Есперанца се изправи.
— Ще ти донеса адреса на Дебра Уитакър — каза тя. — Няма да отнеме много време.
— Благодаря.
— И ще ти отпусна три седмици за решение. Ще ти бъдат ли достатъчни?
Майрън кимна. Гърлото му пресъхна. Искаше да каже нещо, но всичко, което му идваше наум, беше още по-тъпо от предишното.
Интеркомът звънна. Есперанца излезе от стаята. Майрън натисна копчето.
— Да?
Голямата Синди каза:
— „Сиатъл Таймс“ на първа линия.
Глава двадесет и пета
Старческият дом „Ингълмор“ беше боядисан в яркожълто, грижливо поддържан, разположен насред пъстроцветна градина, но въпреки това приличаше на място, където отиваш да умреш.
На едната стена във фоайето висеше нарисувана дъга. Мебелите бяха весели и удобни. Нищо прекалено луксозно. Очевидно не искаха обитателите на дома да се затрудняват, когато стават от креслата си. На масата в средата на стаята беше поставена огромна ваза със свежи рози. Цветята бяха яркочервени и невероятно красиви и щяха да увехнат след ден-два.
Майрън си пое дълбоко дъх. Успокой се, момче, успокой се, каза си той.
Помещението миришеше силно на череши като от дезодорант за кола. Жена, облечена в панталон и блуза, го поздрави. Беше около трийсетгодишна и се усмихваше с искрената топлота на степфордска съпруга9.
— Идвам да се видя с Дебра Уитакър — съобщи Майрън.
— Разбира се — отговори жената. — Мисля, че Дебра е в стаята за отдих. Аз съм Гейл и ще ви заведа дотам.
Дебра. Гейл. Всички си говореха на малки имена. Вероятно някъде в дома съществуваше и някой доктор Боб.
Тръгнаха надолу по коридор, украсен с жизнерадостни стенописи. Подовете искряха от чистота, но Майрън забеляза следите от инвалидни колички. Всички от персонала грееха със същите фалшиви усмивки. Майрън предположи, че това влизаше в обучението им. Всички те — санитарки, сестри и какви ли не други — бяха облечени в цивилни дрехи. Никой не носеше слушалка или пейджър, или картичка с името си. Нищо, което да напомня за болнично заведение. Всички тук в „Ингълмор“ бяха приятели.
Гейл и Майрън влязоха в стаята за отдих. Неизползвани маси за пинг-понг. Неизползвани маси за билярд. Неизползвани маси за карти. Често използван телевизор.
— Моля, седнете — каза Гейл. — Беки и Дебра ще дойдат след минута.
— Беки? — запита Майрън.
Отново неискрената усмивка.
— Беки е приятелката на Дебра.
— Разбирам.
Майрън беше оставен с шестима старци, пет от които жени. Всички бяха спретнато облечени, единственият мъж дори носеше вратовръзка. Всички бяха в инвалидни колички. Двама имаха старчески тремор. Двама си говореха сами. Всички имаха сивкава на цвят кожа. Една от жените помаха на Майрън с костелива ръка, по която ясно се виждаха сини вени. Майрън се усмихна и отвърна на поздрава й.
На няколко от плакатите по стените беше изписано мотото на „Ингълмор“: „Ингълмор — няма ден като днешния“.
Майрън предположи, че това не беше лошо, но не можа да се въздържи да не си помисли, че има и по-подходящо мото: „Ингълмор — по-добър от алтернативата“.
Хм. Щеше да пусне листче с идеята си в кутията за предложения, когато си тръгне.
— Господин Болитар?
Дебра Уитакър влезе в стаята. Все още носеше огромната си прическа от снимката — черна като вакса и с такова количество лак, че приличаше на фибростъкло, но общият ефект беше леко зловещ. Жената изглеждаше така, сякаш се бе състарила с милион години само за миг. Очите й гледаха напрегнато. Лицето й трепереше леко като на Катрин Хепбърн. Вероятно Паркинсон, но Майрън не беше експерт по болестите.
„Приятелката“ й — Беки — беше онази, която го извика. Беки бе около трийсетгодишна. Тя също беше облечена в цивилни дрехи и макар нищо във вида й да не подчертаваше сестринската й професия, Майрън се сети за Луиз Флечър от „Полет над кукувиче гнездо“.
Майрън се изправи.
— Аз съм Беки — представи се сестрата.
— Майрън Болитар.
Беки се ръкува с него и му се усмихна снизходително. Вероятно не можеше да се сдържи. Или пък не можеше да се усмихва искрено, ако не е била вън оттук поне час.
— Имате ли нещо против да се присъединя към вас? — попита тя.
Дебра Уитакър заговори за първи път.
— Изчезвай — каза тя с глас, който прозвуча като износена гума върху чакъл.
9
Създадени от съпрузите си жени роботи от романа на Айра Левин „Степфордски съпруги“. — Б.пр.