Голямата змия бе брат на Стоящата мечка, един гигант с ръце като свински бутове и плещи, едри като на бизон. Както често се случва при много едри хора, Голямата змия бе тих и възпитан (понките го наричаха Миротвореца), но когато видя, че агентът Уайтмън заплашва Белия орел и другите знатни хора, той реши да предприеме действия от своя страна. В края на краищата той бе брат на Стоящата мечка — понкът, извоювал свободата за народа си.
Решен да провери новия закон, Голямата змия поиска позволение да напусне резервата и да отиде на север, за да се присъедини към брат си. Както и очакваше, агентът Уайтмън му отказа. Следващият ход на Голямата змия бе не да напусне Индианската територия, а да пропътува само сто мили до шайенския резерват. С него тръгнаха още тридесет понки, които извършиха една, по тяхно мнение спокойна проверка на новия закон, който гласеше, че индианецът е личност и не може да бъде затварян в определен резерват против волята му.
Реакцията на Уайтмън бе като на всеки окопал се бюрократ, чиято власт е заплашена. На 21 май 1879 той телеграфира на комисаря по индианските въпроси, докладва му за бягството на Голямата змия и групата му в шайенския резерват и поиска да бъдат арестувани и задържани във форт Рино, „докато племето се съвземе от деморализиращото влияние на решението, взето наскоро от федералния окръжен съд в Небраска по делото на Стоящата мечка“.
Големите очи Шурц се съгласи с арестуването, но тъй като очевидно се страхуваше от някое ново възражение в съда, той поиска от Великия воин Шърман да арестува Голямата змия и неговите „изменници“ в резерви на понките, колкото може по-бързо и безшумно. С присъщата му безцеремонност Шърман телеграфира на генерал Шеридан на 22 май: „Почитаемият министър на вътрешните работи иска понките да бъдат арестувани и задържани във форт Рино, Индианската територия… и да бъдат изпратени в агенцията им. Можете да заповядате това да бъде извършено“. После, сякаш е предвидил опасенията на Шеридан по повод нарушаването на скорошното решение на съдия Дънди, Шърман продължава: „Освобождаването на понките в Небраска на основание разпореждането не е приложимо за никой друг случай, освен за въпросния.“ Великия воин Шърман по-лесно разрушаваше законите, отколкото съдиите в страната ги тълкуваха.
И тъй, Голямата змия загуби при първия си опит да изпробва значението на победата на брат си в законодателството, но никога не получи възможност да опита повторно. След като го върнаха в агенцията на понките, през Лупата на цъфтящата царевица белязаха Голямата змия за унищожение. Агентът Уайтмън докладва във Вашингтон, че Голямата змия има „много деморализиращо влияние над другите индианци… крайно враждебен и мрачен“. В един раздел от доклада си Уайтмън обвинява Голямата змия, че многократно го заплашвал с убийство, а в друг се оплаква, че след завръщането си понкът не му говорил. Агентът така побесня, че помоли комисаря по индианските въпроси „да арестува Голямата змия, да го изпрати във форт Рино и да го затвори там до края на дните му“. В края на краищата, на 25 октомври Уайтмън получи от Шърман разрешение да арестува Голямата змия и го затвори в караулното помещение на агенцията. За да извърши ареста, Уайтмън поиска отряд войници. Пет дни по-късно лейтенант Стентън Мейсън пристигна в агенцията с тринадесет войника. Уайтмън каза на Мейсън, че ще изпрати съобщение до понките, с което ще нареди на тези, които имат да получават пари за извършени от тях специални услуги, да се явят в канцеларията му на следващия ден. Голямата змия щеше да е между тях и щом влезеше в канцеларията, Мейсън трябваше да го арестува.
На 31 октомври около обяд Голямата змия пристигна в канцеларията на Уайтмън и му казаха да седне. Тогава той бе обграден от лейтенант Мейсън и от въоръжени мъже, като Мейсън му съобщи, че е държан. Голямата змия поиска да узнае защо. Уайтмън се обади за първи път и каза, че едно от обвиненията срещу него е, че е заплашвал неговия (на Уайтмън) живот. Голямата змия спокойно отрече това. Тогава според търговеца на поста Дж. Шербъри, Голямата змия станал и хвърлил одеялото си, за да покаже, че не е въоръжен.
Показания на Косматата мечка: „Офицерът каза на Голямата змия да стане и да тръгне с него. Голямата змия не искаше да стане и отговори на офицера, че иска да му кажат какво е сторил. Той каза, че не убил никого, не е крал коне и не е причинил зло никому. След като Голямата змия каза това, офицерът говори с агента, а после обвини индианеца, че се е опитал да убие двама души и бил много зъл. Голямата змия отрече това. Тогава агентът му каза, че ще е по-добре да тръгне и там долу ще научи каква е работата. Голямата змия отговори, че не е направил нищо и че по-скоро ще умре, отколкото да тръгне. Тогава аз отидох при Голямата змия и му казах, че 1 мъж (офицерът) няма да го арестува без причина, че за него ще е по-добре да тръгне, а може би после ще се върне. Убеждавах го по всякакъв начин, за да го накарам да тръгне; казах му, че има жена и деца, да си спомни за тях и да не се оставя да го убият. След това Голямата змия стана и ми каза, че не иска да върви и че ако искат да го убият, могат да го сторят още сега. Голямата змия бе много спокоен. Офицерът му каза да стане и ако не тръгне с тях, може и да се случи нещо. Той заяви, че няма полза от приказки, че е дошъл да го арестува и иска от него да го последва. Офицерът потърси белезниците, които един войник държеше, и ги донесе. Лейтенантът и един войник се помъчиха да сложат белезниците, но Голямата змия изблъска и двамата. Офицерът каза на войниците и четирима от тях повториха опита на командира си, Голямата Змия изблъска и тях. Един войник, който имаше нашивки на ръкава си, също се опита да постави белезниците, но Голямата змия отново надви. Всички те се опитаха на няколко пъти да хванат Голямата змия и да го удържат. Голямата змия бе седнал долу, когато шестима войници го уловиха. Той се изправи и ги отхвърли настрани. Точно тогава един от войниците, който беше пред него, удари Голямата змия по лицето с пушката си, а друг войник го удари отстрани по главата с дулото на карабината си. Това го събори до стената. Той се изправи отново. Кръвта се стичаше по лицето му. Аз видях пушката, насочена към него, изплаших се, не исках да гледам как го убиват. Затова се отвърнах. Пушката изгърмя и Голямата змия падна мъртъв на пода.“
Министерството на вътрешните работи отначало изпрати официално съобщение, че братът на Стоящата мечка „Голямата змия, един лош човек“ е бил „застрелян случайно“. Американският печат, който след процеса на Стоящата мечка бе станал по-чувствителен към отношенията с индианците, поиска разследване от Конгреса. Този път обаче комплексът на военните, политиците и чиновниците от резерватите действуваше в привичната за него вашингтонска обстановка и от разследването не излезе нищо.
Понките от Индианската територия получиха един суров урок. Законът на белия човек бе илюзия и той не се отнасяше за тях. И тъй, подобно на шайените намаляващото племе понка бе разделено на две — свободния отряд на Стоящата мечка на север и останалите — затворници в Индианската територия.
Глава шестнадесета
„Ютите да се махат!“
Армията победи сиуксите. Вие можете да ги изпратите тук. Но ние, ютите, никога не сме ви закачали вас, белите. Затова трябва да почакате, докато се научим правим нещата като вас.
Казах на офицера, че това е нещо много лошо, много лошо от страна на комисаря да издава заповед. Казах, че е много лошо, и че ние не трябва да се сражаваме, защото сме братя, а офицерът каза, че това няма никакво значение — американците биха се сражавали, дори ако са родени от една и съща майка.