— Да, добре. Бездруго на четвъртия етаж има няколко пациенти, които трябва да видя. Ще се срещнем после във фоайето.
Калвин Кемпбъл носеше униформа, когато Майрън го откри в кабинета на охраната. Седеше зад висок плот, на който бяха поставени няколко работещи монитора. Картината беше черно-бяла и съвсем безинтересна. Кемпбъл беше вдигнал крака на плота и ядеше огромен сандвич, по-дълъг от бейзболна бухалка. Мъжът свали кепето си и разкри къдрава побеляла коса.
Майрън го запита за Хорас Слотър.
— Не се е появявал от цели три дни — каза Калвин. — Нито пък се е обаждал. Затова го уволних.
— Как? — попита Майрън.
— Какво?
— Как го уволнихте? Лично или по телефона?
— Ами опитах се да му звънна, но никой не отговори. Затова му написах писмо.
— Препоръчано и с обратна разписка?
— Да.
— Той подписа ли я?
Калвин сви рамене.
— Още не съм я получил обратно — отвърна той.
— Добър работник ли беше Хорас? — запита Майрън.
Очите на охранителя се присвиха.
— Частно ченге ли сте? — попита той.
— Нещо подобно.
— За дъщеря му ли работите?
— Да.
— Тя е страхотна.
— Какво?
— Страхотна е — повтори Калвин. — Имам предвид, аз въобще не исках да назначавам баща й.
— Тогава защо го направихте?
Калвин се намръщи.
— Не ме ли слушате? — попита той. — Дъщеря му е страхотна. Близка е с някои от баровците тук. Всички я харесват. И човек започва да чува разни неща. Слухове, нали разбирате. Затова реших, какво пък, по дяволите. Не е нужно да си гений, за да станеш охрана. И така го назначих.
— Какви слухове? — запита Майрън.
— Хей, не искам да се забърквам в клюки — отвърна Калвин и разпери ръце. — Просто казвам, че хората говорят. Тук съм от осемнайсет години и не искам неприятности. Но когато някой не се яви на работа, трябва някак си да се оправя.
— Нещо друго?
— Не. Той дойде. Вършеше си работата. После не се появи и аз го уволних. Край на историята.
Майрън кимна.
— Благодаря ви за времето, което ми отделихте — каза той.
— Хей, човече, можеш ли да ми направиш една услуга?
— Каква? — попита Майрън.
— Виж дали дъщеря му не иска да разчисти неговия шкаф. Назначих нов човек и имам нужда от мястото.
Майрън взе асансьора до педиатрията. Обиколи коридора и забеляза Бренда през голям прозорец. Тя седеше на леглото на малко момиченце, което надали имаше и седем годинки. Майрън спря и се загледа в Бренда. Беше облякла бяла престилка, а на врата й висеше слушалка. Момиченцето каза нещо. Бренда се усмихна и постави слушалката на ушите на детето. И двете се засмяха. Бренда кимна над рамото на хлапето и родителите на момиченцето се присъединиха към тях. Майката и бащата имаха измъчен вид. Хлътнали бузи и празни погледи на постоянно затормозени хора. Бренда им каза нещо. Чу се още смях. Майрън продължаваше да ги гледа като омагьосан.
Когато най-после излезе от стаята, Бренда тръгна право към него.
— Откога си тук? — попита тя.
— От минута-две — отговори Майрън, после добави: — Тук ти харесва, нали?
Бренда кимна.
— Дори повече отколкото на игрището.
Добре казано.
— Е, какво става? — попита тя.
— Баща ти има шкафче тук.
Качиха се в асансьора и слязоха до мазето. Калвин Кемпбъл ги чакаше.
— Знаете ли комбинацията? — попита той.
Бренда отговори отрицателно.
— Няма проблеми — каза Калвин, който държеше метална тръба. С опитна ръка той натисна катинара, който се счупи като стъкло. — Можете да използвате празния кашон в ъгъла — каза той и ги остави.
Бренда погледна към Майрън, който кимна. Тя протегна ръка и отвори шкафчето. Разнесе се миризма като от мръсни чорапи. Майрън смръщи лице и надникна вътре. Използвайки палеца и показалеца си като пинцети, той вдигна някаква риза, която изглеждаше ужасно мърлява.
— Татко не беше много добър с прането — каза Бренда.
Нито пък с хвърлянето на боклука, съдейки по шкафа му, който приличаше на студентски бордей. Вътре имаше мръсни дрехи, празни кутии от бира, стари вестници и дори кутия от пица. Бренда донесе кашона и започнаха да тъпчат нещата на Хорас вътре. Майрън първо извади униформения му панталон. Зачуди се дали принадлежеше на Хорас, или на болницата, а после се зачуди защо се мае с нещо толкова маловажно. Прерови джобовете му и измъкна смачкана хартия. Приглади я. Плик за писма. Отвътре извади лист хартия и се зачете.