Глава осемнадесета
Танцът на духовете
1887 г.
4 февруари. Конгресът създава междущатска комисия за регулиране на жп линиите. 21 юни. Великобритания празнува 50-годишнината от царуването на кралица Виктория. 2–4 юли. Съюзът на ветераните от Конфедерацията провежда събрание в Гетисбърг.
1888 г.
14 май. В Бразилия отменят робството. 6 ноември. Гроувър Кливлънд получава повече гласове от Бенджамин Харисън, по Харисън печели президентството по гласове от избирателните колегии.
1889 г.
4 март. Бенджамин Харисън встъпва в длъжност като президент. 23 март. Президентът Харисън открива Оклахома (бившата Индианска територия) за заселване на белите. 31 март. В Париж е открита Айфеловата кула. 31 май. Пет хиляди души загиват от наводнението в Джонстаун. 2–11 ноември. Северна и Южна Дакота, Монтана и Вашингтон стават щати на Съюза.
1890 г.
25 януари. „Пели Блай“ печели надбягването около света с време 72 дни, 6 часа и 11 минути. 1 юли. Населението на Съединените щати достига 62 622 250 души. З–10 юли. Айдахо и Уайоминг стават четиридесет и третият и четиридесет и четвъртият щат на Съюза.
Ако човек загуби нещо и се върне и го търси внимателно, той ще го намери — това е, което индианците правят сега, като искат да им дадете нещата, които са им били обещани в миналото; и не смятам, че трябва да се отнасяте към тях като към диви животни — затова у мен се развиха такива чувства… Усещам, че страната ми има лошо име, а искам тя да има добро име — тя имаше добро име и аз понякога седя и се чудя кой е този, който й даде лошо име?
Татанка Йотанка (Седящия бик)
Земята ни тук е най-скъпото нещо, което имаме на света. Хората вземат земята и забогатяват от нея и за нас, индианците, е много важно да я задържим.
Бялата гръмотевица
Всички индианци трябва да танцуват навсякъде и да продължат да танцуват. Много скоро, през следващата пролет, Великия дух ще дойде. Той ще ни върне дивеча от всички видове. Дивечът ще бъде много навсякъде. Всички мъртви индианци ще се върнат и ще заживеят отново. Всички те ще бъдат силни като младежи, ще станат отново млади. Старите слепи индианци ще прогледнат и ще бъдат пак млади и ще живеят щастливо. Когато Великия дух дойде (по този начин), всички индианци ще отидат в планините, високо и далеч от белите. Тогава белите не ще навредят на индианците. И докато индианците са нависоко, ще има наводнение като море и всички бели хора ще умрат, ще се удавят. След това водата ще си отиде и навсякъде ще останат само индианците и много дивеч от всякакъв вид. После заклинателят ще каже на индианците да съобщят на всички индианци да продължат да танцуват и доброто време ще дойде. Индианците, които не танцуват и не вярват на тези думи, ще се смалят, ще станат един фут високи и ще си останат такива. Някои от тях ще бъдат превърнати в дървета и ще изгорят в огъня.
Когато племената на сиуксите тетони капитулираха след войните от 1876–77 г., те загубиха земите по река Паудър и Блак Хилс (Черните хълмове). Следващото действие на правителството бе да се премести западната граница на големия сиукски резерват от 104-ия на 103-ия меридиан, като по този начин бе отрязано ново парче от петдесет мили близо до Блак Хилс и бе отнет още един триъгълник ценна земя между разклоненията на река Шайен. През 1877 г., след като правителството прогони сиуксите от Небраска, всичко, което им остана, бе една територия с форма на наковалня между 103-ия меридиан и река Мисури (в Дакота) — 35 000 квадратни мили земя. Топографите, които маркираха границите, я смятаха за безполезна.
Някои правителствени чиновници искаха да изселят всички тетони в Индианската територия, други — да установят агенции по река Мисури. След сериозни протести от страна на Червения облак и Петнистата опашка накрая бе постигнат компромис. Оглалите на Червения облак бяха заселени в югозападния ъгъл на резервата, в Уази Аханхан, Пайн Ридж. Тук различните отряди оглали установиха постоянните си лагери по течащите на север към река Уайт рекички Иелоу Медисин, Поркюпайн Тейл и Ундид Ний. На изток от Пайн Ридж Петнистата опашка и неговите сиукси брюле се заселиха покрай река Литъл Уайт, а агенцията им се наричаше Роузбъд. За останалите сиукски племена бяха установени четири агенции — Лоуър Брюле, Кроу Крийк, Шайен Ривър и Стендинг Рок. Агенциите щяха да останат там около век, но по-голямата част от тридесет и петте хиляди квадратни мили на големия сиукски резерват постепенно щеше да бъде иззета от индианците.
Докато тетоните се заселваха в новите си села, голяма вълна емигранти от северна Европа се изля в източна Дакота и се нахвърли върху границата на големия сиукски резерват по река Мисури. В Бисмарк на Мисури отиващата в западна посока железопътна линия бе спряна заради резервата. Пътуващите за Монтана и Северозапада заселници шумно настояваха да се построят пътища през резервата. Посредници, алчни за евтина земя, която да продават с големи печалби на заселниците, крояха планове за разрушаването на големия сиукски резерват.
Навремето сиуксите биха се сражавали, за да задържат всички тези натрапници вън от територията си, но сега те бяха обезоръжени, нямаха коне, нямаха дори какво да ядат и обличат. Техният най-голям жив военен водач Седящия бик бе изгнаник в Канада. Той и неговите три хиляди последователи бяха свободни, въоръжени и на коне. Някой ден те може би щяха да се върнат.
Подобно на свободния в Мексико Херонимо, Седящия бик, свободен в Канада, бе нещо непоносимо за правителството на Съединените щати, един опасен символ на подривна дейност. Армията полагаше неистови усилия да накара вожда на хънкпапа и последователите му да се върнат под нейния контрол. Накрая, през септември 1877 г., Министерството на войната уреди с правителството на Канада генерал Алфред Тери да прекоси границата, придружен от извънредна комисия и от Кралската канадска конна полиция, и да се отправи към форт Уолш. Там Тери трябваше да се срещне със Седящия бик и да му обещае пълна амнистия, ако предаде всичките си огнестрелни оръжия и коне и отведе обратно хората си в големия сиукски резерват в агенцията на хънкпапа Стендинг Рок. Отначало Седящия бик не искаше да се среща с Едната звезда Тери: „Няма смисъл да се приказва с тези американци — каза той на комисаря Джеймс Маклиод от конната полиция. — Всички те са лъжци и човек не може да вярва на нищо, което казват.“ Само настояването на комисаря Маклиод, който се надяваше да накара Седящия бик да напусне Канада, накрая принуди индианеца да се яви на 17 октомври на съвет във форт Уолш.
Едната звезда Тери произнесе кратко встъпително слово:
— Този ваш отряд — каза той на Седящия бик — е единственият, който не се е предал. Ние извървяхме стотици мили, за да ви донесем това послание от Великия баща, който, както сме ви казвали и преди, желае да живее в мир с всички свои чеда. Твърде много бяла и индианска кръв се проля. Време е кръвопролитието да престане.
— Какво сме направили, та искате да спрем? — отвърна Седящия бик. — Нищо не сме направили. Вашите хора все ни подтикваха към всички тези безредици. Нямаше къде другаде да отидем и затова потърсихме убежище в тази страна… Бих искал да знам защо сте дошли тук… Дошли сте да пи лъготите, но ние не искаме да слушаме. Не желая да се обръщате към мен с такива думи, искам да кажа да лъжете в къщата на моята Баба (кралица Виктория). Не казвайте дума повече. Върнете се там, откъдето сте дошли… Вие ме изгонихте от тази част на страната, която сами ми бяхте дали. Дошъл съм тук, за да остана при тези хора, и имам намерение да остана тук.