нарушителите обикновено не са оттук. Той направи обичайните обиколки и провери едно оплакване за шум, но…
— Спрял ли е някого на пътя в близост до мястото, където са го убили?
— Доколкото знам, не. Това беше и моята теория, но той за нищо не беше съобщил.
— И не се е карал с никого?
— Нищо не е споменавал.
— Имате ли някаква теория за случилото се?
— Не, сър. Де да имах. Това момче… по-добро от него не познавам…
Той не довърши и замлъкна за момент.
— Много съжалявам.
— И Сатаната да беше срещнал, щеше да му предложи ризата от гърба си. Нищо лошо не бих могъл да кажа за него, освен че вероятно не беше роден за ченге. Затова съм виновен аз, не биваше да го взимам на работа.
— Какви бяха задълженията му в деня, когато го убиха?
— Обичайните. Така де, помолих го да проучи едно, ами, аз им викам „обаждания от досадниците“. Имаме един Дюпюи малко е капризен, нали разбирате. Не спря да звъни и да се оплаква от един свой съсед, така че помолих Джейсън да отиде да погледне. Обзалагам се, че той изобщо…
— От какво се оплакваше?
— Ами, не знам, Дюпюи каза, че според него съседът надолу по пътя му откраднал кучето, все едно на някого му е притрябвал някакъв си помияр. Освен това онзи работел без разрешително.
Точно преди да променя посоката на разпита, ми хрумна нещо.
— За каква работа става дума?
— Може би строителство. Знам само, че във фермата на Олдерсън от години не живее никой, след като съпругата на Рей Олдерсън се помина и той се премести в Делрей Бийч. Реших, че може би Рей е пратил надзирател да подготви къщата за продажба, защото преди седмица и нещо им докараха… как му викат, земекопна машина.
Вече не го слушах. Бях на по-малко от 15 километра оттам. Дъждът трополеше по капака и покрива на колата, макар че изглежда най-сетне отслабваше. Видимостта не беше особено добра — при такова време 15 километра можеха да ми отнемат 20 минути.
Две фрази обаче се набиха в ума ми.
Надзирател.
Премести се в Делрей Бийч.
Това означаваше, че собственикът не живее в къщата.
— Този надзирател — казах аз, — отдавна ли е там?
— Ами, аз, разбира се, няма как да знам това. Никога не съм го срещал. Може би е чужденец, но в днешно време кой не е? Американците за нищо на света не биха вършили физическа работа. Знам, че един ден просто се появил, но тук сме дискретни и гледаме да не се бъркаме в чуждите работи.
— Знаете ли адреса?
— Тук вече не се водим по номерата. Фермата на Рей е хубаво парче земя, повече от двеста акра, но къщата е развалина, нали разбирате? Не стои добре, така че…
— Къде се намира? — рязко го прекъснах аз.
— На „Годард“, малко след шосе „Хъбард Фарм“. Да не мислите, че надзирателят има нещо общо с убийството?
— Не — отговорих бързо аз. Последното, което исках, е началникът на местната полиция да цъфне и да започне да разпитва.
— Защото с удоволствие бих се отбил там. Ще взема джипа, защото пътят със сигурност е заприличал на блато.