— Да.
— Добре, да погледнем истината в очите: без Бренда Слотър инвестицията е загубена. Лигата, рекламите, връзката с облеклата, абсолютно всичко отива на кино. Ако човек иска да унищожи това начинание, би трябвало да мине през Бренда.
— Мислиш, че някой цели точно това?
— Шегуваш ли се? Всеки цели това. „Найк“, „Конвърс“, „Рибок“ — всички. Това е естеството на работата. Ако аз бях на тяхно място, щях да искам същото. Това се нарича капитализъм. Истинска икономика. Но сега работата е малко по-различна. Чувал ли си за ПЖБЛ?
— Не — отговори Майрън.
— Така и трябва. ПЖБЛ е съкратено от „Професионална женска баскетболна лига“.
Майрън се надигна леко.
— Втора женска баскетболна лига? — запита той.
Норм кимна.
— Искат да започнат следващата година.
На игрището Бренда хвана топката и задриблира към коша. Една от състезателките се втурна да блокира удара. Бренда се измъкна ловко, плъзна се под коша и подскочи елегантно нагоре. Импровизиран балет.
— Позволи ми да отгатна — каза Майрън. — Тази, втората лига е създадена от „ТруПро“, нали?
— Откъде знаеш? — изненада се Норм.
Майрън сви рамене. Нещата започваха да се изясняват.
— Виж, Майрън, и преди ти го казах: женският баскетбол се продава трудно. Рекламирам по хиляда различни начина, така че да се хареса на маниаците по спорта, на жените между осемнайсет и тридесет и пет и на семействата, които искат да гледат по-нежна игра. Но съществува един проблем, който тази лига никога не ще преодолее.
— И кой е той? — запита Майрън.
Норм отново махна към игрището под тях.
— Не са толкова добри като мъжете. Не съм шовинист, но това си е факт. Мъжете са по-добри. Най-добрата от този отбор не може да се равнява и на най-слабия играч от НБА. А когато хората гледат професионален спорт, те искат най-доброто. Не твърдя, че този проблем ще ни унищожи. Мисля, че можем да съберем доста почитатели. Но трябва да сме реалисти.
Майрън разтърка лицето си с ръце. Усещаше началото на главоболие. „ТруПро“ възнамеряваше да създаде женска баскетболна лига. И имаше защо. Спортните агенции действаха в тази насока, стремейки се към по-незаетите пазари. ИМГ — една от най-големите световни агенции — организираше и провеждаше цели турнири по голф. Ако човек можеше да притежава правата за организиране на турнир или пък цяла лига, той можеше да прави пари поне по дузина различни начини. Да не споменаваме и допълнителните клиенти, които щеше да набере. Например, ако млад състезател по голф искаше да бъде квалифициран за сериозните турнири на ИМГ, които носеха много пари, той естествено щеше да се натиска ИМГ да са неговият агент.
— Майрън?
— Да, Норм.
— Познаваш ли добре тези „ТруПро“?
Майрън кимна.
— О, да — отговори той.
— Хемороидите ми са по-стари от онова хлапе, което са направили агент на лигата. Трябва да го видиш. Идва при мен, ръкува се и ми се ухилва с ледена усмивка. После ми казва, че щели да ме изхвърлят от бизнеса. Просто ей така. „Здрасти, възнамерявам да те изритам от бизнеса.“
Норм погледна към Майрън.
— Знаеш ли дали са „свързани“? — попита Норм, като пощипна носа си с пръсти, в случай че Майрън не е схванал намека.
— О, да — повтори Майрън и добави: — Добре свързани.
— Страхотно. Просто страхотно.
— Е, какво искаш да направим, Норм?
— Не знам. Нямам навика да бягам и да се крия. Предостатъчно съм го правил в живота си, но ако поставям тези момичета в опасност…
— Забравѝ, че са жени — прекъсна го Майрън.
— Какво?
— Престори се, че това е мъжката лига.
— Какво, да не мислиш, че тук става дума за пола? Не бих искал да излагам на опасност и мъже.
— Ясно — кимна Майрън. — Онези от „ТруПро“ казаха ли ти още нещо?
— Не.
— Никакви заплахи или нещо подобно?
— Не. Само онова хлапе и заканата му да ме изрита от бизнеса. Но не смяташ ли, че те са хората, които заплашват Бренда?
Според Майрън това беше твърде възможно. Гангстерите наистина бяха навлезли в законния бизнес. Защо да се ограничаваш до проституция, търговия с наркотици и лихварство, когато съществуват толкова много други начини да изкараш някоя кинта? Но дори когато имаха най-добрите намерения, работата не ставаше. Типове като семейство Ейк не можеха да се въздържат. Започваха законен бизнес, но когато нещата дори малко загрубееха — загубеха договор или не успееха да реализират продажба — те се връщаха към стария си начин на действие. Просто не можеха да се въздържат. Корупцията също беше опасно пристрастяване, но май психотерапевтите не работеха в тази област.