Майрън натисна интеркома.
— Синди, би ли ме свързала с Ал Тони? Сигурно е в офиса си.
— Да, господин Болитар.
След минута Голямата Синди му звънна.
— Ал Тони на първа линия.
— Ал? Обажда се Майрън Болитар.
— Здрасти, Майрън. Какво става?
— Длъжник съм ти, нали?
— О, да.
— Е, имам нещо интересно за теб.
— Зърната ми се втвърдяват вече. Говори ми, бебчо.
— Познаваш ли Лестър Елис? Утре го продават на Сиатъл. Лестър е страхотно развълнуван. Цяла година вече тормози „Янките“ да го разменят. Страшно сме доволни.
— Това ли е голямата ти история?
— Хей, това е важна история.
— В Ню Йорк и Сиатъл може би. Но аз съм в Чикаго, Майрън.
— Все пак реших, че ще искаш да знаеш.
— Не става. Още си ми длъжник.
— Не искаш ли първо да провериш зърната си? — попита Майрън.
— Чакай малко — отвърна Ал. — Меки са като презряло грозде. Но ако искаш, мога да проверя и след няколко минути.
— Няма нужда, Ал. Благодаря. Честно казано, не мислех, че ще те развълнувам, но все пак реших да опитам. Ще ти доверя, че „Янките“ се вълнуват доста от тази размяна. Искат да се постарая максимално, за да я извършим. Мислех, че ти ще можеш да ми помогнеш.
— Защо? Кого ще вземат?
— Не знам.
— Лестър е доста добър играч. Не много опитен, но добър. Защо „Янките“ толкова искат да се отърват от него?
— Няма да го публикуваш, ако ти кажа, нали?
Пауза. Майрън почти чуваше как колелцата в мозъка на Ал се завъртат.
— Не и ако ме помолиш да не го правя.
— Той е контузен. Инцидент у дома. Контузи си коляното. Пазят го в тайна, но Лестър ще се оперира след сезона.
Тишина.
— Не можеш да го публикуваш, Ал.
— Няма проблеми. Хей, трябва да тръгвам.
Майрън се усмихна.
— Довиждане, Ал.
После затвори.
Есперанца го изгледа внимателно.
— Да не би да правиш онова, което си мисля, че правиш? — запита тя.
— Ал Тони е майстор на игричките — обясни Майрън. — Обеща, че няма да публикува историята. И няма да го направи. Но той работи, като търгува с услуги. Той прави най-добрите бартерни сделки в бизнеса.
— Е, и?
— Сега ще се обади на някой приятел от „Сиатъл Таймс“ и ще сключи сделка. Слухът за контузията ще се разпространи. Ако публиката чуе за нея, преди да обявят размяната, то тя ще бъде обречена.
Есперанца се усмихна.
— Ужасно неетично — каза тя.
Майрън сви рамене.
— Да кажем, че е малко нередно.
— Все пак ми харесва.
— Не забравяй мотото на „Спортно представителство МБ“: „Клиентът винаги е на първо място“.
Есперанца кимна и добави:
— Дори в сексуално отношение.
— Хей, ние сме агенция, която осигурява пълно обслужване.
Майрън се вгледа в нея за момент и каза:
— Мога ли да те попитам нещо?
Есперанца наклони глава.
— Не знам. Можеш ли?
— Защо мразиш Джесика?
Лицето на Есперанца помръкна. Тя сви рамене.
— Предполагам, че по навик.
— Сериозно говоря.
Тя кръстоса крака, после зае предишното си положение.
— Просто ме остави да си правя хапливите забележки — каза тя.
— Ти си най-добрата ми приятелка — каза Майрън. — Искам да знам защо не я харесваш.
Есперанца въздъхна, отново кръстоса крака и прибра измъкнал се кичур зад ухото си.
— Джесика е умна, хитра, забавна, страхотна писателка, а и не бих я изхвърлила от леглото си…
Бисексуалните.
— Но тя те нарани.
— Е, и? Не е първата жена, която изневерява.
— Вярно е — съгласи се Есперанца и се изправи. — Предполагам, че аз греша. А сега мога ли да си тръгвам?
— Защо тогава все още се отнасяш с неприязън към нея?
— Обичам неприязненото отношение — подчерта Есперанца. — По-лесно е от прошката.
Майрън поклати глава и й направи знак да седне.
— Какво искаш да ти кажа, Майрън?
— Искам да ми обясниш защо не я харесваш.
— Просто обичам да те дразня. Не ми обръщай внимание.
Майрън отново поклати глава.
Есперанца закри лицето си с ръце. После отмести поглед от него.
— Не си достатъчно корав — каза тя.
— Какво имаш предвид?
— За този вид болка. Повечето хора могат да я понесат. Аз мога. Джесика може. Уин със сигурност може. Но не и ти. Не си достатъчно корав. Просто не си такъв.