Не още.
Докато стигне до апартамента на Есперанца, стана един през нощта. Тя седеше сама на площадката пред къщата, сякаш го очакваше. Майрън спря колата, но остана вътре. Есперанца се приближи към него. Майрън видя, че бе плакала.
— Влез вътре — каза тя.
Майрън поклати глава.
— Уин говореше за вярата — започна той.
Есперанца не помръдна.
— Не разбирах какво иска да каже. Вечно говореше за собствения си опит в семейния живот. Казваше, че бракът водел до нещастия. Съвсем просто. Беше виждал безброй хора да се женят и почти във всички случаи бракът им се оказвал пълен провал. За да повярва в обратното, Уин се нуждае от невероятна промяна…
Есперанца погледна към него и продължи да плаче.
— Обичал си я — каза тя.
Майрън затвори очи, изчака малко и ги отвори.
— Не говоря за това — каза той. — Говоря за нас. Всичко, което знам, целият ми опит, ми казва, че партньорството ни е обречено. Но после поглеждам към теб. Ти си най-прекрасният човек, когото познавам, Есперанца. Най-добрият ми приятел. Обичам те.
— Аз също те обичам — отвърна тя.
— Заслужава си да рискувам. Искам да останеш при мен.
Есперанца кимна.
— Добре, защото бездруго не мога да напусна — каза тя и пристъпи към колата. — Майрън, моля те, влез. Ще поговорим.
Той поклати глава.
— Знам какво означаваше тя за теб.
Той отново стисна очи.
— След няколко часа ще бъда при Уин — каза Майрън.
— Добре. Ще те чакам там.
Майрън подкара колата, преди Есперанца да успее да каже още нещо.
Глава тридесет и седма
Докато Майрън стигне до третото си местоназначение, беше почти четири сутринта. В къщата все още светеше. Всъщност не беше учудващо. Той натисна звънеца. Мейбъл Едуардс отвори вратата. Беше наметната с хавлиен халат над нощницата. Тя се разплака и протегна ръце, за да го прегърне.
Майрън отстъпи назад.
— Ти си ги убила всичките — каза той. — Първо Анита. После Хорас. И накрая Бренда.
Устата й се отвори широко.
— Не го мислиш, нали? — каза тя.
Майрън извади пистолета си и го опря в челото на възрастната жена.
— Ако ме излъжеш, ще те убия — заплаши я той.
За секунда от шокиран, погледът на Мейбъл стана леден.
— С микрофон ли си, Майрън? — запита тя.
— Не.
— Няма значение. Опрял си пистолет в главата ми. Ще кажа каквото поискаш.
Пистолетът я вкара обратно в къщата. Майрън затвори вратата. Снимката на Хорас все още стоеше на полицата над камината. За миг Майрън се вгледа в лицето на стария си приятел. После се обърна към Мейбъл.
— Излъга ме — каза той. — Още от самото начало ме лъжеш. Всичко, което ми разказа, е било лъжа. Анита никога не ти се е обаждала. Тя е мъртва от двайсет години.
— Кой ти каза?
— Чанс Брадфорд.
Мейбъл изсумтя презрително.
— Не би трябвало да вярваш на такива хора — каза тя.
— Подслушването на телефоните — добави Майрън.
— Какво?
— Артър Брадфорд е подслушвал телефона ти. През последните двайсет години. Надявал се е, че Анита може да ти се обади. Но всички знаем, че тя не го е направила.
— Това не означава нищо — каза Мейбъл. — Може просто да е пропуснал тези обаждания.
— Не мисля така. Но има и друго. Ти ми каза, че Хорас ти се обадил миналата седмица, докато се криел. Предупредил те да не се опитваш да го търсиш. Но Артър Брадфорд отново подслушвал телефона ти. Той самият е търсил Хорас. Защо тогава не знае нищо за обаждането му?
— Сигурно отново е объркал нещата.
Майрън поклати глава.
— Току-що посетих един тъп бандит на име Марио — каза той. — Изненадах го, докато спеше, и му направих някои неща, с които не се гордея много. Докато свърша, той си призна какви ли не престъпления, включително и това, че с помощта на кльощавия си партньор се опитал да получи малко информация от теб. Но се закле, че никога не те е удрял в окото. И аз му повярвах. Защото този, който те е ударил, е бил Хорас.
Бренда го беше нарекла сексист, а и напоследък той доста беше размишлявал върху расовите проблеми. Но сега видя истината. Предубежденията му се бяха обърнали срещу самия него. Мейбъл Едуардс. Милата, възрастна, чернокожа дама. Куки за плетене и очила. Едра, мила и с майчински вид. Надали злото би могло да приеме по-подходяща политически форма.