— Ти ми каза, че си се нанесла в тази къща малко след като Анита изчезнала. Как една вдовица от Нюарк е можела да си позволи това? Каза ми, че синът ти работел по време на следването си в Йейл. Съжалявам, но работата на половин работен ден не е чак толкова добре платена.
— Е, и?
Майрън не сваляше пистолета от нея.
— Още от самото начало си знаела, че Хорас не е баща на Бренда, нали? Анита е била най-близката ти приятелка. Все още си работела във фермата на Брадфорд. Със сигурност си знаела.
Мейбъл не възрази.
— И какво, ако съм знаела? — попита тя.
— Тогава си знаела, че Анита възнамерява да избяга. Сигурно ти се е доверила. А щом е възникнал проблем в „Холидей Ин“, тя се е обадила на теб, а не на Хорас.
— Възможно е — не отрече Мейбъл, — ако говориш хипотетично. Предполагам, че на теория всичко е възможно.
Майрън притисна пистолета към челото й и я бутна на канапето.
— Заради парите ли уби Анита?
Мейбъл се усмихна. Все същата ангелска усмивка, но Майрън си помисли, че вече вижда в нея нещо изключително зловещо.
— Хипотетично, Майрън, предполагам, че съм могла да имам купчина мотиви. Пари, да. Четиринадесет хиляди долара са много пари. Или сестринска любов — Анита щеше да зареже Хорас с разбито сърце. Щеше да отведе бебето, което той считаше за свое. Може би дори щеше да каже на Хорас истината за бащата на Бренда. И може би Хорас щеше да узнае, че единствената му сестра е крила тайната от него през всичките тези години.
Мейбъл се вторачи намръщено в пистолета.
— Бих могла да имам много мотиви, признавам — каза тя.
— Как го извърши, Мейбъл?
— Прибирай се у дома, Майрън.
Майрън отдръпна леко пистолета и я удари по челото с него. Силно.
— Как? — повтори той.
— Да не мислиш, че ме е страх от теб?
Той отново я удари с пистолета. Още по-силно. И отново.
— Как? — извика Майрън.
— Какво искаш да кажеш с това „как“?
Мейбъл заговори със съскащ глас, сякаш изплюваше думите.
— Би било съвсем лесно, Майрън. Анита беше майка. Кротичко щях да й покажа оръжието. Щях да й съобщя, че ако не направи точно това, което й кажа, ще убия дъщеря й. Затова добрата майка Анита щеше да ме слуша. Щеше да прегърне дъщеря си за последен път и да й каже да я изчака във фоайето. А аз щях да използвам възглавница, за да заглуша шума от изстрела. Просто, нали?
Нова вълна от ярост заля Майрън.
— Какво стана после? — попита той.
Мейбъл се поколеба. Майрън отново я удари с оръжието.
— Докарах Бренда обратно у дома. Анита беше оставила бележка, в която съобщаваше на Хорас, че изчезва и че Бренда не е негово дете. Скъсах я и написах друга.
— Значи Хорас никога не е научил, че Анита е възнамерявала да вземе Бренда?
— Точно така.
— И Бренда не е казала и дума?
— Тя беше на пет годинки, Майрън. Не разбираше какво става. Каза на баща си как съм я взела и съм я отвела от мама. Но не помнеше нищо за хотела. Поне аз така мислех.
Тишина.
— Какво си помисли, когато трупът на Анита изчезна?
— Сетих се, че Артър Брадфорд се е появил, намерил я е мъртва и е направил онова, което семейството му винаги правеше — изхвърлил е боклука.
Нова вълна от ярост.
— И намери начин да използваш това. Със сина си Терънс и политическата му кариера.
Мейбъл поклати глава.
— Прекалено опасно — каза тя. — Човек не може да си позволи да шантажира момчетата Брадфорд. Нямам нищо общо с кариерата на Терънс. Но честно казано, Артър винаги с удоволствие помагаше на Терънс. Все пак той беше братовчед на дъщеря му.
Майрън изпита чувството, че мозъкът му ще се пръсне от гняв. Искаше му се да натисне спусъка и да приключи с тази история.
— Какво стана после? — попита той.
— О, стига, Майрън. Знаеш останалото. Хорас реши да търси Анита. След всички тези години. Каза ми, че имал някаква следа. Смятал, че може да я намери. Опитах се да го разубедя, но любовта е странно нещо.
— Хорас е научил за „Холидей Ин“ — каза Майрън.
— Да.
— Говорил е с една жена на име Каролайн Гундек.
Мейбъл сви рамене.
— Никога не съм я чувала.
— Преди малко събудих госпожа Гундек от дълбок сън — каза Майрън. — Уплаших я до смърт. Но се съгласи да поговори с мен. Точно както бе говорила и с Хорас. Тогава била камериерка и познавала Анита. От време на време Анита заработвала по някой допълнителен долар в хотела. Каролайн Гундек помни, че в онази нощ видяла Анита. Изненадала се, защото Анита била в хотела като гост, а не в ролята на камериерка. Също така си спомни, че видяла и малката й дъщеричка. Накрая си припомни, че видяла как дъщерята на Анита си тръгва с някаква друга жена. Описа я като изнервена наркоманка. Аз нямаше да се сетя, че си ти. Но Хорас веднага се е усетил.