— Чанс? — повтори Майрън. — Чанс Брадфорд беше там?
— Да. Чанс беше момчето, което имаше неприятности.
Уикнър се облегна назад и отново се вторачи в оръжието.
— Това е краят на разказа ми, Майрън — каза той.
— Чакай малко. Анита Слотър се е регистрирала в хотела с дъщеря си. Не я ли видя и нея?
— Не.
— Имаш ли представа къде е Бренда сега?
— Вероятно се е забъркала със семейство Брадфорд. Също като майка си.
— Помогни ми да я спасим, Илай.
Уикнър поклати глава.
— Изморен съм, Майрън. И нямам какво повече да кажа.
Илай Уикнър вдигна пистолета си.
— Всичко ще се разбере — каза Майрън. — Дори да ме убиеш, не можеш отново да покриеш историята.
Уикнър кимна.
— Знам — каза той, но не свали оръжието.
— Мобифонът ми е включен — бързо продължи Майрън. — Приятелят ми е чул всяка дума. Дори да ме убиеш…
— И това знам, Майрън.
Едра сълза се отрони от окото на Уикнър. Той хвърли на Майрън малък ключ. За белезниците.
— Кажи на всички, че съжалявам — каза детективът и лапна дулото на пистолета.
Майрън се опита да скочи от стола, но белезниците го задържаха. Той изкрещя:
— Не!
Но звукът бе удавен от гърмежа. Прилепи зацвърчаха и отлетяха в нощта. После отново настъпи тишина.
Глава тридесет и трета
Уин пристигна няколко минути по-късно. Погледна към двата трупа и каза:
— Чиста работа.
Майрън не отговори.
— Докосва ли нещо? — попита Уин.
— Вече избърсах всички отпечатъци — отговори Майрън.
— Имам молба — каза Уин.
Майрън погледна приятеля си.
— Следващия път, когато стрелят до теб в подобни обстоятелства, веднага кажи нещо. Например: „Не съм мъртъв“.
— Следващия път — обеща Майрън.
Излязоха от хижата. Караха до най-близкия двайсет и четири часов супермаркет. Майрън паркира форда и се качи в ягуара на Уин.
— Накъде? — попита Уин.
— Чу ли какво каза Уикнър?
— Да.
— Какво мислиш за тази история?
— Все още обработвам информацията — отговори Уин. — Но определено отговорът се намира във фермата Брадфорд.
— Вероятно и Бренда също.
Уин кимна.
— Ако е още жива.
— Значи отиваме натам.
— Да спасим изпадналата в беда девица от кулата на зловещия замък?
— Ако въобще е там, което не е сигурно. И не можем да нахлуем там, размахвайки пищови. Някой може да се паникьоса и да я убие — каза Майрън и грабна мобифона си. — Артър Брадфорд иска редовно да му давам информация. Мисля, че сега ще го направя. Лично.
— Може да се опитат да те убият.
— Затова идваш и ти — каза Майрън.
Уин се усмихна.
— Страхотно — каза той.
Очевидно това беше любимата му дума за тази седмица.
Завиха по шосе 80 и се отправиха на изток.
— Позволи ми да споделя някои мисли с теб — каза Майрън.
Уин кимна. Беше свикнал с тази игра.
— Ето какво знаем — започна Майрън. — Анита Слотър е била нападната. Три седмици по-късно тя става свидетел на самоубийството на Елизабет Брадфорд. Минават девет месеца. После тя избягва от Хорас. Опразва банковата сметка, взима дъщеря си и се покрива в „Холидей Ин“. И тук нещата се объркват. Знаем, че Чанс Брадфорд и Сам са се озовали там. Знаем, че са отнесли наранената Анита оттам. Също така знаем, че по някое време преди това Анита е звъннала на Хорас и го е помолила да вземе Бренда…
Майрън замлъкна и погледна към Уин.
— По кое време е било това? — запита Майрън.
— Моля?
— Анита се е обадила на Хорас с молба да вземе Бренда. Това трябва да е станало, преди Сам да излезе на сцената, нали?