В случая „ТруПро“ вероятно доста бързо бяха осъзнали, че трябва да отнемат Бренда от конкурентите си. Затова бяха започнали да оказват натиск. Отначало върху мениджъра на Бренда — баща й, а после и върху самата нея. Това беше класическа тактика на сплашване. Но на сценария не му липсваха проблеми. Например телефонното обаждане, в което се споменаваше майката на Бренда — това пък защо беше?
Треньорката наду свирката и приключи тренировката. Събра състезателките около себе си, напомни им, че трябва да се върнат след два часа за втората тренировка, благодари им за усилията и ги освободи, пляскайки с ръце.
Майрън изчака Бренда да се изкъпе и облече. Не й отне дълго време. Тя се появи в черни джинси и дълга червена тениска. Косата й беше още мокра.
— Мейбъл знаеше ли нещо? — попита го тя.
— Да.
— Чувала ли се е с татко?
Майрън кимна.
— Казва, че той се крие. Двама мъже отишли в къщата й да го търсят. Малко я понабили.
— Господи, добре ли е тя?
— Да.
Бренда поклати глава.
— От какво се крие татко?
— Мейбъл не знае.
Бренда го погледна и изчака малко.
— Какво още? — попита тя.
Майрън се прокашля.
— Няма нищо, което да не може да почака — отговори той.
Тя продължи да го гледа втренчено. Той се обърна и тръгна към колата си. Бренда го последва.
— Къде отиваме? — попита тя.
— Мислех да се отбием в „Сейнт Барнабас“ и да поговорим с шефа на баща ти.
Бренда го настигна с лекота.
— Мислиш ли, че той знае нещо? — попита тя.
— Силно се съмнявам. Но това ми е работата. Обикалям, разпитвам, дразня хората и все нещо става.
Стигнаха до колата. Майрън отвори вратите и влязоха вътре.
— Би трябвало да ти платя за изгубеното време — каза Бренда.
— Не съм частен детектив, Бренда — възрази Майрън. — Не работя на час.
— Въпреки това. Просто би трябвало да ти платя.
— Това е част от стратегията ми за набиране на клиенти — каза Майрън.
— Искаш да си мой агент?
— Да.
— Досега не си си правил никаква реклама, нито пък си ми досаждал.
— Ако го бях сторил, щеше ли да свърши работа?
— Не.
Майрън кимна и запали двигателя.
— Добре — каза Бренда. — Разполагаме с няколко минути. Кажи ми защо трябва да избера теб, а не някой от големите? Лична услуга?
— Зависи от определението ти на „лична услуга“. Ако искаш някой, който да те следва с устни, залепени за задника ти, тогава — не. Големите са много по-добри в подмазването. А и имат необходимия персонал за това.
— Тогава какво предлага Майрън Болитар? Малко език с устните?
Той се усмихна.
— Пълният пакет, предназначен да увеличи активите ти, като в същото време ти остави свобода за личен живот и достойнство.
Бренда кимна.
— Страхотно.
— Да. Добре звучи, нали? В действителност „Спортно представителство МБ“ има три основни предимства. Първото е печеленето на пари. Аз отговарям за всичките ти договори. Непрекъснато ще търся нови рекламни сделки за теб и когато е възможно, ще карам клиентите да наддават за услугите ти. Ще изкарваш прилични пари, играейки за баскетболната лига, но страшно много повече от реклами. Имаш много плюсове в това отношение.
— Например?
— Три неща, за които се сещам веднага. Първо, ти си най-добрата в страната. Второ, учиш за лекар, така че можем да те представим като образец на амбициозната млада жена. И трето, не изглеждаш никак зле.
— Забрави нещо — каза Бренда.
— Какво?
— Любимото за белите — говоря добре. Забелязвал ли си, че никой никога не казва за бял спортист, че говори добре?
— Всъщност да — потвърди Майрън. — Затова и не го споменах. Но истината е, че и това помага. Няма да влизам в спор относно расовата принадлежност или нещо подобно, но да говориш добре наистина помага. Съвсем просто е.
Бренда кимна.
— Продължавай — каза тя.
— В твоя случай трябва да измислим подходяща стратегия. Очевидно е, че си адски привлекателна за производителите на спортни облекла и маратонки. Но хранителните компании също ще си паднат по теб. Ресторантските вериги също.