Майрън погледна към Чанс, който не проговори. Майрън го гледа няколко секунди, после се обърна отново към Артър.
— Но ти не се отказа, нали?
— Не.
— Търсил си я. Подслушването на телефоните. Ти си го уредил преди много години. Знаел си, че един ден Анита ще се обади на семейството си. Искал си да проследиш обаждането й.
— Да.
Майрън преглътна затруднено, като се надяваше, че ще успее да запази гласа си спокоен.
— После са се появили микрофоните в общежитието на Бренда — каза той. — Парите за стипендиите. И прерязаните ахилесови сухожилия.
Тишина.
Очите на Майрън се напълниха със сълзи. Също и тези на Артър. И двамата мъже знаеха какво предстоеше. Майрън продължи със спокоен глас.
— Микрофоните са били там, за да можеш да държиш Бренда под око. Стипендиите са били уредени от човек с много пари и финансови умения. Дори ако Анита беше получила някакви пари в брой, тя нямаше да знае как да ги препрати през Каймановите острови. Докато ти знаеш. И накрая ахилесовите сухожилия. Бренда мислеше, че баща й е виновен. Мислеше, че е прекалил в желанието си да я защити. И е била права.
Ново мълчание.
— Преди малко се обадих на Норм Зукерман и научих кръвната група на Бренда от медицинския й картон. Полицаите знаят кръвната група на Хорас от аутопсията. Те нямат нищо общо, Артър.
Майрън се замисли за светлата кожа на Бренда в сравнение с много по-тъмните тонове на родителите й.
— Затова толкова се интересуваш от Бренда. Затова ми помогна да я предпазим от влизане в затвора. Затова в момента толкова се тревожиш за нея. Бренда Слотър е твоя дъщеря.
По лицето на Артър Брадфорд закапаха едри сълзи. Той не направи нищо, за да ги спре.
Майрън продължи:
— Хорас не знаеше за това, нали?
Артър поклати глава.
— Анита забременя още в началото на връзката ни. Но Бренда се роди достатъчно тъмна, за да заблуди хората. Анита настоя да пазим тайна. Не искаше детето ни да бъде заклеймено. Също така не искаше то да порасне в тази къща. Разбирах я.
— И какво стана с Хорас? Защо ти се обади след двайсет години?
— Заради семейство Ейк, които се опитваха да помогнат на Дейвисън. Разбрали отнякъде за парите за стипендиите. Мисля, че от единия адвокат. Искаха да ме изложат по време на предизборната кампания. Затова разказали на Слотър за това. Мислели, че той ще прояви алчност и ще проследи парите.
— Но той не се интересувал от парите — каза Майрън. — А само искал да намери Анита.
— Да. Обади ми се няколко пъти. Дойде в щаба. Не искаше да се откаже. Затова помолих Сам да го обезкуражи.
Кръвта в шкафа.
— Пребит ли беше?
Артър кимна.
— Да, но не лошо. Исках само да го уплаша, а не да го нараня. Преди много години Анита ме накара да й обещая, че никога няма да го нараня. Направих всичко възможно да спазя обещанието си.
— Значи Сам трябваше да го държи под око?
— Да. И да се увери, че Хорас няма да ни създава неприятности. А и може да съм имал надежди, че той ще открие Анита.
— Но той избяга?
— Да.
Имаше логика, помисли си Майрън. Разбиват носа на Хорас. След побоя той отива в „Сейнт Барнабас“. Почиства се. Сам го е стреснал, но само колкото да го убеди, че трябва да се скрие. Така че Хорас опразва банковата си сметка и изчезва. Сам и Марио започват да го търсят. Следят Бренда. Посещават Мейбъл Едуардс и я заплашват. Проверяват подслушвателното устройство на телефона й, очаквайки, че Хорас ще й се обади.
А после?
— Ти си убил Хорас — каза Майрън.
— Не. Въобще не успяхме да го открием.
Неяснота, помисли си Майрън. Все още имаше някои празни места, които не успяваше да запълни.
— Но твоите хора са осъществили загадъчните обаждания до Бренда, нали?
— Само за да видим дали знае къде е Анита. Останалите обаждания — заплашителните — са били от семейство Ейк. Те искаха да намерят Хорас и да сключат сделката преди първия мач.
Майрън кимна. Отново имаше логика. Той се обърна и се вторачи в Чанс, който отвърна на погледа му. На лицето му се изписа лека усмивка.
— Ще му кажеш ли, Чанс?
Чанс се надигна и застана срещу Майрън.
— Мъртъв си — каза той заплашително. — Единственото, което направи тук, бе да си изкопаеш гроба.
— Ще му кажеш ли, Чанс?
— Не, Майрън — отговори той, като посочи към градинарската ножица. — Ще погледам как страдаш и умираш.