Идната пролет, когато тревата стане висока до колене, Земята ще се покрие с нова почва, която ще погребе всички бели хора, а новата земя ще се покрие със сладка трева, течаща вода и дървета. Ще се върнат отново големите стада бизони и диви коне. Индианците, които танцуват Танца на духовете, ще се вдигнат във въздуха и ще увиснат там, докато минава вълната на новата Земя, след което ще слязат отново долу между духовете на своите прадеди, на новата Земя, където ще живеят само индианци.
През няколкото дни при езерото Уокър Ритащата мечка и приятелите му се научили да танцуват Танца на духовете, след което се качили на конете си, за да се върнат при железопътната линия. Докато яздели по пътя, месията летял над тях във въздуха и ги учел на песните за новия танц. На гарата той ги напуснал, като им казал да се върнат в племето си и да предадат това, което са научили. Когато следващата зима премине, той ще върне обратно духовете на техните бащи, за да се срещнат възкръснали.
След завръщането им в Дакота, Ритащата мечка започна новия танц в Шайен ривър, Ниския бик го донесе в Роузбъд, а другите — в Пайн Ридж. В отряда минеконжу на Големия крак, каза Ритащата мечка, има главно жени, които са загубили съпрузите си и други близки мъже в битките с Дългата коса, Трите звезди и Мечото палто. Те танцуват до припадък, защото искат да върнат обратно своите мъртви воини.
Седящия бик чу всичко, което Ритащата мечка имаше да разкаже за месията и Танца на духовете. Той не вярваше, че е възможно мъртвите да се завърнат и да заживеят отново, но хората му бяха чули за месията и се страхуваха, че ако не се присъединят към танцуването, той ще ги отмине и ще ги остави да изчезнат, когато настъпи новото възкресение. Седящия бик нямаше нищо против неговите хора да танцуват Танца на духовете, но бе чул, че в някои резервати агентите са извикали войници, за да спрат ритуала. Той не искаше войниците да идват да плашат хората му и може би да стрелят по тях. Ритащата мечка отговори, че ако индианците носят свещените дрехи на месията — ризи на духовете с нарисувани по тях магически символи, никакво зло не може да ги сполети. Даже и куршумите от пушките на сините куртки не са в състояние да пробият такава риза.
С известно недоверие Седящия бик покани Ритащата мечка да остане с отряда му в Стендинг Рок, за да научи хората на Танца на духовете. Това бе през Луната на падащите листа и по целия Запад, в почти всички индиански резервати Танцът на духовете се разпространяваше като прериен огън при силен вятър. Разтревожените инспектори от Бюрото по индианските въпроси и офицерите от Дакота до Аризона, от Индианската територия до Невада, се мъчеха да схванат смисъла му. Към началото на есента дойде официална заповед: „Спрете Танца на духовете!“
— По-опасна религиозна система не би могла да се предложи на един народ, който се намира на прага на цивилизацията — каза Бялата коса Маклафлин.
Макар че беше католик, Маклафлин, както и повечето други агенти, не успя да схване танца на духовете като изцяло християнски. Догмите на новата индианска религия не се различаваха от християнските — имаше само незначителни различия в ритуалите.
— Не наранявайте и не причинявайте зло на никого. Не се бийте. Винаги постъпвайте справедливо! — повтаряше месията.
Като проповядваше ненасилие и братска любов, доктрината не изискваше от индианците други действия освен танци и песни. Месията щеше да доведе до възкресението.
Но тъй като индианците танцуваха, агентите се разтревожиха и съобщиха на войниците, а войниците започнаха да се придвижват.
Седмица след като Ритащата мечка дойде в Стендинг Рок да учи хората на Седящия бик на Танца на духовете, Бялата коса Маклафлин изпрати десетина индиански полицаи да го изгонят от резервата. Изпълнени със страхопочитание пред светостта на Ритащата мечка, полицаите препредадоха заповедта на Маклафлин на Седящия бик, но вождът отказа да предприеме действия. На 16 октомври Маклафлин изпрати по-голям полицейски отряд и този път Ритащата мечка бе изпроводен от резервата.
На следващия ден Маклафлин уведоми комисаря по индианските въпроси, че истинската сила зад „опасната религиозна система“ в Стендинг Рок е Седящия бик. Агентът препоръча да арестуват вожда, да го махнат от резервата и да го изпратят във военен затвор. Комисарят се посъветва с министъра на войната и те решиха, че така ще създадат повече неприятности, отколкото да ги предотвратят.
Към средата на ноември в резервата на сиуксите Танцът на духовете се изпълняваше повсеместно и почти всички други дейности се преустановиха. Учениците не посещаваха училищата, магазините бяха празни, на малките ферми не се работеше. Уплашеният агент от Пайн Ридж телеграфира във Вашингтон: „Индианците танцуват в снега и са подивели и полудели… Трябва ни охрана и то веднага. Водачите трябва да бъдат арестувани и затворени в някой военен пост, докато нещата се уталожат, и това трябва да се направи незабавно.“
Ниския бик поведе групата си от вярващи надолу към безплодните земи по река Уайт и за няколко дий броят им нарасна на повече от три хиляди. Като не обръщаха внимание на мразовитото време, те си слагаха ризите на духовете и танцуваха всеки ден от изгрев-слънце до късна нощ. Ниския бик каза на танцьорите да не се страхуват, ако войниците дойдат да спрат ритуала: „Конете им ще потъват в земята — каза той. — Ездачите ще скочат от конете си, но и те ще потънат в земята.“
В агенцията Шайен Ривър отрядът на Големия крак се увеличи до шестстотин души, главно вдовици. Когато агентът се опита да се намеси, Големия крак изведе танцьорите извън резервата в едно свещено място на Дийн Крийк.
На 20 ноември Бюрото по индианските въпроси във Вашингтон заповяда на агентите по места да съобщят по телеграфа имената на всички „инициатори на размирици“ измежду танцьорите. Във Вашингтон бързо съставиха списък и го изпратиха в щаба на армията на Мечото палто Майлс в Чикаго. Майлс прочете името на Седящия бик сред „инициаторите“ и веднага реши, че той е виновен за всички размирици.
Майлс знаеше, че ако войниците арестуват насила Седящия бик, ще има неприятности. Той искаше да отстрани вожда безшумно. За да осъществи намерението си, Мечото палто се обади на един от малкото бели мъже, на които Седящия бик симпатизираше или вярваше — Бъфало Бил Коди. Бъфало Бил се съгласи да посети Седящия бик и да се опита да го убеди да дойде в Чикаго на съвещание с Майлс. (От документите не става ясно дали Коди е знаел, че ако успее в мисията си, изпраща Седящия бик във военен затвор.)
Когато пристигна в Стендинг Рок Бъфало Бил срещна един агент, който отказа да му сътрудничи. Като се страхуваше, че Бъфало Бил ще обърка опита за арест и само ще разгневи Седящия бик, Маклафлин бързо уреди с Вашингтон да бъдат оттеглени пълномощията на шоумена. Без да се срещне със Седящия бик, Коди напусна Стендинг Рок в лошо настроение и се върна в Чикаго.
Междувременно армията вече бе изпратила войски в Пайн Ридж и положението в резервата бе доста напрегнато. Изпратиха там бившия агент, доктор Валънтайн Макгиликъди, да препоръча мерки за разрешаване на трудностите. „Аз не бих прекъснал ритуалите (танците) — каза Макгиликъди. — Идването на войските изплаши индианците. Ако адвентистите на седмия ден подготвят одеждите си за второто пришествие на Спасителя, няма да пратим армията на Съединените щати, за да им попречи. Защо индианците да не могат да имат същите права? Ако войската остане, със сигурност ще възникнат неприятности.“ Тази гледна точка обаче не се наложи. На 12 декември подполковник Уилям Дръм, командуващ войските във форт Иейтс, получи заповед от генерал Майлс „да отведе под стража личността Седящия бик. Обадете се на индианския агент (Маклафлин), за да сътрудничи и да окаже съдействието, необходимо за най-добро осъществяване на посочената цел“.