През Сезона, когато листата са тъмнозелени (май), Херонимо поведе един набег срещу мексиканци — собственици на ранчо, за да се снабди с добитък. Мексиканските войници започнаха преследване, но Херонимо им направи засада, наказа ги жестоко и избяга. Когато апачите се връщаха в базата си, един от оставените за охрана мъже пресрещна Херонимо и му каза, че Сивия вълк (Крук) е превзел лагера им и е пленил всички жени и деца.
Хасон Бетсинес, един от братовчедите на Херонимо, който яздеше с отряда на апачите, разказва впи следствие как Херонимо избрал двама от по-старите си воини, за да слязат с бяло знаме при Сивия вълк и да разберат за какво е дошъл. „Вместо да се върнат при Херонимо — казва Бетсинес, — двамата мъже се изкачиха само до половината път и ни повикаха да слезем долу… Воините ни слязоха по планинския склон и отидоха при палатката на генерал Крук, къде то след продължителен разговор между водачите пие се предадохме на генерала.“
Всъщност Херонимо на три пъти продължителни разговаря с Крук, преди да постигнат съгласие. Водачът на апачите заяви, че винаги е желал мира, но че лоши бели хора са се отнесли зле с него в Сан Карлос. Крук се съгласи, че това вероятно е така, но ако Херонимо иска да се върне в резервата, Сивия вълк ще се постарае да се отнасят с него справедливо. Но всички чирикахуаи, които желаят да се завърнат, ще трябва да се занимават със земеделие и животновъдство, за да се препитават. „Няма да ви отнема оръжията — добави Крук, — защото не се страхувам от вас.“
Откровеността, с която разговаряше Крук, се хареса на Херонимо, но когато генералът съобщи, че трябва да потегли с колоната си обратно за Аризона най-късно на следващия ден, Херонимо реши да го изпита, за да е сигурен, че Крук наистина му вярва. Вождът на апачите заяви, че ще му трябват няколко месеца, за да събере всичките си хора: „Аз ще остана тук, докато не събера и последния мъж, жена и дете чирикахуаи.“ Чато също трябваше да остане, за да му помага. Двамата заедно щяха да доведат всички хора в Сан Карлос.
За изненада на Херонимо Крук прие предложението. На 30 май колоната потегли на север. С нея отпътуваха 251 жени и деца и 123 воини, включително Локо, Мангас (синът на Мангас Колорадо), Чиуауа, Бонито и даже сбръчканият стар Нана — всички бойни вождове, с изключение на Херонимо и Чато.
Изминаха осем месеца и дойде ред на Крук да бъде изненадан. Верни на дадената дума, Херонимо и Чато прекосиха границата през февруари 1884 г. и бяха съпроводени до Сан Карлос. „За съжаление Херонимо сгреши, като водеше със себе си голямо стадо добитък, откраднат от мексиканците — казва Хасон Бетсинес. — Херонимо смяташе, че това е в реда на нещата, тъй като просто осигурява хората си с добър запас храна. Властите погледнаха на това по съвсем друг начин и отнеха добитъка.“
Честният Сив вълк заповяда добитъкът да бъде продаден и след това върна получените 1762,50 долара на мексиканското правителство за обезщетение на първоначалните собственици, ако могат да ги открият.
В продължение на повече от година генерал Крук можеше да се похвали, че „никакво безчинство или грабеж от какъвто и да е род“ не са извършени от индианците от Аризона и Ню Мексико. Херонимо и Чато си съперничеха в развитието на своите лагери, а Крук наблюдаваше внимателно агента им, за да е сигурен, че отпусканите дажби са достатъчни. Но извън резервата и армейските постове критикуваха Крук заради прекалено либералната му политика спрямо апачите. Вестниците, които той бе осъдил за разпространяването на „всякакви преувеличения и лъжи за индианците“, сега се обърнаха срещу него. Някои от разпространителите на слухове стигнаха дотам да твърдят, че Крук се предал на Херонимо в Мексико и сключил сделка с вожда на чирикахуа, за да си спаси живота. Що се отнася до Херонимо, от него те направиха особено опасен демон, като измисляха десетки истории за жестокости и призоваваха виджилантите64 да го обесят, щом правителството не взема мерки. Мики Фрий, официалният преводач при чирикахуаите, разказа на Херонимо за тези вестникарски истории. „Когато човек се мъчи да върши добри дела — бе коментарът на Херонимо, — такива истории не бива да се пишат във вестниците.“
След Времето за садене на царевица (пролетта им 1885 г.) сред чирикахуаите избухна недоволство. Мъжете нямаха какво да правят, освен да получават дажбите си, да играят хазартни игри, да се карат, да мързелуват и да пият бирата тисвин. Тисвинът бе забранен в резервата, по чирикахуаите имаха достатъчно зърно, за да го произвеждат, а пиенето бе едно от малкото удоволствия, все още достъпни за тях.
През нощта на 17 май Херонимо, Мангас, Чиуауа и старият Мана изпиха доста тисвин и решиха да заминат за Мексико. Те отидоха при Чато и го поканиха да тръгне с тях, но той бе трезвен и отказа да се присъедини към групата. Те се скараха с Херонимо остро и едва не се стигна до насилие, преди Херонимо и другите да си заминат. В групата имаше деветдесет и две жени, осем момчета и тридесет и четирима мъже. Като напускаше Сан Карлос, Херонимо преряза телеграфните жици.
И значите, и белите дадоха много обяснения на това внезапно бягство от резервата, където всичко наглед вървеше гладко. Някои го отдаваха на тисвина, а други, че се носели лоши слухове за чирикахуаите и това ги накарало да се страхуват от арест. „Тъй като вече ги бяха оковавали във вериги при прехвърлянето на отряда им в Сан Карлос — каза Хасон Бетсинес, — някои от вождовете решиха да не се оставят повторно в такова положение.“
По-късно Херонимо даде следното обяснение: „Малко преди заминаването ми един индианец на име Уадискай разговаря с мен. Той ми каза: «Те смятат да те арестуват», но аз не му обърнах внимание, защото знаех, че не съм сторил зло. Жената на Мангас, Уера, ми каза, че имат намерение да ме заловят и да ме поставят заедно с Мангас в караулното, аз научих и от американски и от апачески войници, от Чато и Мики Фрий, че американците ще ме арестуват и обесят и затова избягах.“
Бягството на групата на Херонимо през Аризона бе сигнал за порой фантастични слухове. Вестниците излязоха с огромни заглавия „АПАЧИТЕ СА НА СВОБОДА!“ Самото име Херонимо се превърна в призив за кръвопролития. „Тусонският кръг“ военни доставчици откри възможност за доходоносна военна кампания и призова генерал Крук да изпрати войски за закрила на беззащитните бели граждани от апаческите убийци. Херонимо обаче отчаяно се опитваше да избегне какъвто и да е сблъсък с белите граждани — единственото му желание бе да преведе по най-бързия начин хората си през границата до старото си скривалище в Сиера Мадре. Два дни и две нощи чирикахуаите яздеха, без да правят лагери. По пътя Чиуауа промени мнението си относно отиването в Мексико. Той отклони своята група от пътя с намерение да се върне в резервата. Преследващите ги войници настигнаха Чиуауа, въвлякоха го в сражение и го тласнаха към кървави грабежи, преди да успее да прекоси мексиканската граница. Всяко извършено от него нападение бе приписвано на Херонимо, тъй като само няколко граждани на Аризона бяха чували за Чиуауа.
Междувременно Крук се опитваше да избегне голяма военна операция, която „Тусонският кръг“ и политическите им приятели от Вашингтон искаха да му наложат. Той знаеше, че личните преговори са единственият начин да се справи с трийсетината апачески воини. Заради местното население обаче той заповяда на всички фортове под негово командуване да изпратят на разузнаване по няколко кавалеристи, но за откриването на съпротивляващите се чирикахуаи разчиташе изцяло на доверените си апачески разузнавачи. Той бе доволен от факта, че Чато и малкият син на Кочис, Алчис, се явиха доброволно, за да участвуват в издирването на Херонимо. С приближаването на есента стана ясно, че Крук още веднъж ще трябва да прекоси мексиканската граница. Той получи от Вашингтон категорична заповед: да избие бегълците или да приеме безусловната им капитулация.
64
Членове на доброволни организации за поддържане на реда и нравствеността. В историята на САЩ виджилантите често са прибягвали до насилия спрямо индианците, негрите или други малцинствени групи (бел.прев.)