Крук отговори, че Великия баща е заповядал на комисарите да се съветват с индианците в отделните агенции, „защото сега е пролет и ако всички се съберат на едно място, реколтата ще пострада“. Въпреки това Мечката с кухия рог отказа да сътрудничи, същото направи и Високия ястреб:
— Земята, която сега задели за нас, е съвсем малко парче — каза Високия ястреб, — а аз очаквам децата ми да имат деца и внуци и да се пръснат по цялата страна, а сега искаш да отрежа „инструмента“ си и да не създавам повече деца.
Жълтата коса каза:
— Когато ви даваме земя, ние никога не си я вземаме обратно, затова този път искаме да обмислим добре, преди да ви отстъпим земята.
— Белите хора на Изток са като птици — им каза Крук. — Те снасят яйцата си всяка година и за тях няма достатъчно място на Изток и те трябва да си търсят място другаде. Затова отиват на Запад, вече сте ги видели през последните няколко години. Така те продължават да идват и ще идват, докато не завземат цялата тази страна и вие не можете да им попречите… Всичко се решава във Вашингтон от мнозинството, а тези хора идват на Запад и виждат, че индианците имат много земя, която не използуват, и те казват: „Искаме тази земя!“.
След девет дни спорове и разговори брюле послушаха съвета на Крук и подписаха. Първият подпис върху съглашението бе на Кучето врана — убиеца на Петнистата опашка.
През юни в Пайн Ридж комисарите трябваше да се справят с Червения облак, който показа силата си, като обкръжи съвета с неколкостотин от своите воини на коне. Макар че Червения облак и верните му помощници се държаха твърдо, комисарите успяха да получат около половината от подписите на оглалите. За да наваксат разликата, те тръгнаха към по-малките агенции Лоуър Брюле, Кроу Крийк и Шайен Ривър и там събраха необходимите им подписи. На 27 юли те пристигнаха в Стендинг Рок. Там щеше да се реши всичко. Ако мнозинството от хънкпапа и чернокраките сиукси откажеха да подпишат, съглашението щеше да пропадне.
Седящия бик взе участие в първите съвети, но мълча. Присъствието му бе достатъчно, за да бъде устойчива стената на опозицията. „Индианците внимаваха много — казва Крук, — но не личеше да са съгласни. Държането им бе по-скоро като на хора, които за себе си са взели решение и слушат само от любопитство, за да видят какви нови аргументи ще им изтъкнат.“
Джон Грас бе главният говорител на сиуксите в Стендинг Рок. „Когато имахме много земя — каза той, — ние можехме да ви я продаваме по цените, които пи предлагахте, но сега ни е останала само една малка част, която можем да отделим и вие желаете да купите остатъка. Ние няма да предложим нашата земя за продажба. Великия баща ни притиска да продадем земята. По тази причина смятаме, че цената, която се предлага за тази земя, не е достатъчна и следователно не искаме да продадем земята по тази цена.“
Седящия бик и последователите му, естествено, не искаха да продават на никаква цена. Както каза Бялата гръмотевица на комисията на Доуис преди шест години, за тях земята бе „най-скъпото нещо на света“.
След няколко дни безплодни дискусии Крук разбра, че не може да спечели привърженици на общите съвети. Той нае агента Маклафлин да внуши на отделни индианци, че ако откажат да подпишат, правителството ще отнеме земята им. Седящия бик оставаше непреклонен. Защо трябва индианците да продадат земята си, за да спестят на правителството на Съединените щати неудобството да наруши договора и да я получи?
Бялата коса Маклафлин уреди тайни срещи с Джон Грас. „Аз разговарях с него, докато той се съгласи да се изкаже за ратифицирането и да го подпомага — казва впоследствие Маклафлин. — Накрая ние подготвихме речта, която той трябваше да произнесе, за да се откаже безболезнено от бившата си позиция, като по този начин получи активната поддръжка на другите вождове и да уреди въпроса.“
Без да уведоми Седящия бик, Маклафлин организира последния съвет с комисарите на 3 август. Агентът разположи своята индианска полиция в четири колони около мястото на съвета, за да предотврати всякакво нарушение от страна на Седящия бик или на някой от племенните му поддръжници. Джон Грас беше вече произнесъл речта си, която Маклафлин му помогна да напише, когато Седящия бик си проби път сред полицията и влезе в кръга на съвета.
Той проговори за първи път:
— Бих искал да кажа нещо, ако не възразявате срещу моята реч — ако не искате, няма да говоря. Никой не ни каза за този съвет и ние току-що пристигнахме.
Крук погледна към Маклафлин.
— Знаеше ли Седящия бик, че ще провеждаме съвет? — попита той.
— Да, сър — излъга Маклафлин. — Да, сър, всички знаеха.
В този момент Джон Грас и вождовете пристъпиха напред, за да подпишат съглашението. Свърши се. Големият сиукски резерват бе разбит на малки парчета, около които щяха да се надигат водите на бялата емиграция. Преди Седящия бик да се отдалечи от мястото на съвета, един репортьор го запита какво чувствуват индианците във връзка с отказа от земите им.
— Индианци! — извика Седящия бик. — Няма вече индианци освен мен!
През Луната на съхнещата трева (9 октомври 1890 г.), около година след раздробяването на големия резерват, един минеконжу от агенцията Шайен Ривър дойде в Стендинг Рок, за да посети Седящия бик. Името му бе Ритащата мечка. Той донесе новината за пайутския месия, Уовока, който бе основал религията на Танца на духовете. Ритащата мечка и зет му, Ниския бик, се бяха завърнали от дълго пътешествие отвъд планините Шайнинг, където бяха търсили месията. Като чу за това поклонничество, Седящия бик изпрати да доведат Ритащата мечка, за да научи повече за Танца на духовете.
Ритащата мечка разказа на Седящия бик как един глас му бил наредил да отиде и да се срещне с духовете на индианците, които ще се върнат и ще населят земята. На колите на Железния кон той, Ниския бик и девет други сиукси отпътували към мястото, където слънцето залязва, до края на линията. Там ги посрещнали двама непознати индианци, които ги приветствували като братя и им дали месо и хляб. Те дали коне на поклонниците, които яздили четири слънца, докато стигнат в лагера на Рибоядните (пайутите) близо до езерото Пирамид в Невада.
Рибоядните казали на гостите си, че Христос се е върнал отново на земята. Сигурно Христос ги насочил да отидат там, каза Ритащата мечка — това било предопределено. За да видят месията, те трябвало да направят ново пътешествие до агенцията на езерото Уокър.
В продължение на два дни Ритащата мечка и приятелите му чакали на езерото Уокър заедно със стотици други индианци, говорещи дузина различни езици. Тези индианци били дошли от много резервати, за да видят месията.
Точно преди залез-слънце на третия ден Христос се появил и индианците запалили голям огън, който да го освети. Ритащата мечка смятал, че Христос е бял мъж като мисионерите, но този човек приличал на индианец. След известно време той се изправил и се обърнал към очакващата го тълпа:
„Повиках ви и съм радостен да ви видя. След малко ще говоря с вас за близките ви, които са мъртви и са си заминали. Деца мои, искам да чуете всичко, което имам да ви кажа. Ще ви науча как да танцувате един танц и искам да го танцувате. Пригответе се за танца и когато той завърши, аз ще ви говоря.“
След това той започнал да танцува и всички се присъединили към него, а докато те танцували, Христос пеел. Те танцували Танца на духовете до късно през нощта, докато месията не казал, че са танцували достатъчно.
На следващата сутрин Ритащата мечка и другите отишли близо до месията, за да видят дали има белези от разпъването на кръста, за което мисионерите от резерватите им бяха разказвали. Той имал един белег на китката и един на лицето, но те не могли да видят краката му, защото носел мокасини. През деня той разговарял с тях. В началото, казал той, бог създаде света и след това изпрати Христос на Земята, за да поучава хората, но белите хора се отнесоха него зле и оставиха белези по тялото му и затова той се върна отново на небето. Сега той се връща отново на Земята като индианец и ще възобнови всичко както е било и ще го направи по-добро.