Дали някой търсеше Хорас… или Анита?
— Имаме проблем — съобщи Майрън на Бренда.
Седяха в колата. Бренда се обърна към него и зачака.
— Телефонът ти се подслушва — каза той.
— Какво?
— Някой слуша всичките ти разговори. А и някой те следи.
— Но… — започна Бренда, после замълча и сви рамене. — Защо? За да намерят баща ми ли?
— Това е най-доброто предположение. Някой няма търпение да се добере до Хорас. Вече са атакували леля ти. Ти може да си следващата в списъка.
— Значи смяташ, че съм в опасност?
— Да.
Бренда се загледа в очите му.
— Имаш ли някакъв план за действие? — попита тя.
— Имам — отговори Майрън.
— Слушам.
— Първо, бих искал да проверя стаята ти в общежитието за микрофони.
— Добре.
— Второ, трябва да се махнеш от общежитието. Там не си в безопасност.
Бренда се замисли за момент.
— Мога да остана при една приятелка — Шерил Сътън. Тя е другият капитан на „Делфините“.
Майрън поклати глава отрицателно.
— Тези хора те познават. Следят те, подслушват телефонните ти разговори.
— Което означава?
— Означава, че вероятно знаят кои са приятелите ти.
— Включително и госпожица Сътън.
— Точно така.
— И мислиш, че ще ме потърсят там?
— Възможно е.
Бренда поклати глава и се загледа напред.
— Става зловещо.
— Има и още нещо.
Майрън й разказа за семейство Брадфорд и за това как майка й бе открила трупа на Елизабет Брадфорд.
— А това пък какво означава? — попита Бренда.
— Вероятно нищо — отговори Майрън. — Но ти искаше да ти казвам абсолютно всичко, нали?
— Точно така.
Бренда се облегна назад и задъвка долната си устна. Мина известно време и тя каза:
— Е, къде смяташ, че трябва да отседна?
— Спомняш ли си, че ти споменах за един мой приятел — Уин?
— Онзи, който притежава „Лок-Хорн Секюрити“?
— Да, той. Довечера трябва да отида у тях, за да обсъдим един делови проблем. Мисля, че трябва да дойдеш с мен. Можеш да останеш в неговия апартамент.
— Искаш да остана при него?
— Само за тази вечер. Уин разполага и с други обезопасени къщи. Ще ти намерим някоя от тях.
Бренда се намръщи.
— Бял тузар, който е наясно какво е обезопасена къща? — недоверчиво запита тя.
— Уин е съвсем различен от онова, на което прилича — отвърна Майрън.
Бренда кръстоса ръце пред гърдите си.
— Не искам да се държа като идиотка и да ти обяснявам как няма да позволя на тази история да попречи на живота ми. Знам, че ми помагаш, и искам да ти сътруднича.
— Добре.
— Но — добави тя — тази лига означава адски много за мен. Също и отборът ми. Не мога просто да избягам от тях.
— Разбирам.
— Така че каквото и да правим, ще мога ли да ходя на тренировка? Ще мога ли да играя на мача в неделя?
— Да.
Бренда кимна.
— Добре тогава — каза тя. — Благодаря ти.
Подкараха към общежитието й. Майрън изчака долу, докато тя опакова багажа си. Бренда имаше своя собствена стая, но написа бележка на другото момиче, което живееше в апартамента, че отива на гости за няколко дни. Цялата работа й отне по-малко от десет минути.
Тя слезе долу с две чанти през рамо. Майрън взе едната. Бяха се отправили към вратата, когато Майрън забеляза ФМ, застанал до колата си.
— Почакай тук — нареди той на Бренда.
Тя не му обърна внимание и продължи напред. Майрън хвърли поглед вляво. Бъба и Роко бяха там. Махнаха му. Майрън не отвърна на поздрава им. Да видят те с кого си имат работа.
ФМ стоеше облегнат на колата, напълно отпуснат. Всъщност прекалено отпуснат. Също като пияница от старите филми, търсещ опора в някоя стена.
— Здрасти, Бренда — каза ФМ.
— Здрасти, ФМ.
После той кимна на Майрън.
— Здрасти и на теб, Майрън.
В усмивката му липсваше всякаква топлина. Това беше най-неестествената усмивка, която Майрън някога бе виждал, просто продукт на мозъка, дал определени заповеди на някои мускули. Не докосваше друга част от лицето му, освен устните.