— Да.
— Ето там е работата. Хорас казал на Мейбъл, че Анита му се е обадила. Но може Хорас да е излъгал. Имам предвид, защо Анита ще се обажда на Хорас? Няма логика. Тя бяга от него. Взела е всичките му пари. Защо тогава ще му се обажда и ще издава скривалището си? Можела е да се обади на Мейбъл например, но никога на Хорас.
Уин кимна.
— Продължавай — каза той.
— Да предположим… да предположим, че грешим някъде. Да забравим семейство Брадфорд за момент. Да обмислим нещата от гледна точка на Хорас. Той се прибира у дома. Намира бележката. Може би дори научава, че парите му са изчезнали. Би трябвало да побеснее. Да предположим, че проследява Анита до „Холидей Ин“. Да предположим, че отива там, за да си вземе детето и парите.
— Насила — добави Уин.
— Да.
— И убива Анита?
— Не я убива. Но може би я пребива от бой. Или пък е помислил, че е мъртва. Както и да е, взима си обратно Бренда и парите. Обажда се на сестра си и й казва, че Анита го е помолила да вземе Бренда.
Уин се намръщи.
— И после какво? — запита той. — Анита се крие от Хорас двайсет години и го оставя сам да отгледа детето, защото се страхува от него?
Майрън не хареса тази идея.
— Може и така да е — каза той.
— И после, ако следваме логиката ти, двайсет години по-късно Анита разбира, че Хорас я търси. Тогава тя ли го е убила? Последното шоу? Кой тогава е отвлякъл Бренда? Или тя е в съдружие с майка си? И след като забравихме за семейство Брадфорд в името на хипотезите, какво все пак е участието им във всичко това? Защо биха покрили престъплението на Хорас? Защо въобще Чанс Брадфорд е бил в хотела в онази нощ?
— Има дупки — призна Майрън.
— Има пропасти с библейски пропорции — поправи го Уин.
— Има и още нещо, което не схващам — каза Майрън. — Ако семейство Брадфорд са подслушвали телефона на Мейбъл през цялото време, нямаше ли да успеят да разберат откъде се обажда Анита?
Уин се замисли.
— Може и да са успели — каза той най-после.
Тишина. Майрън пусна радиото. Мачът беше навлязъл във втората половина. „Делфините“ падаха. Говорителите размишляваха над изчезването на Бренда Слотър. Майрън намали звука.
— Все още пропускаме нещо — каза той.
— Да, но се доближаваме.
— Все пак ще си опитаме късмета със семейство Брадфорд.
Уин кимна.
— Отвори жабката — каза той. — Въоръжи се като параноичен деспот. Нещата може да загрубеят.
Майрън не започна да спори. Той набра личния номер на Артър Брадфорд. Артър отговори при първото позвъняване.
— Намери ли Бренда? — попита той.
— Идвам към къщата ти — отвърна Майрън.
— Значи си я намерил?
— Ще бъда там след петнайсет минути — каза Майрън. — Кажи на пазачите си.
После затвори телефона.
— Любопитно — каза той.
— Кое? — попита Уин.
И тогава Майрън се усети. Не прекалено бавно. Но не и изведнъж. Връхлетя го като огромна лавина. С трепереща ръка той набра друг номер.
— Норм Зукерман, моля. Да, знам, че гледа мача. Кажете му, че се обажда Майрън Болитар. Кажете му, че е спешно. И му кажете, че искам да говоря също така с Маклафлин и Тайлс.
Глава тридесет и четвърта
Пазачът във фермата Брадфорд освети колата с фенерчето си.
— Сам ли сте, господин Болитар? — попита той.
— Да — отговори Майрън.
Вратата се отвори.
— Моля, продължете към къщата.
Майрън подкара бавно. Както беше планът им, намали на следващия завой. Тишина. После гласът на Уин каза по телефона:
— Навън съм.
Извън багажника. Толкова тихо, че Майрън не бе чул абсолютно нищо.
— Оставям телефона отворен — каза Уин. — Искам непрестанно да знам къде си.
Планът беше прост. Уин щеше да претърси имението, за да намери Бренда, докато Майрън се опитваше да не бъде убит.
Той продължи напред по пътя, стиснал волана с две ръце. Част от него искаше да протака нещата, но най-вече му се искаше незабавно да пипне Артър Брадфорд. Вече знаеше истината. Поне част от нея. Достатъчно, за да спаси Бренда.
Може би.
Околността беше абсолютно тъмна. Животните във фермата бяха притихнали. Огромната къща се издигаше над него и сякаш плуваше в тъмнината, едва свързана със света под нея. Майрън паркира и излезе от колата. Преди да стигне до вратата, икономът Матюс се появи. Беше десет часът вечерта, но Матюс все още беше безукорно облечен и стегнат. Той не проговори, а зачака с почти нечовешко търпение.