Майрън заобиколи колата и се престори, че я оглежда.
— Не е лоша, ФМ. Но следващия път лъсни повечко джантите. Мърляви са.
ФМ погледна към Бренда.
— Това ли е прочутият смешник Болитар, за когото съм чувал толкова много?
Тя сви рамене с безразличие.
Майрън ги изгледа внимателно.
— Познавате ли се? — попита ги той.
— Разбира се — отговори ФМ. — Ходихме заедно на забавачка. В Лоурънсвил.
Бъба и Роко пристъпиха напред. Приличаха на Лука Брази Младши.
Майрън застана между Бренда и ФМ. Тази протекция вероятно щеше да я вбеси, но това си беше неин проблем.
— Е, какво можем да направим за теб, ФМ? — попита Майрън.
— Просто искам да се уверя, че госпожица Слотър спазва договора си с мен — отговори младежът.
— Нямам договор с теб — обади се Бренда.
— Баща ти — Хорас Слотър — е твой агент, нали?
— Не — отговори Бренда. — Майрън е моят агент.
— Какво?
Очите на ФМ се заковаха в Майрън, който спокойно отвърна на погледа му. И там нямаше нищо. Все едно гледаше в прозорците на изоставена сграда.
— Моята информация не е такава — каза ФМ.
Майрън сви рамене.
— Животът се променя, ФМ. Трябва да се научиш да се приспособяваш към него.
— Да се приспособяваш — повтори ФМ — или да умреш.
Майрън кимна и каза:
— О-о!
ФМ остана вторачен в него още няколко секунди. Кожата му напомняше за влажна глина, която можеше да се разтвори под проливен дъжд. После ФМ се обърна към Бренда.
— Баща ти беше твой агент преди Майрън — заключи мъдро той.
Майрън реши да се справи без нея.
— И какво като е бил?
— Подписа договор с нас. Бренда щеше да напусне отбора си и да се присъедини към нашата лига. Всичко това фигурира в договора.
Майрън погледна към Бренда. Тя поклати глава.
— А този договор подписан ли е от госпожица Слотър? — попита Майрън.
— Както казах, баща й…
— Който няма абсолютно никакво законно право — прекъсна го Майрън. — Имаш ли подписа на Бренда, или не?
ФМ изглеждаше крайно недоволен. Бъба и Роко се приближиха още повече.
— Нямам.
— Значи нямаш нищо — каза Майрън и отключи вратата на колата си. — Е, на всички ни беше приятно да си побъбрим.
Бъба и Роко тръгнаха към него. Майрън отвори вратата на колата. Пистолетът му беше под седалката. Той се зачуди дали да направи първия ход. Разбира се, това щеше да е доста тъпо. Някой, вероятно Бренда или Майрън, можеше да бъде наранен.
ФМ вдигна ръка и двамата мъже се заковаха на място, сякаш някой ги бе вкаменил.
— Ние не сме гангстери — каза ФМ. — Бизнесмени сме.
— Точно така — потвърди Майрън. — А Бъба и Роко са вицепрезидентите на компанията, нали?
Лека усмивка разтегна устните на ФМ. Усмивка на влечуго, доста по-топла от предишната.
— Ако наистина си неин агент — каза ФМ, — тогава е належащо да поговориш с мен.
Майрън кимна.
— Обади се в службата ми и си уреди среща — посъветва го той.
— Добре, значи скоро ще поговорим — каза ФМ.
— Очаквам разговора с нетърпение. И продължавай да използваш думата належащо. Тя наистина впечатлява хората.
Бренда отвори дясната врата и се качи в колата. Майрън я последва. ФМ заобиколи колата, застана до прозореца на Майрън и почука по стъклото. Майрън свали прозореца.
— Независимо дали ще подпишеш с нас, или не — кротко каза ФМ, — това си е бизнес. Но когато те убия, това ще бъде за удоволствие.
Майрън тъкмо щеше да отговори по подобаващ начин, но нещо, вероятно здравият разум, го накара да замълчи. ФМ се отдръпна настрани. Роко и Бъба го последваха. Майрън се загледа след тях. Сърцето му подскачаше в гърдите като затворен в клетка кондор.
Глава единадесета
Оставиха колата на паркинга на Седемдесет и първа улица и отидоха пеша до „Дакота“, която си оставаше една от най-впечатляващите сгради в Ню Йорк, макар да бе най-прочута с убийството на Джон Ленън. Свеж букет рози бе оставен на мястото, където бе паднал простреляният Ленън. Майрън винаги се чувстваше малко неудобно, когато минаваше оттам, сякаш се разхождаше по нечий гроб. Портиерът на „Дакота“ беше виждал Майрън поне сто пъти досега, но винаги се преструваше, че му е абсолютно непознат, и първо звънваше в апартамента на Уин.