— Разбира се. Държа камерата в онзи шкаф.
Бренда погледна към шкафа и кимна.
— Имаш ли триножник? — попита тя.
Уин отвори уста, затвори я и поклати глава.
— Прекалено е лесно — отговори той.
— Хитрец — усмихна се Бренда. — Лека нощ, момчета.
Когато Бренда ги остави, Уин погледна към Майрън.
— Вече можеш да си затвориш устата — съобщи му той.
Уин си сипа чаша коняк.
— Е, какъв делови проблем искаш да обсъдим? — попита той.
— Става дума за Есперанца — отговори Майрън. — Иска партньорство.
— Да, знам.
— Тя ли ти каза?
Уин залюля питието в чашата.
— Посъветва се с мен. Най-вече относно това как да го направи. За правните проблеми по подобна промяна.
— И въобще не си ми казал?
Уин не отговори, тъй като отговорът беше очевиден, а той мразеше да изказва очевидното.
— Искаш ли едно „Ю-Ху“? — попита той.
Майрън поклати глава.
— Истината е, че не знам какво да правя.
— Да, знам. Протакаш нещата.
— Тя ли ти каза?
Уин го погледна.
— Познаваш я по-добре.
Майрън кимна. Наистина я познаваше добре.
— Слушай, тя е моя приятелка…
— Поправка — прекъсна го Уин. — Тя е най-добрата ти приятелка. Може би дори по-добра от мен. Но засега трябва да го забравиш. Тя е просто служителка — може да е страхотна, но приятелството ви трябва да е без значение при взимането на това решение. Така ще е по-добре и за двама ви.
Майрън кимна.
— Да, прав си. Забрави, че го казах. А разбирам и самата нея. Есперанца е с мен от самото начало. Винаги е работила усърдно. А сега завърши и право.
— Но?
— Но партньорство? С удоволствие бих я повишил, сега й предоставям и неин собствен кабинет, възлагам й повече отговорности, дори съм разработил и план за поделяне на печалбата. Но тя не иска да приеме това. Иска да стане партньор.
— Каза ли ти защо?
— Да — отговори Майрън.
— И?
— Не иска да работи за никого. Съвсем просто. Дори не и за мен. Баща й работил скапана работа за какви ли не боклуци през целия си живот. Майка й чистила къщите на други хора. А Есперанца се заклела, че един ден ще работи за себе си.
— Разбирам — каза Уин.
— Аз също, а и й съчувствам. Кой не би го направил? Но родителите й са работили за разни кретени. Забрави приятелството ни. Забрави факта, че обичам Есперанца като сестра. Просто аз съм добър шеф. Справедлив. Дори тя трябва да го признае.
Уин отпи солидна глътка.
— Очевидно това не е достатъчно за нея — прецени той.
— И какво би следвало да направя аз? Да се предам? Бизнес партньорствата между приятели или членове на семейството никога не вършат работа. Никога. Съвсем просто е. Парите развалят всяко приятелство. Ние с теб се трудим усърдно да поддържаме бизнеса си свързан, но всеки си има отделен. Затова се справяме толкова добре. Преследваме сходни цели, но това е всичко. Няма парична връзка. Знам много добри приятелства, а и бизнеси, които бяха унищожени от подобни връзки. Баща ми и брат му още не си говорят заради бившето си бизнес партньорство. Не искам това да се случи и с нас.
— Сподели ли това с Есперанца? — попита Уин.
Майрън поклати глава.
— Не, но тя ми даде една седмица да взема решение. После щяла да напусне.
— Трудна работа — каза Уин.
— Някакви идеи? — попита Майрън.
— Нито една — отвърна Уин, като наклони глава и се усмихна.
— Какво?
— Спорът ви — каза Уин. — Намирам го за доста ироничен.
— Защо?
— Вярваш в брака, семейството, моногамията и всички онези глупости, нали?
— Е, и?
— Вярваш в отглеждането на деца, белите дървени огради, баскетболния кош на вратата на гаража, уроците по танци, въобще цялата сцена от предградията.
— И отново ще те попитам — какво от това?
Уин разпери ръце.
— Аз пък съм готов да споря, че бракът и другите подобни неща никога не се оказват такива, каквито трябва да са. Неизбежно водят до развод, разбити илюзии или поне мечтите умират и настъпва горчивина и разочарование. Мога също като теб да посоча собственото си семейство за пример.
— Не е същото, Уин.
— О, признавам. Но истината е, че всички ние взимаме фактите и ги разглеждаме в светлината на собствения си опит. Ти си водил чудесен семеен живот, следователно вярваш в него. Аз пък съм точно обратното. Само съдбата би могла да промени положението ни.