„Ние се оттеглихме толкова бързо, колкото можахме — казва Джоузеф. — След шест дни генерал Хауард се приближи и ние го нападнахме и пленихме почти всичките му коне и мулета.“ В действителност пленените животни бяха предимно мулета, но това бяха товарни животни, които пренасяха провизиите и мунициите на Хауард. Като оставиха войниците да се препъват в тила им, индианците прекосиха прохода Таргий и на 22 август навлязоха в парка Йелоустоун.
Само пет години преди това Великия съвет във Вашингтон бе обявил областта Йелоустоун за първия национален парк на страната и през лятото на 1877 г. първите жадни за приключения американски туристи се любуваха на природните му красоти. Между тях бе и самият Велик воин Шърман, който бе пристигнал на Запад на инспекционна обиколка, за да разбере как по-малко от триста воини не персе, натоварени с жени и деца, са могли да се подиграят с цялата армия на Северозапада.
Когато Шърман научи, че бягащите индианци прекосяват Йелоустоунския парк едва ли не под носа на луксозния му лагер, той започна да издава спешни заповеди до командирите на фортовете във всички посоки, за да хвърли мрежа от войници около тези безсрамни воини. Най-близо бе Седми кавалерийски полк, който след разгрома (по вина на Къстър) при Литъл Бигхорн възстанови числеността си за една година. Седми кавалерийски потегли в югозападна посока към Йелоустоун, защото гореше от нетърпение да възвърне честта на полка, като победи всички индианци, тръгнали на бой. През първата седмица на септември разузнавачите на не персе и на Седми кавалерийски наблюдаваха колоните на противника почти всеки ден. С ловки маневри индианците се откъснаха от полка след една схватка в каньон Крийк и тръгнаха на север към Канада. Разбира се, те нямаха представа, че Великия воин Шърман е заповядал на Мечото палто Майлс да тръгне във форсиран поход от форт Кю, за да пресече пътя им.
На 23 септември, след като водиха почти всекидневни ариергардни сражения, не персе преминаха по брод река Мисури при Кау Айлънд Ландинг. През следващите три дни разузнавачите съобщиха, че никъде няма следи от войници. На двадесет и девети ловци откриха малко стадо бизони. Тъй като храната и мунициите им бяха недостатъчно, а конете — изтощени от бързото темпо, вождовете решиха да се установят на лагер в планината Веър По. На следващия ден, като им пълниха празните си стомаси с бизонско месо, те щяха да се опитат да стигнат до канадската граница с още един продължителен преход.
— Ние знаехме, че генерал Хауард е по нашите следи, но на повече от две слънца назад — казва Жълтия вълк. — Не бе трудно да запазим преднината си. На следващата сутрин обаче двама разузнавачи долетяха в галон от юг, като викаха: „Войници! Войници!“. Докато лагерът се приготвяше за бягство, друг разузнавач се появи на далечна скала и подаде сигнал с одеялото си: „Неприятелят срещу нас! Скоро атака!“.
Това бе кавалерийско нападение, водено от Мечото палто Майлс, чиито индиански разузнавачи попаднаха на следите на не персе няколко часа преди атаката. С. кавалерията яздеха тридесетина сиукски и шайенски разузнавачи, наети от сините куртки във форт Робинсън. Млади воини, обърнали гръб на народа си и облекли войнишки униформи — постъпката, която ускори смъртта на Лудия кон.
Тътенът на шестстотин галопиращи коне разтърсваше земята, но Бялата птица спокойно разположи воините си пред лагера. Докато първата вълна кавалеристи връхлиташе, воините не персе откриха смъртоносен огън. За секунди те убиха двадесет и четири войника, раниха четиридесет и двама други и спряха щурма след суматоха от падащи коне и свалени от седлата войници.
„Ние се бихме на близко разстояние — казва Вожда Джоузеф — на не повече от двадесет крачки едни от други и отблъснахме войниците към основната и линия, а мъртвите им останаха в ръцете ни. Взехме и оръжията и мунициите. През първия ден и първата нощ загубихме осемнадесет мъже и три жени.“ Между мъртвите бяха братът на Джоузеф, Олокот и твърдият стар пророк Тухулхулзоте.
Когато падна нощта, не персе се опитаха да се измъкнат на север, но Мечото палто бе оградил лагера им с плътен кордон войници. Воините прекараха нощта, като копаха окопи и очакваха ново нападение през следващия ден.
Но вместо да атакува, Мечото палто изпрати парламентьор с бяло знаме. Той призова Джоузеф да се предаде, за да спаси живота на хората си. Джоузеф изпрати отговора си — той ще помисли върху предложението и скоро ще съобщи решението си на генерал Майлс. Започваше да вали сняг и воините се надяваха, че зад завесата на някоя виелица ще могат тайно да избягат в Канада.
По-късно през деня няколко от сиукските разузнавачи на Майлс се приближиха на коне под друго бяло знаме. Джоузеф прекоси бойното поле, за да ги посрещне. „Те изразиха увереност, че генерал Майлс е искрен и наистина желае мира. Аз отидох в палатката на генерал Майлс.“
През следващите два дни Джоузеф бе пленник, задържан от Мечото палто в нарушение на примирието. Междувременно Майлс доведе артилерия и възобнови атаката, но воините устояха, а Джоузеф отказа да капитулира, докато го държат в плен. И през двата дни студеният, остър вятър навяваше много сняг по бойното поле.
На третия ден воините на Джоузеф успяха да го освободят. Те плениха един от офицерите на Майлс и заплашиха, че ще го убият, ако генералът не освободи вожда им. През същия ден обаче генерал Хауард и неговата трудно подвижна армия пристигнаха за подкрепа на Майлс и Джоузеф разбра, че неговият топящ се отряд воини е обречен. Когато Майлс изпрати парламентьори да уредят съвет на бойното поле, Джоузеф отиде да чуе условията на генерала за капитулацията. Те бяха прости и ясни: „Ако излезете и предадете оръжията си — каза Майлс, — аз ще пощадя живота ви и ще ви изпратя във вашия резерват.“
След като се върна в обсадения лагер, Джоузеф събра вождовете за последен път. Огледалото и Бялата птица искаха да се бият, ако трябва до смърт. Те се бяха сражавали в продължение на хиляда и триста мили и не можеха да се предадат сега. Джоузеф без желание се съгласи да отложи решението си. Същия следобед, в последната схватка от четиридневната обсада, куршум на някой отличен стрелец улучи Огледалото в челото и го уби моментално.
„На петия ден — казва Джоузеф — аз отидох при генерал Майлс и предадох пушката си.“ При капитулацията той произнесе една красива реч, която бе записана на английски от лейтенант Чарлз Ърскин Уд58 и с времето стана най-често цитираната реч на американски индианец.
Кажете на генерал Хауард, че зная сърцето му. Това, което ми беше казал преди, е в сърцето ми. Аз съм уморен от сражения. Вождовете ми са убити. Огледалото е мъртъв. Всички стари хора са мъртви. Младите са тези, които казват „да“ или „не“. Този, който водеше младежите (Олокот), е мъртъв. Студено е, а ние нямаме одеяла. Малките деца измръзнат до смърт. Някои мои хора избягаха по хълмовете и нямат нито одеяла, нито храна; никой не знае къде са — може би са умрели от студ. Искам да имам време да потърся децата си и да видя колко от тях ще мога да намеря. Може би ще ги намеря между мъртвите. Чуйте ме, вождове мои! Аз съм уморен; сърцето ми е болно и тъжно. Отсега, където е слънцето днес, нататък аз няма да се бия повече.
След залез-слънце по време на капитулацията Бялата птица и един отряд непреклонни воини пропълзяха на малки групи по доловете и тръгнаха пеш към канадската граница. На втория ден те я пресякоха, а на третия видяха конни индианци в далечината. Един от приближаващите се направи знак:
— Какви индианци сте вие?
— Не персе — отговориха те и на свой ред запитаха. — А вие какви сте?
— Сиукси — бе отговорът.
На следващия ден Седящия бик прие бегълците не персе в канадското си село.
За Вожда Джоузеф и за другите обаче нямаше да има свобода. Вместо да ги отведе в Лапуай, както им бе обещал Мечото палто Майлс, армията ги извози като добитък до форт Левънуърт, Канзас. Там, в блатистата долина, ги затвориха като военнопленници. След като стотина от тях умряха, прехвърлиха останалите в една безплодна равнина в Индианската територия. Както бе станало и с модоките, не персе се разболяваха и умираха — от малария и от скръб.
58
Лейтенант Уд напуска армията малко по-късно, става адвокат и пише сатирични поеми и есета. Срещите му с вожда Джоузеф и не персе оказват влияние върху по-нататъшния му живот. Той става пламенен борец за социална справедливост и защитник на онеправданите