Когато Майрън стигна до него, Матюс каза:
— Господин Брадфорд ще ви посрещне в библиотеката.
Майрън кимна. И тогава някой го удари по главата. Стори му се, че чува удар, а после го обля тъмнина. Кожата му настръхна. Почувства замаяно как бейзболна бухалка го удря отзад по краката. Коленете му се подгънаха и той падна.
— Уин — едва прошепна той.
Тежка обувка го срита по гърба. Майрън се просна на земята по очи. Усети как въздухът излиза със свистене от дробовете му. После усети нечии ръце върху себе си. Претърсваха го. Взеха му оръжието.
— Уин — повтори той.
— Добър опит — каза Сам, който стоеше над него и държеше мобифона му. — Но аз вече затворих, шпионино.
Двама други мъже вдигнаха Майрън и бързо го завлякоха във фоайето и после надолу по коридора. Майрън примигна и се опита да разсее замайването си. Чувстваше се като пирон, ударен с чук. Сам вървеше пред него. Той отвори една врата и двамата мъже хвърлиха Майрън като чувал с тор. Той се затъркаля по някакви стъпала, но успя да спре, преди да се удари в пода.
Сам влезе в помещението. Вратата зад него се затвори.
— Хайде — каза Сам. — Да приключваме с това.
Майрън успя да седне. Мазе, осъзна той. Седеше на стълбите в мазето.
Сам тръгна към него. Протегна ръка. Майрън я пое и се изправи на крака. Двамата мъже заслизаха по стълбите.
— Тази част от мазето е без прозорци и е измазана с цимент — съобщи Сам, сякаш го развеждаше из къщата си. — Така че единственият изход е през вратата. Разбра ли?
Майрън кимна.
— Има двама пазачи на стълбите и те ще заемат позиции сега. При това са професионалисти, а не като онзи задник Марио. Така че никой не може да мине през тази врата. Разбра ли?
Още едно кимване.
Сам извади цигара и я лапна.
— За последен път видяхме приятеля ти, когато изскачаше от багажника. Навън са скрити двама снайперисти. Ветерани от войната в Персийския залив. Ако твоят приятел се доближи до къщата, мъртъв е. Всички прозорци са снабдени с аларми. Детекторите за движение са включени. Поддържам радиовръзка с четирима от моите хора, всеки от тях на различна честота.
Той показа на Майрън някаква радиостанция с цифров екран.
— Различни честоти — повтори Майрън. — Уха.
— Казвам ти всичко това не за да те впечатля, а да ти покажа колко глупави ще са всякакви опити. Разбираш ли?
Ново кимване.
Вече бяха във винарската изба. Миришеше приятно като идеално отлежало шардоне. И Артър беше там. Лицето му приличаше на череп. Кожата по скулите му беше силно опъната и пребледняла. Чанс също бе там. Пиеше червено вино и разглеждаше цвета му усилено, опитвайки се да изглежда спокоен.
Майрън се огледа наоколо. Безброй шишета, подредени по рафтовете, леко наклонени напред, за да се запази влагата по тапите. Гигантски термометър. Няколко дървени бурета най-вече за колорит. Нямаше прозорци. Нито врати. Нито други видими входове. В средата на стаята стоеше тежка махагонова маса.
Масата беше празна, с изключение на една лъскава градинарска ножица.
Майрън погледна към Сам, който му се усмихна.
— Брой ме за уплашен — каза Майрън.
Сам сви рамене.
— Къде е Бренда? — попита Артър.
— Не знам — отговори Майрън.
— А Анита? Къде е Анита?
— Защо не попиташ Чанс? — отвърна Майрън.
— Какво?
Чанс се скова.
— Той е луд — извика той.
Артър се надигна.
— Няма да си тръгнеш оттук, докато не се убедя, че не криеш нищо от мен — каза той.
— Чудесно — отвърна Майрън. — Тогава да се захващаме за работа, Артър. Нали разбираш, през цялото време се проявявах като страхотен тъпак. Имам предвид, че всички улики бяха налице. Старите подслушвателни устройства. Силният ти интерес към тази история. Първото нападение над Анита. Претърсването на апартамента на Хорас и кражбата на писмата на Анита. Тайнствените обаждания, които нареждаха на Бренда да се свърже с майка си. Сам, прерязващ ахилесовите сухожилия на онези хлапета. Парите за стипендиите. Но знаеш ли какво те издаде в крайна сметка?
Чанс се готвеше да каже нещо, но Артър му махна и го накара да замълчи. После разтърка брадичката си с показалец.
— Какво? — запита той.