По същото време чирикахуаите откриха, че единици на мексиканската армия ги очакват в Сиера Мадре. Притиснати между мексиканците, които само искаха да ги убият, и американците, които бяха склонни да ги вземат в плен, Херонимо и другите водачи в края на краищата решиха да послушат Чато и Алчис.
На 25 март 1886 г. „враждебните“ апачески вождове се срещнаха с Крук на няколко мили южно от границата в каньон де Лос Ембудос. След три дни емоционални речи чирикахуаите се съгласиха да се предадат. Крук им каза, че трябва да капитулират безусловно и когато те запитаха какво означава това, том откровено им обясни, че вероятно ще бъдат откарани далеч на изток във Флорида като затворници. Те отговориха, че няма да се предадат, ако Сивия вълк не им обещае, че след две години затвор ще ги върнат в резервата им. Крук обмисли това предложение и то му се стори добро. Той се съгласи, като смяташе, че ще може да убеди Вашингтон, че такава капитулация е по-добра от липсата на капитулация. „Аз се предавам в ръцете ви — каза Херонимо. — Постъпете с мен както желаете. Аз се предавам. Навремето се движех свободен като вятъра. Сега се предавам в ръцете ви и това е всичко.“
Алчис закри съвета с молба до Крук да има милост към неговите съгрешили братя чирикахуаи: „Сега всички сме добри приятели и аз съм щастлив, че те се предадоха, защото те са от един и същ народ — от едно семейство с мен; същото е, когато убиете елен — всичките части принадлежат на цялото тяло, така е с чирикахуаите… Сега ние искаме да пътуваме по открития път и да пием водите на американците, а не да се крием в планините. Ние искаме да живеем без опасности и неудобства. Много съм щастлив, че чирикахуаите се предадоха и че аз можах да разговарям с тях… Никога не съм те лъгал и ти никога не си ме лъгал и сега ти казвам, че тези чирикахуаи наистина желаят да направят това, което е добро, и да живеят в мир. Ако те не постъпят така, значи аз съм излъгал и ти не трябва повече да ми вярваш. Всичко е наред, ти върви напред към форт Боуи, искам да отнесеш в джобовете си всичко, което се каза тук днес.“
Убеден, че чирикахуаите ще се явят във форт Боуи с групата негови разузнавачи, Крук избърза там, за да телеграфира до Министерството на войната във Вашингтон за условията, които бе поставил на водачите на чирикахуаите. За негова изненада пристигна следният отговор: „Не можем да се съгласим с капитулацията на «враждебните» при посочените условия — двегодишен затвор на изток и завръщане в резервата след изтичане на срока.“ Сивия вълк бе дал още едно обещание, което не можеше да изпълни. Поредният удар бе вестта, която той научи на следващия ден. Херонимо и Найче избягали от колоната няколко мили преди форт Боуи и се връщат към Мексико. Един търговец от „Тусонския кръг“ ги напил с уиски и ги изплашил, че белите граждани на Аризона на всяка цена ще ги обесят, ако се завърнат. Според Хасон Бетсинес. Найче се напил и стрелял с пушката си във въздуха. „Херонимо помисли, че е започнал бой с войската. Те с Найче побягнаха панически, като увлякоха със себе си около тридесетина последователи.“ Може би в случилото се имаше и друг елемент. „Аз се страхувах от предателство — казва по-късно Херонимо. — Подозренията ми се задълбочиха и ние се върнахме.“ Найче разказва впоследствие на Крук: „Страхувах се, че ще ме заведат някъде, където няма да ми харесва, в някое място, което не познавам. Помислих си, че всички, които бъдат отведени, ще умрат… Тази картина бе в съзнанието ми… Ние говорихме помежду си за това. Бяхме пияни… тъй като там имаше много уиски и ние искахме да си пийнем и си пийнахме.“ В резултат на бягството на Херонимо Министерството на войната строго смъмри Крук за небрежността му, за приетите от него без съгласуване с началството условия на капитулация и за толерантното му отношение към индианците. Той незабавно си подаде оставката и бе сменен от Нелсън Майлс (Мечото палто) — бригаден генерал, жаден за повишение.
На 12 април 1886 г. Мечото палто пое командуването. С пълната подкрепа на Министерството на войната той бързо постави на бойна нога пет хиляди войници (около една трета от цялата военна сила на армията). Освен това имаше петстотин апачески разузнавачи и хиляди души опълчение. Той организира една летяща колона кавалеристи и скъпа система от хелиографи65, за да предава съобщения от Аризона за Ню Мексико и обратно. Противникът, който трябваше да бъде победен от тази грамадна военна сила, бе Херонимо и неговата „армия“ от двадесет и четирима воини, които през лятото на 1886 г. бяха непрекъснато преследвани от хиляди войници от мексиканската армия.
Накрая Командира с големия нос (лейтенант Чарлз Гейтууд) и двама апачи разузнавачи, Мартин и Кайата, откриха Херонимо и Найче в един каньон в Сиера Мадре. Херонимо остави пушката си на земята и се ръкува с Командира с големия нос, като го запита спокойно за здравето му. След това той прояви интерес към събитията в Съединените щати. Какво става с чирикахуаите? Гейтууд му отговори, че чирикахуаите, които са се предали, вече са изпратени във Флорида. Ако Херонимо се предаде на генерал Майлс, той вероятно ще бъде изпратен във Флорида.
Херонимо искаше да знае всичко за Мечото палто Майлс. Дали гласът му е суров или приятен за ухото? Дали е жесток или е с добро сърце? Когато говори, гледа ли човека в очите или надолу към земята? Ще изпълни ли обещанията си? След това той каза на Гейтууд:
— Ние искаме съвета ти. Смятай, че си един от нас, а не бял човек. Спомни си всичко, което се каза днес, и като апач какво би ни посъветвал при тези обстоятелства?
— Аз бих се доверил на генерал Майлс и бих по вярвал на думите му — отговори Гейтууд.
И тъй, Херонимо се предаде за последен път. Великия баща във Вашингтон (Гроувър Кливлънд), който вярваше на всички потресаващи вестникарски измислици за злодействата на Херонимо, препоръча да го обесят. Надделя мнението на хората, които знаеха истината, и Херонимо и останалите живи негови воини бяха откарани във форт Марион, Флорида. Той намери повечето от приятелите си умиращи там, в тази топла и влажна земя, толкова различна от високата и суха страна, където се бяха родили. Повече от сто умряха от една болест, наречена туберкулоза. Правителството им бе отнело всички деца и ги бе пратило в индианското училище в Карлайл, Пенсилвания. Над петдесет деца бяха умрели там.
Не само „враждебните“ бяха изпратени във Флорида, но и много от „дружеските“, включително и разузнавачи, които бяха служили при Крук. Мартин и Кайата, които заведоха лейтенант Гейтууд до скривалището на Херонимо, не получиха обещаните им за мисията десет мустанга. Вместо това ги изпратиха в затвора във Флорида. Чато, който се бе опитал да убеди Херонимо да не напуска резервата и след това бе помогнал на Крук да го открие, бе внезапно вдигнат от лагера му и изпратен във Флорида. Той загуби отредената му земя и добитъка си. Две от децата му бяха отведени в Карлайл — и двете умряха там. Чирикахуаите бяха белязани за унищожение — те се биха прекалено упорито за свободата си.
Но те не бяха единствените. Ескиминсин от аравайпите, който имаше икономическа независимост в селото си на Хила, бе арестуван по обвинение, че е поддържал връзки с един престъпник, известен като Козлето апач. Ескиминсин и останалите живи четиридесет аравайпи бяха изпратени да живеят с чирикахуаите във Флорида.
По-късно прехвърлиха изгнаниците в казармите в Маунт Вернон, Алабама.
Ако не бяха усилията на неколцина техни бели приятели като Джордж Крук, Джон Клъм и Хю Скот, апачите скоро щяха да отидат в гроба от нездравословния климат в поста на река Моубил. Въпреки възраженията на Мечото палто Майлс и на Министерството на войната те успяха да извоюват връщането на Ескиминсин и аравайпите в Сан Карлос. Гражданите на Аризона обаче отказаха да допуснат чирикахуаите на Херонимо в границите на щата. Когато кайовите и команчите научиха от лейтенант Хю Скот за окаяното състояние на чирикахуаите, те предложиха на старите си врагове част от резервата си. През 1894 г. Херонимо доведе останалите живи заточеници във форт Сил. Той умря там през 1909 г. като военнопленник и го погребаха в апаческото гробище. Още е жива легендата, че скоро след това костите му били тайно изровени и пренесени някъде в Югозапада — може би в Могольоните или в планините Чирикахуа, или дълбоко в Сиера Мадре в Мексико. Той бе последният от апаческите вождове.
65
хелиограф — уред за предаване на съобщения на близки разстояния чрез огледало, което отразява слънчевите лъчи (бел.прев.)