— Времето на самоубийството на Елизабет — отговори Майрън.
— Не разбирам.
— Времето на самоубийството — повтори Майрън. — И най-вече опитите ви да го промените. Защо Елизабет се е самоубила в шест сутринта, точно в момента, когато Анита идвала на работа? Съвпадение? Възможно е. Но защо пък вие така усърдно сте се опитвали да промените времето? Елизабет можеше да падне случайно както в шест сутринта, така и в полунощ. Защо тогава тази промяна?
Артър остана с изправен гръб.
— Ти ми кажи — отвърна той.
— Защото моментът не е бил случаен — отговори Майрън. — Жена ти се е самоубила точно тогава по определена причина. Искала е Анита Слотър да стане свидетел на скока й.
Чанс изсумтя.
— Това е абсурдно — каза той.
— Елизабет е била депресирана — продължи Майрън, приковал поглед в Артър Брадфорд. — Не се съмнявам в това. Не се съмнявам също, че и някога си я обичал. Но това е било отдавна. Ти самият спомена, че тя не е била на себе си от години. В това също не се съмнявам. Но три седмици преди самоубийството Анита Слотър е била нападната. Мислех, че я е пребил някой от вас. После си помислих, че може и Хорас да го е направил. Но най-забележимите белези са били драскотини. Дълбоки драскотини. Като от котка, както каза Уикнър.
Майрън забеляза как Артър сякаш се свиваше пред очите му, съсипан от собствените си спомени.
— Жена ти е нападнала Анита — продължи Майрън. — Първо я нападнала, а три седмици по-късно се е самоубила пред нея, защото Анита е имала любовна връзка с мъжа й. Това е била последната сламка, нали, Артър? И как точно стана? Елизабет видя ли ви? Или изглеждаше толкова откачена, че ти стана невнимателен?
Артър се изкашля.
— Всъщност да — каза той. — Почти така стана. И какво? Какво общо има това с настоящето?
— Връзката ти с Анита. Колко време продължи?
— Не виждам какво общо има това.
Майрън се вгледа в него за момент.
— Ти си зъл човек — каза той. — Отгледан си от зъл човек и си наследил характера му. Накара много хора да страдат. Дори има и убити заради теб. Но това не е било само закачка, нали? Ти си я обичал, нали, Артър?
Брадфорд не отговори. Но нещо зад фасадата започна да поддава.
— Не знам как е станало — продължи Майрън. — Може би Анита е искала да напусне Хорас. Или пък ти си я окуражил. Няма значение. Анита е решила да избяга и да започне нов живот. Кажи ми какъв беше планът, Артър. Щеше да я уредиш с апартамент? Или къща извън града? Със сигурност човек от семейство Брадфорд няма да се ожени за чернокожа слугиня от Нюарк.
Артър издаде някакъв странен звук. Полустон. Полукашлица.
— Разбира се — каза той.
— И какво стана?
Сам направи няколко стъпки назад, местейки поглед от вратата на мазето към Майрън. От време на време прошепваше по нещо в радиостанцията. Чанс седеше като вкаменен, едновременно нервен и успокоен. Нервен заради разкритата истина, успокоен, защото вярваше, че тя никога няма да излезе оттук. И вероятно беше прав.
— Анита беше последната ми надежда — каза Артър, като докосна леко устата си с пръсти и се насили да се усмихне. — Смешно, нали? Ако произхождаш от скапано семейство, можеш да обвиниш средата за греховете си. Но ако си от прочуто семейство? Ако си от онези, които са възпитани да взимат онова, което поискат? От хората, възпитани да вярват, че са нещо специално, а останалите са само обслужващ персонал? Какво ще кажеш за тези деца?
Майрън кимна.
— Следващия път, когато остана сам — каза той, — ще поплача за тях.
Артър се засмя.
— Справедливо е — каза той. — Но грешиш. Аз бях човекът, който искаше да избяга. Не Анита. Да, обичах я. Когато бях с нея, всяка част от мен живееше. Не мога да го обясня по друг начин.
И не беше нужно. Майрън се сети за Бренда. Разбираше го.
— Щях да напусна фермата — продължи Брадфорд. — Двамата с Анита щяхме да заминем някъде. Да започнем нов живот. Да избягаме от този затвор — каза той и отново се усмихна. — Наивно, нали?
— И какво стана? — попита Майрън.
— Анита си промени решението.
— Защо?
— Имаше друг човек.
— Кой?
— Не знам. Трябваше да се срещнем сутринта, но тя не се появи. Зачудих се дали Хорас не й е сторил нещо. Затова го държах под око. После получих бележка от нея. Казваше, че искала да започне на чисто. Без мен. И ми изпрати пръстена.
— Какъв пръстен?
— Онзи, който й бях подарил. Неофициален годежен пръстен.