Позите бяха малко неприлични и Бренда очевидно се стесняваше. Но не и Тед. Той се поклащаше и я гледаше с присвити очи с нещо, което би трябвало да представлява поглед с необуздана сексуалност. На два пъти Бренда не издържа и се изсмя в лицето му. Майрън все още мразеше Тед, но започваше сериозно да харесва Бренда.
Той извади мобифона си и набра частния телефон на Уин. Уин беше финансов консултант в „Лок-Хорн Секюрити“, стара финансова фирма, която сигурно бе започнала да продава ценни книжа още на борда на „Мейфлауър“. Офисът му се намираше в сградата „Лок-Хорн“ на ъгъла на Парк авеню и Четиридесет и седма улица в центъра на Манхатън. Майрън беше един от наемателите на Уин. Спортен агент на Парк авеню — това си беше висока класа.
След три иззвънявания се включи телефонният секретар. Гласът на Уин с вбесяващо безукорен акцент каза:
— Затвори, без да оставиш съобщение, или ще умреш.
Майрън поклати глава, усмихна се и както винаги остави съобщение. После набра офиса си. Есперанца отговори с познатото:
— „Спортно представителство МБ“.
„М“-то беше за Майрън, „Б“-то — за Болитар, а „Спортно представителство“, защото представляваха хората от света на спорта. Майрън сам беше измислил името, без помощта на професионалисти по маркетинг. Въпреки помпозното заглавие Майрън си оставаше съвсем скромен.
— Някакви съобщения? — попита той.
— Само около милион — отговори Есперанца.
— Нещо важно?
— Грийнспан2 иска да знае какво е отношението ти към лихвените проценти. С изключение на това няма нищо важно — каза вечно заядливата Есперанца. — Е, какво искаше Норм? — добави тя.
Есперанца Диас — „испанската умница“ по думите на Норм — работеше в „Спортно представителство МБ“ от самото му създаване. Преди това тя беше професионална състезателка по борба с псевдонима Малката Покахонтас, т.е. изкарваше си хляба, носейки бикини като Ракел Уелч в „Милион години преди н.е.“ и се търкаляше по пода с други жени пред очите на въодушевена тълпа. Есперанца считаше настоящата промяна в кариерата си за стъпка надолу.
— Става дума за Бренда Слотър — започна Майрън.
— Баскетболистката ли?
— Да.
— Гледала съм я няколко пъти — рече Есперанца. — Изглежда страхотно по телевизията.
— На живо също.
Последва кратка пауза. После Есперанца каза:
— Мислиш ли, че е привърженичка на любовта, за която не е прието да се говори?
— К’во?
— Пада ли си по жени?
— Олеле — изстена Майрън, — забравих да проверя татуировките й.
Сексуалните предпочитания на Есперанца се променяха като думите на политик в годината след изборите. В момента май беше настроена на вълна мъже. Според Майрън това беше едно от предимствата на бисексуалността — можеш да обичаш всекиго. За него нейните предпочитания не представляваха проблем. В гимназията той самият бе излизал с доста бисексуални момичета.
— Няма значение — каза Есперанца. — Наистина харесвам Дейвид.
Дейвид беше сегашният й любим. Надали за дълго.
— Но трябва да признаеш, че Бренда Слотър е страхотна — настоя тя.
— Признавам.
— Може да е доста забавно за няколко нощи.
Майрън кимна. Друг на негово място вероятно щеше да започне да си представя дребничката испанска красавица, любеща се страстно с величествената черна амазонка в спортния сутиен. Но не и Майрън. Беше прекалено мъдър.
— Норм иска да я наблюдаваме — съобщи Майрън.
После разказа на Есперанца цялата история. Когато свърши, чу въздишката й.
— Какво? — попита той.
— Господи, Майрън. Ние спортна или детективска агенция сме?
— Трябва да си осигуряваме клиенти.
— Не преставай да си го напомняш.
— Това пък какво означава, по дяволите?
— Нищо. Е, какво искаш да направя?
— Баща й е изчезнал. Казва се Хорас Слотър. Виж какво можеш да изровиш за него.
— Ще имам нужда от помощ тук — отвърна Есперанца.
Майрън разтърка очи.
— Мислех, че ще назначим някого за постоянно — каза той.
— И кой има време да се занимава с това?
Мълчание.
— Добре — съгласи се Майрън и въздъхна. — Обади се на Голямата Синди. Но се постарай да й внушиш, че става дума само за временна работа.