— Облегни се и млъкни, задник.
Майрън замълча. Поеха по магистралата Уест Сайд на север — в обратната посока на таверна „Кланси“. Завиха надясно по Петдесет и седма улица. Когато стигнаха до гаража на Пето авеню, Майрън осъзна накъде са се отправили.
— Отиваме в офиса на „ТруПро“ — отбеляза той.
Булдозерите не отговориха. Но това нямаше значение. И бездруго не го бе казал заради тях.
„ТруПро“ беше една от големите спортни агенции в страната. В продължение на години тя бе ръководена от Рой О’Конър, змия в костюм, който беше страхотен експерт в нарушаването на законите. О’Конър беше майстор в нелегалното привличане на спортисти, когато те едва прохождаха, използвайки като примамка плейофите и финото изнудване. Но като повечето хора, които се забъркват в незаконни работи, Рой също беше прецакан в крайна сметка. Майрън бе виждал същото да се случва и преди. Подобно на жена, която си мисли, че може да е само „малко бременна“, тези типове смятаха, че може и да си само „леко забъркан“ с престъпния свят. Но мафията не действа по този начин. Подаваш им пръст, а те грабват цялата ръка. Точно това се случи и с „ТруПро“. Рой дължеше пари и когато не успя да плати, братя Ейк превзеха компанията му.
— Мърдай, задник — каза един от булдозерите.
Майрън последва Бъба и Роко — ако това бяха имената им — в асансьора. Качиха се на осмия етаж и минаха покрай секретарката. Главата й беше сведена, но тя все пак хвърли поглед към тях. Майрън й махна и продължи напред. Спряха пред вратата на кабинета.
— Претърси го — каза единият.
Булдозер номер едно започна да го опипва.
Майрън затвори очи.
— Господи — рече той. — Това е страхотно. Малко по-наляво.
Булдозерът спря и се вторачи в него.
— Влизай — нареди той.
Майрън отвори вратата и прекрачи прага на кабинета.
Франк Ейк разпери ръце и пристъпи към него.
— Майрън!
Каквото и богатство да бе натрупал Франк Ейк, той очевидно не го харчеше за дрехи. Падаше си по велурени анцузи, които приличаха на нещо, носено от актьорите в „Загубени в космоса“. Анцугът, избран от Франк днес, бе яркооранжев с жълта украса. Ципът беше смъкнат толкова надолу, че се виждаха сивите му космати гърди, приличащи на пуловер. Франк имаше голяма глава, тесни рамене и пояс от тлъстина на кръста, който би предизвикал завистта и на рекламното човече на „Мишлен“. Едър и подпухнал, беше започнал да оплешивява солидно и главата му изглеждаше сякаш бе изригнала от косата му по време на земетресение.
Франк прегърна Майрън мечешки. Майрън се изненада. Обикновено Франк бе толкова любвеобилен, колкото чакал, страдащ от цирей.
Франк хвана Майрън за раменете и го отдалечи на една ръка от себе си.
— Господи, Майрън, изглеждаш страхотно — каза той.
Майрън се опита да не се намръщи.
Франк му се ухили широко и разкри два реда криви, жълти като царевица зъби. Майрън потръпна.
— Колко време мина? — попита Франк.
— Малко повече от година.
— Бяхме в „Кланси“, нали?
— Не, Франк, не бяхме там.
Франк погледна озадачено.
— А къде бяхме?
— На едно шосе в Пенсилвания. Ти простреля гумите ми, заплаши да избиеш всички членове на семейството ми, а после ми нареди да се разкарам от колата ти, преди да използваш топките ми за храна на катериците.
Франк се разсмя и прасна Майрън по гърба.
— Добри времена, а?
Майрън не се усмихна.
— Какво мога да направя за теб, Франк? — попита той.
— Бързаш ли?
— Просто искам да стигна до същността.
— Хей, Майрън — каза Франк и разпери ръце още по-широко. — Опитвам се да се държа дружелюбно. Аз съм нов човек. Промених се.
— Да не си станал религиозен, Франк?
— Нещо такова.
— Аха.
Усмивката на Франк бавно угасна.
— Старото ми поведение повече ли ти харесваше? — попита той.
— Беше по-честно.
Усмивката изчезна напълно.
— Пак започваш, Майрън.
— Какво?
— Да ми се качваш на главата — отговори Франк. — Уютно ли е там?
— Уютно — отвърна Майрън, кимайки. — Да, Франк, това е подходящата дума.
Вратата зад тях се отвори. Влязоха двама мъже. Единият беше Рой О’Конър, символичният президент на „ТруПро“. Той влезе тихо, сякаш искаше позволение да съществува. И вероятно беше така. Сигурно когато Франк се навърташе наоколо, Рой вдигаше ръка за разрешение да отиде до тоалетната. Вторият тип беше на около двайсет и пет години, безупречно облечен. Приличаше на банкер, току-що завършил университета.