Вместо да приемат благосклонно извиненията на Седящия бик и да изслушат какво има да им каже, комисарите се нахвърлиха с обвинения. Сенаторът Джон Логан го упрекна за преждевременното разпускане на съвета и за намека, че комисарите били пияни. „Освен това искам да ти кажа, че ти не си велик вожд на тази страна — продължи Логан — че нямаш последователи, власт, контрол и право на какъвто и да е контрол. Ти се намираш в индиански резерват на издръжка на правителството. Тебе те храни правителството, облича те правителството, децата ти се учат благодарение на правителството и всичко, което притежаващ и си днес, е от правителството. Ако не беше правителството, ти щеше да мръзнеш и да гладуващ в планините. Казвам тези неща само, за да те предупредя, че не можеш да оскърбяваш народа на Съединените американски щати и неговите комитети… Днес правителството храни, облича и дава образование на децата ви и желае да ви научи да станете фермери, да ви цивилизова и да ви направи като белите хора.“
За да ускори процеса на превръщане на индианците в бели хора, Бюрото по индианските въпроси назначи Джеймс Маклафлин за началник на агенцията в Стендинг Рок. Маклафлин, или Бялата коса, както го наричаха индианците, беше ветеран на Бюрото, жена му бе наполовина от сантиите и началниците му бяха уверени, че той ще сполучи да унищожи културата на сиуксите и да я смени с цивилизацията на белите хора. След заминаването на комисията на Донс Бялата коса Маклафлин се опита да ограничи влиянието на Седящия бик, като се обръщаше към Гал по въпросите, засягащи хънкпапа, и към Джон Грас за чернокраките сиукси. Бялата коса бе намислил с действията си да държи Седящия бик в сянка, да покаже на сиуксите от Стендинг Рок, че техният стар герой е безсилен да ги води или да им помогне.
Интригите на Бялата коса нямаха абсолютно никакъв ефект върху популярността на Седящия бик сред сиуксите. Всички посетители в резервата, индианци или бели, искаха да се срещнат със Седящия бик. През лятото на 1883 г., когато линията Нордърн Пасифик празнуваше забиването на последния клин в пресичащите континента релси, един от чиновниците, натоварени с организирането на церемонията, реши, че ще е подходящо да присъствува някой индиански вожд и да произнесе реч, с която да приветствува Великия баща и другите официални лица. Изборът падна върху Седящия бик (друг дори не предложиха), а един млад офицер, който разбираше сиукски, получи задачата да работи с вожда за подготовката на речта му. Трябваше да я произнесе на сиукски, а офицерът след това да я преведе.
На 8 септември Седящия бик и младият офицер в синя куртка пристигнаха в Бисмарк за голямото тържество. Те яздеха начело на парада и след това седнаха на трибуната. Когато Седящия бик бе представен, той се изправи и започна да произнася речта си на сиукски. Младият офицер го слушаше изумен — Седящия бик бе променил цветистия текст на приветствието: „Мразя всички бели хора. Вие сте крадци и лъжци. Отнеха земята ни и ни превърнаха в изгнаници“.
Като знаеше, че само офицерът може да го разбере, Седящия бик от време на време се спираше, за да му ръкопляскат, кланяше се, усмихваше се, а после произнасяше още няколко оскърбления. Накрая той си седна и обърканият преводач зае мястото му. Офицерът имаше написан само един кратък превод, няколко приветствени изречения, но като добави известен брой изтъркани индиански метафори, той вдигна слушателите си на крака за бурни овации на Седящия бик. Вождът на хънкпапа бе толкова популярен, че ръководството на линията го отведе в Сейнт Пол за друга церемония.
През следващото лято министърът на вътрешните работи разреши на Седящия бик да обиколи петнадесет американски града и появяването му предизвика такава сензация, че Уилям Коди (Бъфало Бил) реши, че трябва да включи прочутия вожд в своето представление за Дивия Запад. Бюрото по индианските въпроси отначало се противопостави на предложението, но когато запитаха Бялата коса Маклафлин, той се запали. На всяка цена, каза той, оставете Седящия бик в това представление за Дивия Запад. В Стендинг Рок Седящия бик бе постоянен символ на индианската съпротива, решителен защитник на индианската култура, която Маклафлин бе решен да унищожи. На Бялата коса му се искаше Седящия бик да замине на турне завинаги.
И тъй през лятото на 1885 г. Седящия бик се присъедини към представлението за Дивия Запад на Бъфало Бил и започна да пътува по Съединените щати и Канада. Посрещнаха го огромни тълпи. Понякога имаше освирквания и дюдюкания за „убиеца на Къстър“, но след всяко представление същите тези хора му предлагаха монети срещу негови снимки с автограф. Седящия бик даваше повечето от парите си на групите окъсани, гладни момчета, които го обграждаха където и да отидеше. Веднъж той каза на Ани Оукли, друга звезда на представлението за Дивия Запад, че не разбира как белите хора могат да бъдат толкова безчувствени към собствените си бедни. „Белият човек знае как да направи всичко — каза той, но не знае как да го разпредели.“
След края на сезона той се върна в Стендинг Рок с два подаръка от Бъфало Бил — голямо бяло сомбреро и обучен кон. Конят бе научен да сяда на земята и да вдига едното си копито при изстрел.
През 1887 г. Бъфало Бил покани Седящия бик да придружи представлението му за турне из Европа, но вождът отклони поканата: „Аз съм необходим тук. Все повече се говори за отнемане на земите ни.“
Опитът за заграбване на земята започна през следващата година, когато от Вашингтон пристигна комисия с предложение да се раздели големият сиукски резерват на шест по-малки резервата, като девет милиона акра се предоставят за заселване от белите. За тези земи комисарите предложиха на индианците по петдесет цента на акър. Седящия бик незабавно започна да действува, за да убеди Гал и Джон Грас, че сиуксите не трябва да се съгласяват на подобна измама — те нямат повече излишна земя. Около месец комисарите се мъчеха да убедят индианците от Стендинг Рок, че Седящия бик ги заблуждава, че отказът от земята е в тяхна полза и че ако не подпишат, могат \да загубят земята и без компенсация. Само двадесет и двама сиукси подписаха в Стендинг Рок. След като не успяха да получат необходимите три четвърти от подписите в агенциите Стендинг Рок и Лоуър Брюле, комисарите се отказаха. Без да посетят Пайн Ридж или Роузбъд, те се върнаха във Вашингтон и препоръчаха правителството да игнорира договора от 1868 г. и да отнеме земите без съгласието на индианците.
През 1888 г. правителството на Съединените щати още не бе готово да наруши едностранно договора, но през следващата година Конгресът предприе първата стъпка към осъществяването на подобно действие, ако стане нужда. Политиците предпочитаха да принудят индианците да продадат голяма част от резервата си от страх, че тя ще им бъде отнета насила, ако откажат да я отстъпят. Ако планът се осъществеше, правителството нямаше да наруши договора.
Като знаеха, че индианците вярват на генерал Джордж Крук, длъжностните лица във Вашингтон първо го убедиха, че ако не се съгласят доброволно да раздробят резервата си, сиуксите ще загубят всичко. Крук прие да председателствува новата комисия и бе упълномощен да предложи на индианците по 1,50 долара на акър (вместо петдесетте цента, предложени от предната комисия).
Заедно с двама сериозни политици, Чарлз Фостър от Охайо и Уилям Уорнър от Мисури, Крук пристигна в големия сиукски резерват през май 1889 г. Той твърдо реши да получи необходимите три четвърти от подписите на пълнолетните мъже. Трите звезди остави синята си униформа в Чикаго и се приготви да се срещне с бившите си врагове, облечен в омачкан костюм от сив вълнен плат. Той избра умишлено агенцията Роузбъд за първия съвет. След убийството на Петнистата опашка индианците брюле бяха разделени на групи и Крук смяташе, че те едва ли ще се изправят като един срещу подписването на отказа от земята си.
Крук не бе предвидил, че Мечката с кухия рог ще настоява комисарите да съберат вождовете на шестте агенции на един съвет, вместо да пътуват от една на друга. „Вие искате да оправите всичко тук — каза на комисията Мечката с кухия рог, — а после да отидете в другите агенции и да им кажете, че сме подписали.“