— Ти се мотаеше по игрището — каза Майрън. — С баща си. Сигурно си била пет-шестгодишна.
— А ти тъкмо започваше гимназията — добави тя. — Единственото бяло момче, което тренираше редовно. Изяви се страхотно в гимназията и в колежа, после беше избран от „Селтикс“ и после…
Гласът й заглъхна. Майрън беше свикнал с подобни неща.
— Поласкан съм, че помниш — каза той мило, опитвайки се да приложи чара си.
— Пораснах, като те наблюдавах как играеш — продължи Бренда. — Баща ми следеше кариерата ти, сякаш беше негов собствен син. Когато те контузиха…
Тя отново замълча, а устните й се свиха.
Майрън се усмихна, за да покаже, че разбира и оценява съчувствието й.
Норм наруши тишината.
— Е, сега Майрън е спортен агент — каза той. — Дяволски добър агент. Най-добрият според мен. Справедлив, честен, абсолютно лоялен…
Норм внезапно млъкна.
— Възможно ли е току-що да съм използвал тези думи, за да опиша един спортен агент? — попита той и поклати глава.
Козята брадичка отново се приближи към тях и заговори с френски акцент, който звучеше толкова истински, колкото акцента на Пепе Лепю1.
— Мосю Зукерман?
— Oui — отвърна Норм.
— Имам нужда от помощта ви, s’il vous plait.
— Oui — повтори Норм.
Майрън едва не попита къде е преводачът му.
— Вие двамата седнете тук — обърна се Норм към него и Бренда. — Трябва да ви оставя за секунда.
Той потупа празните столове, за да ги подкани.
— Майрън ще ми помага в работата — поясни Норм. — Нещо като консултант. Затова поговори с него, Бренда. За кариерата ти, за бъдещето ти, за каквото ще да е. Той ще бъде чудесен агент за теб — заключи Норм и намигна на Майрън.
Страшно деликатно, няма що.
Когато Норм се отдалечи, Бренда се настани на стола.
— Е, всичко ли беше истина? — попита тя.
— Една част — отговори Майрън.
— Коя?
— Бих искал да съм твой агент. Но всъщност не съм тук за това.
— Така ли?
— Норм се тревожи за теб. Иска да се грижа за теб.
— Да се грижиш за мен?
Майрън кимна.
— Той смята, че си в опасност.
Бренда стисна зъби.
— Казах му, че не искам никой да се грижи за мен.
— Знам — отвърна Майрън. — Аз би трябвало да те наблюдавам тайно.
— Защо тогава ми казваш?
— Не мога да пазя тайна.
Бренда кимна.
— И?
— И ако ще бъда твой агент, мисля, че не е хубаво да започваме отношенията си с лъжа.
Тя се облегна назад и кръстоса крака, по-дълги от опашка пред гишето за даване на шофьорски книжки.
— И за какво още те помоли Норм? — попита тя.
— Да използвам чара си.
Бренда примигна.
— Не се тревожи — успокои я Майрън. — Дал съм клетва да използвам чара си само за добрини.
— Страхотна късметлийка съм.
Бренда докосна с дългите си пръсти лицето си и забарабани по брадичката си.
— Е — каза тя най-после, — значи Норм мисли, че имам нужда от гувернантка.
Майрън повдигна ръце и се опита да имитира Норм.
— Кой говори за гувернантки? — с престорен ужас извика той.
Изпълнението му не беше прекалено лошо, но никой не дойде да му предложи роля в театъра.
Бренда се усмихна.
— Добре — кимна тя. — Ще се примиря с това.
— Приятно изненадан съм — отбеляза Майрън.
— Няма защо. Ако не го направиш, Норм може да наеме някой друг, който да не е толкова откровен. А по този начин поне ще знам резултата.
— Има логика — призна Майрън.
— Но има и определени условия.
— Помислих си, че ще е така.
— Правя каквото искам и когато искам. Тази работа не ти дава картбланш да се бъркаш в живота ми.
— Разбира се.
— Ако ти кажа да се разкараш за известно време, единственото, което можеш да ме попиташ, е, за колко дълго.
— Добре.
— И няма да ме шпионираш, без да знам — продължи Бренда.
— Добре.
— И няма да се бъркаш в работите ми.
— Съгласен съм.
— Ако реша да не се прибера цяла нощ, няма да роптаеш.
— Няма.
— Ако реша да участвам в оргия с пигмеи, пак няма да роптаеш.
— А ще може ли поне да гледам? — попита Майрън.