Майрън грабна едно „Ю-Ху“ от хладилника, разклати го, отвори капачката и отпи солидна глътка. Сладък нектар. Джесика извика от другата стая:
— Какво ти се яде?
— Все едно.
— Искаш ли да излезем?
— Имаш ли нещо против да си поръчаме нещо за тук? — попита той.
— Не.
Джесика се появи на вратата. Носеше огромната му фланелка от „Дюк“ и черен трико панталон. Косата й беше хваната на конска опашка. Няколко кичура се бяха измъкнали от опашката и падаха върху лицето й. Когато му се усмихна, той почувства как пулсът му се ускорява.
— Здрасти — каза Майрън, който се гордееше с гениалните си реплики.
— Искаш ли китайска храна? — попита Джесика.
— Разбира се. Какво по-точно? Кантонска, сечуанска?
— Сечуанска — отговори Джесика.
— Добре. „Сечуанската градина“, „Сечуанския дракон“ или „Сечуанската империя“?
Тя се замисли за момент.
— „Драконът“ беше доста мазен последния път. Хайде да поръчаме от „Империята“.
Джесика се приближи до него и го целуна леко по бузата. Косата й ухаеше на диви цветя след лятна буря. Майрън я прегърна и взе менюто за доставки от шкафа. Избраха си вечерята — пикантна супа, скариди и зеленчуци, и Майрън се обади да поръча. Последва обичайната суматоха — никога не наемаха англоговорещи, които поне да приемат поръчките — и след като повтори телефона си няколко пъти, Майрън затвори.
— Свърши ли много работа? — попита той.
Джесика кимна.
— Първата чернова ще бъде готова до Коледа.
— Мислех, че крайният срок е август — каза той.
— И какво?
Седнаха до кухненската маса. Кухнята, всекидневната, трапезарията и стаята с телевизора се помещаваха в едно общо огромно пространство. Таванът беше висок пет метра. Имаше достатъчно въздух. Тухлените стени с метални греди придаваха на мястото едновременно артистичен дух и вид на железопътна гара. С една дума, апартаментът беше готин.
Храната пристигна. Започнаха да разговарят как бе изминал денят. Майрън разказа на Джесика за Бренда Слотър. Тя седеше и го слушаше по обичайния си начин. Джесика бе от хората, които имаха способността да накарат говорещия да се почувства единствения човек в света. Когато Майрън приключи, тя му зададе няколко въпроса. После се надигна и наля по чаша вода от голямата кана. След секунда Джесика се върна на мястото си.
— Трябва да летя за Ел Ей във вторник — съобщи му тя.
Майрън вдигна глава.
— Пак ли?
Джесика кимна.
— За колко време? — попита той.
— Не знам. Една или две седмици.
— Нали тъкмо се върна оттам?
— Да. Е, и?
— Заради онзи филм, нали?
— Точно така.
— Защо тогава трябва да ходиш отново?
— Трябва да извърша някои проучвания за тази книга.
— Не можа ли да го направиш, докато беше там миналата седмица?
— Не — отговори Джесика и го погледна внимателно. — Нещо лошо ли има?
Майрън се заигра с клечките за хранене. Погледна към Джесика, отмести очи, преглътна и каза:
— Върви ли работата?
— Коя работа?
— Животът ни заедно.
— Майрън, става дума само за една-две седмици. За проучване.
— А после започва обиколка с книгата. Или почивката на писателя. Или сделка за филм. Или нови проучвания.
— Ти да не искаш да си седя вкъщи и да пека курабии?
— Не.
— Тогава?
— Нищо — отговори Майрън и добави: — Заедно сме от доста време.
— Приблизително десет години — уточни Джесика. — И?
Той не беше сигурен как да продължи.
— Обичаш да пътуваш — каза най-после Майрън.
— Да, по дяволите.
— Липсваш ми, когато те няма.
— И ти ми липсваш — каза Джесика. — Липсваш ми и когато отидеш някъде по работа. Но свободата ни е част от забавлението, нали? Освен това — добави тя и леко се наклони напред — съм страхотна, когато се видим отново.
— Така си е — потвърди Майрън.
Джесика сложи ръка на рамото му.
— Не искам да се правя на психоаналитик, но преместването ти при мен бе сериозен ход за теб. Разбирам го. Но засега мисля, че всичко върви чудесно.
Разбира се, Джесика беше права. Бяха модерна двойка с обещаващи кариери и светът чакаше да го завоюват. Разделите им бяха част от това. Съмненията, които го тормозеха, бяха причинени от вродения му песимизъм. Нещата наистина вървяха добре. Джесика се бе върнала при него. После го беше поканила да се пренесе при нея. А той все очакваше да се случи нещо лошо. Трябваше да се излекува от натрапчивите си мисли. Маниите не решаваха проблемите, напротив — те ги създаваха, подхранваха и подсилваха.