Запознанството беше кратко. Уин намери на Бренда подходящо за учене място. Тя извади медицински учебник с размера на надгробен камък и се настани удобно. Уин и Майрън се върнаха във всекидневната, обзаведена в стил Луи Не-знам-си-кой-си. Камина с големи железни ръжени и бюст на полицата. Мебелировката изглеждаше както винаги, прясно излъскана, но доста стара. Маслени картини, изобразяващи строги, но същевременно женствени мъже, висяха по стените. А за да си личи коя година е все пак, в средата на стаята бяха разположени телевизор с огромен екран и видео.
Двамата приятели седнаха и вдигнаха крака на табуретките.
— Е, какво мислиш? — попита Майрън.
— Прекалено едра е за моя вкус — отговори Уин. — Но има великолепни крака.
— Имам предвид за това как да я защитим.
— Ще намерим някое сигурно място — отвърна Уин, като сплете пръсти зад врата си. — Хайде, разказвай.
— Познаваш ли Артър Брадфорд? — попита Майрън.
— Кандидатът за губернатор?
— Да.
Уин кимна.
— Срещали сме се няколко пъти. Веднъж играх голф с него и брат му.
— Можеш ли да уредиш една среща?
— Няма проблеми. Те бездруго ни досаждат с молба за солидно дарение — отговори Уин и кръстоса крака. — И каква е ролята на Артър Брадфорд в тази история?
Майрън му разказа как бе преминал денят. Хондата, която ги следеше. Подслушването на телефона. Окървавената фланелка. Обажданията на Хорас Слотър в щаба на Брадфорд. Изненадващото посещение на ФМ. Убийството на Елизабет Брадфорд и ролята на Анита в откриването на трупа.
Уин не изглеждаше особено впечатлен.
— Наистина ли виждаш връзка между миналото на семейство Брадфорд и настоящето на семейство Слотър? — запита той.
— Да, може би — отговори Майрън.
— Тогава нека видим дали съм схванал идеите ти. Чувствай се свободен да ме поправиш, ако сгреша.
— Добре.
Уин спусна крака на пода и разплете пръсти, като облегна брадичка на ръката си.
— Преди двайсет години Елизабет Брадфорд умряла при малко неясни обстоятелства. Смъртта й била сметната за инцидент, макар и странен. Ти не вярваш в това. Семейство Брадфорд са богати, следователно ти не приемаш официалната версия…
— Не само заради това, че са богати — прекъсна го Майрън. — Имам предвид да паднеш от собствения си балкон? А стига де.
— Добре, ясно — съгласи се Уин и отново сплете пръсти. — Да предположим, че подозренията ти са правилни. Да приемем, че наистина се е случило нещо зловещо, когато Елизабет Брадфорд е паднала от терасата си. Дори ще продължа нататък и ще приема, както несъмнено ти самият вече си приел, че Анита Слотър, в качеството си на камериерка или слугиня, или каквато там е била, се е оказала на онова място и е станала свидетел на нещо уличаващо.
Майрън кимна.
— Продължавай — каза той.
Уин разтвори ръце.
— Е, приятелю, и тук стигаш до задънена улица. Ако скъпата госпожица Слотър наистина е видяла нещо, което не е трябвало да види, въпросът е щял да бъде разрешен незабавно. Познавам семейство Брадфорд. Не са хора, които рискуват. Анита Слотър е щяла да бъде убита или принудена веднага да бяга. Но вместо това тя изчаква цели девет месеца, преди да изчезне. Следователно според мен двата инцидента не са свързани.
Зад тях Бренда се прокашля. И двамата се завъртяха към вратата. Бренда гледаше право в Майрън. Не изглеждаше щастлива.
— Мислех, че вие двамата обсъждате делови проблеми — каза Бренда.
— Така е — бързо отвърна Майрън. — Искам да кажа, ей сега започваме. Затова дойдох тук. За да обсъдя един делови проблем. Но първо заговорихме за това и нали знаеш — едното води до другото. Но не беше нарочно или нещо такова. Искам да кажа, дойдох тук, за да обсъдя делови проблем. Нали така, Уин?
Уин се наклони напред и потупа Майрън по коляното.
— Страшен си — ухили се той.
Бренда кръстоса ръце. Очите й хвърляха мълнии.
— Откога стоиш тук? — попита я Майрън.
Бренда махна към Уин.
— Откакто той каза, че имам великолепни крака — отговори тя. — Пропуснах онази част, дето каза, че съм прекалено едра за вкуса му.
Уин се усмихна. Бренда не изчака да я поканят. Прекоси стаята и седна на един от столовете. Не отмести поглед от Уин.
— Искам да споделя с вас, че и аз не вярвам в тази история — каза тя. — Майрън просто не може да приеме, че една майка е способна да изостави малката си дъщеричка. Не му е трудно да повярва, че един баща може да направи същото, но що се отнася до майката… Но както вече му обясних, той си пада малко сексист.