Много от по-възрастните сиукси, които бяха виждали как границите на земята им се свиваха, след като индианците „докоснеха писалката“ до подобни документи, се съпротивляваха упорито срещу подписването, но заплахите на Хинмън ги накараха да отстъпят. След като церемонията по подписването бе завършена и комисарите си заминаха, Жълтата коса взе топка глина и подигравателно я поднесе на агента на Пайн Ридж доктор66 Валънтайн Макгиликъди:
— Ние се отказахме почти от цялата си земя — каза Жълтата коса. — По-добре е да вземеш сега и остатъка — ето, аз ти го давам.
В началото на 1883 г. Едмъндс и Хинмън пропътуваха разстоянието до Вашингтон с вързопите си, пълни с подписи, и успяха да прокарат в Конгреса законопроект, съгласно който около половината земя на големия резерват се отстъпваше на Съединените щати. За щастие сиуксите имаха достатъчно приятели въз Вашингтон, които поставиха законопроекта под въпрос и посочиха, че дори ако всички подписи са законни, Едмъндс и Хинмън пак не са получили необходимото съгласие на три четвърти от всички пълнолетни сиукси от мъжки пол.
Друга комисия, ръководена от сенатора Хенри Доуис, бе незабавно изпратена в Дакота, за да разследва методите, използувани от Едмъндс и Хинман. Членовете й скоро разкриха нечестността на предшествениците си.
По време на разследването Доуис запита Червения облак дали смята, че Хинмън е честен човек.
— Господин Хинмън заблуждава вас, големите хора — отговори Червения облак. — Той ви е разказал сума работи и сега вие идвате тук да разпитвате за тях.
Червеното куче свидетелствува, че Хинмън обещал да им даде крави и бикове, но не споменал нищо за отстъпване на сиукски земи в замяна. Малката рана каза:
— Господин Хинмън ни каза, че както е сега резерватът, никой индианец не може да различи собствената си земя и че Великия баща и неговият съвет смятат, че е по-добре да направят отделни резервати и това е причината, поради която подписваме хартията.
— Каза ли ви той, че Великия баща ще вземе това, което остава? — запита сенаторът Доуис.
— Не, сър. Той не каза нищо такова.
Когато Бялата гръмотевица каза, че хартията, която са подписали, е къс измама, сенаторът го запита какво има предвид под „измама“.
— Измама е, защото дойдоха да вземат земята ни евтино. Това наричам аз измама.
— Значи ли това, че тукашните индианци биха отстъпили земята, ако им заплатят повече за нея? — запита Доуис.
— Не, сър. Те изобщо няма да искат да го сторят — отговори Бялата гръмотевица. — Земята ни тук е най-скъпото нещо, което имаме на света. Хората вземат земята и забогатяват от нея и за нас, индианците, е много важно да я задържим.
Малко преди комисията на Доуис да дойде в Дакота, освободиха Седящия бик от затвора във форт Рендъл и го прехвърлиха в агенцията на хънкпапа в Стендинг Рок. На 22 август, когато комисарите пристигнаха там, за да изслушат, свидетелски показания, той дойде от определения му лагер на река Гранд в главната сграда на агенцията, за да участвува в съвета. Комисарите умишлено не обърнаха внимание, че присъствува най-прочутият жив сиукски вожд и поискаха показания първо от Бягащата антилопа, а после от младия Джон Грас, син на стария Грас — вожда на чернокраките сиукси.
Най-накрая сенаторът Доуис се обърна към преводача и каза:
— Попитай Седящия бик дали има да каже нещо на този комитет.
— Разбира се, че ще говоря, ако пожелаете — отговори Седящия бик. — Предполагам, че трябва да приказват само хората, които сте си избрали да чуете.
— Предполагаме, че индианците са избрали хора, които говорят от тяхно име — каза Доуис, — по всеки, който желае да приказва, или всеки, който индианците тук посочат, ще бъде с удоволствие изслушан, ако има какво да каже.
— Знаеш ли кой съм, та ми говориш така?
— Зная, че ти си Седящия бик и ако имаш да кажеш нещо, ще те изслушаме с удоволствие.
— Познаваш ли ме? Знаеш ли кой съм?
— Знам, че си Седящия бик.
— Казваш, че знаеш, че съм Седящия бик, но знаеш ли какъв е моят пост?
— Не знам да има разлика между теб и другите индианци от тази агенция.
— Тук съм по волята на Великия дух и по негова воля съм вожд. Сърцето ми е червено и сладко, а знам, че е сладко, защото, който минава край мен, си изважда езика, и вие, дето сте дошли тук да говорите с нас, казвате, че не знаете кой съм. Искам да ти кажа, че ако Великия дух е избрал някого да бъде вожд на тази страна, това съм аз.
— Какъвто и да си тук днес, ако желаеш да кажеш нещо, ние ще те изслушаме. В противен случай ще прекратим съвета.
— Да, добре — каза Седящия бик. — Дойдох тук, за да ви дам съвет, а вие се държахте като хора, които са пили уиски.
Той направи широко движение с ръка и всички индианци в стаята на съвета станаха и излязоха след него.
Нищо не би могло да разтревожи комисарите повече от мисълта, че сиуксите са обединени около силен водач като Седящия бик. Такова развитие на нещата би поставило в опасност цялата индианска политика на правителството, която имаше за цел да премахне всичко индианско в племената и да ги превърне в бели хора. За по-малко от две минути, право пред очите им, те разрешиха на Седящия бик да покаже как може да разсипе тази политика.
По-късно през деня другите водачи на хънкпапа разговаряха със Седящия бик. Те го увериха във верността си, но изтъкнаха, че не е трябвало да обижда комисарите. Тези хора не приличаха на крадците на земя, които идваха тук предната година. Тези представители на Великия баща бяха дошли да им помогнат да запазят земята си, а не да им я отнемат.
Седящия бик не бе сигурен доколко може да се вярва на който и да е бял човек, но призна, че е направил грешка и каза, че е готов да поиска прошка. Той изпрати съобщение до комисарите, че би желал да има нов съвет.
— Тук съм, за да поискам прошка за лошото си държане — започна той — и си вземам обратно думите. Вземам ги обратно, защото разбирам, че озлобих сърцата ви… Вземам си обратно само думите, които накараха хората да напуснат съвета, и искам извинение, загдето го напуснах и аз… Сега ще ви кажа какво мисля и ще го кажа искрено. Зная, че Великия дух ме гледа отгоре и че ще чуе какво казвам и следователно ще направя всичко възможно, за да говоря справедливо. Надявам се, че някой ще чуе желанията ми и ще помогне да ги осъществим.
След това той направи преглед на историята на сиуксите по време на своя живот, като изброи нарушените задължения на правителството, но каза, че е обещал да върви по пътя на белия човек и ще изпълни това си обещание:
— Ако човек загуби нещо и се върне и го търси внимателно, той ще го намери — това е, което индианците правят сега, като искат да им дадете нещата, които са им били обещани в миналото, и не смятам, че трябва да се отнасяте към тях като към диви животни — затова у мен се развиха такива чувства. Великия баща ми изпрати вест, че ако в миналото е имал нещо против мен, то е забравено и е простено и че в бъдеще той няма да има нищо против мен, а аз приех обещанията му и дойдох. Той ми каза да вървя по пътя на белия човек и аз отговорих, че ще вървя, и сега правя всичко възможно да вървя по този път. Усещам, че страната ми има лошо име, а искам тя да има добро име — тя имаше добро име и аз понякога седя и се чудя, кой е този, който й даде лошо име?
Седящия бик продължи, като описа положението на индианците. Те нямат това, което имат белите хора. Ако трябва да станат като белите, те трябва да имат сечива, добитък и фургони, „защото по този начин белите хора изкарват прехраната си.“