3 април. Джеси Джеймс е прострелян и убит в Сейнт Джоузеф, Мисури. 4 септември. Едисън запалва първите електрически лампи в Нюйоркската централна гара. Излиза „Хъкълбери Фий“ от Марк Твен.
1883 г.
24 март. Установена е първата телефонна връзка между Ню Йорк и Чикаго. З ноември. Върховният съд на САЩ решава, че американският индианец е по рождение чужденец и зависим. Излиза „Островът на съкровищата“ на Робърт Луис Стивънсън.
1884 г.
Януари. Русия премахва поголовния данък — последен остатък на крепостничеството. 13 март. В Судан започва обсадата на Хартум.
1885 г.
26 януари. Махди превзема Хартум. Генералният губернатор Чарлз Джордж Гордън е убит. 4 март. Гроувър Кливлънд става първият президент демократ след Гражданската война.
1886 г.
1 май. Обща стачка с искане за осемчасов работен ден обхваща Съединените щати. 4 май. Анархисти хвърлят бомба на площад Хаймаркет Скуеър, Чикаго, като убиват седем души и раняват шестдесет. 28 октомври. На остров Бедло е издигната статуята на свободата. 8 декември. Създава се Американската федерация на труда.
Аз живеех мирно със семейството си, имах достатъчно за ядене, спях добре, грижех се за хората си и бях съвсем доволен. Не зная откъде дойдоха тези лоши разкази. Там ние бяхме добре и народът ми беше добре. Не съм убивал кон или човек, американец или индианец. Не зная какво става с хората, които отговарят за нас. Те знаят, че това е така и въпреки това казват, че съм лош човек — най-лошият тук, но какво съм извършил? Живеех мирно със семейството си под сянката на дърветата, правех точно това, което генерал Крук ми нареди, и се опитвах да следвам съвета му. Искам сега да знам кой е заповядал да ме арестуват. Аз се молих на светлината и тъмнината, на бога и на слънцето да ме оставят да живея тук спокойно със семейството си. Не зная защо хората говорят лошо за мен. Много често във вестниците се появяват разкази, че трябва да бъда обесен. Не искам повече това. Когато човек се мъчи да върши добри дела, такива истории не бива да се пишат във вестниците. Сега от моите хора са останали много малко. Те са извършили някои лоши неща, но аз искам да ги изтрием и нека никога да не говорим отново за тях. Останахме много малко.
След смъртта на Кочис през 1874 г. най-големият му син Таса стана вожд на чирикахуаите, а Таглито (Том Джефърдс) продължи да бъде агент на резервата Апач Пас. За разлика от баща си Таса не бе в състояние да държи в подчинение всички чиракахуаи. За няколко месеца те се разделиха на групи и въпреки усилията на Таса и Джефърдс набезите, които Кочис строго забрани, се възобновиха. Поради близостта на резервата на чирикахуаите до Мексико той се превърна в спирка и убежище на нападащите отряди на апачите, които се движеха между Аризона и Мексико. Без да губят време, алчните за земя заселници, собственици на мини, и политици поискаха изселването на всички чиракахуаи в някое друго място.
Към 1875 г. индианската политика на правителството на Съединените щати бе насочена към съсредоточаването на племената било в Индианската територия, било в големи местни резервати. Уайт Маунтин в Източна Аризона с неговите 2,5 милиона акра земя бе по-голям от всички останали апачески резервати в югозапада, взети заедно. Неговата агенция Сан Карлос беше вече административен център за седем апачески отряда и когато длъжностните лица във Вашингтон започнаха да получават доклади за спречквания в резервата на чирикахуаите, те разбраха, че имат отличен повод да изселят чирикахуаите в Сан Карлос.
Офицерите смятаха агенцията, разположена там, където реките Сан Карлос и Хила се събират, за място на ужасна и пълна с неудобства служба. „Чакълеста равнина — писа един от тях, — която се издига на около тридесет фута над речното дъно, осеяна тук-там с мръсните кирпичени сгради на агенцията. Мършави, унили и редки редици тополи, изкривени и почти без листа, никнат по коритата на потоците. Валежите са толкова редки, че когато вали, е цяло събитие. Почти непрекъснато над равнината се носят сухи, горещи, носещи прах и чакъл ветрове и я лишават от всяко подобие на растителност. През лятото температура от 110° на сянка63 се смята за хладно време. През останалите годишни времена, комари и разни насекоми… летят с милиони.“
Агент на поста през 1875 г. бе Джон Клъм, който няколко месеца преди това спаси Ескиминсин и неговите аравайпи от Кемп Грант и им помогна да се издържат сами на напояваните земи край река Хила. С обичайната си упоритост Клъм принуди военните да се оттеглят от обширния резерват Уайт Маунтин, смени войските с рота апачи, които изпълняваха полицейска служба в собствената си агенция и създаде апаческа съдебна система за нарушителите. Макар че началниците на Клъм се отнасяха с подозрение към необичайните му методи, които разрешаваха на индианците сами да вземат решения по интересуващите ги въпроси, те не можеха да оспорят успеха му за запазване на спокойствието в Сан Карлос.
На 3 май 1876 г. агентът Клъм получи телеграма от комисаря по индианските въпроси, с която му заповядваха да отиде в резервата на чирикахуаите, за да поеме ръководството над индианците там, да освободи от длъжност агента Джефърдс и да изсели чирикахуаите в Сан Карлос. Неприятното поръчение не предизвика ентусиазъм у Клъм — той се съмняваше, че свободолюбивите чирикахуаи ще свикнат с регламентирания живот в резервата Уайт Маунтин. Като настоя армията да държи кавалерията си на разстояние, Клъм поведе индианската полиция към Апач Пас, за да осведоми чирикахуаите за насилственото им изселване. Той с изненада установи, че Джефърдс и Таса са готови да сътрудничат. Подобно на баща си Кочис Таса искаше да запази мира. Ако чирикахуаите трябваше да напуснат родината си и да отидат в Уайт Маунтин, за да има мир, те щяха да го сторят. Само около половината чирикахуаи обаче се придвижиха до Сан Карлос. Когато армията влезе в изоставения резерват, за да излови отклонилите се, повечето от тях избягаха през границата в Мексико. Между водачите им беше един четиридесет и шест годишен апач бедонкох, който като млад се бе съюзил с Мангас Колорадо, след това бе следвал Кочис, а сега се смяташе за чирикахуа. Това бе Гойатлай, известен на белите хора повече като Херонимо.
Макар че чирикахуаите, които се изселиха доброволно в Сан Карлос, не изпитваха същите топли чувства към агента Клъм като някои други апачески отряди, те не му създаваха неприятности. По-късно, през лятото на 1876 г., когато Клъм получи разрешение от Бюрото по индианските въпроси да заведе двадесет и двама апачи на обиколка по Изтока, той покани Таса да вземе участие. За нещастие, докато групата бе във Вашингтон, Таса умря внезапно от пневмония и бе погребан в гробището на Конгреса. При завръщането на Клъм в Сан Карлос срещу него се изправи Найче, по-малкият брат на Таса. „Ти отведе брат ми надалеч — каза Найче. Той бе здрав и силен, но ти се върна без него и казваш, че е умрял. Аз не зная. Мисля, че може би ти не си се грижил добре за него. Ти си позволил да го убият злите духове на бледоликите. Сърцето ми е пълно с мъка.“
Клъм се опита да успокои Найче, като помоли Ес-киминсин да разкаже за смъртта и погребението на Таса, но чирикахуаите останаха изпълнени с подозрения. Без съветите на Таглито Джефърдс те не бяха сигурни доколко могат да имат доверие в Джон Клъм или в някой друг бял човек.
През зимата на 1876–77 г. техните близки от Мексико от време на време се промъкваха в резервата с новини за събитията на юг отвъд границата. Говореха, че Херонимо и отрядът му нападат старите им врагове — мексиканците, и събират големи стада добитък и коне. През пролетта Херонимо докара откраднатите животни в Ню Мексико, продаде ги на бели животновъди и купи нови пушки, шапки, ботуши и много уиски. Тези чирикахуаи се установиха в едно скривалище близо до братовчедите си мимбре, в агенцията Охо Калиенте, където вожд бе Викторио.